Вучич: Все още нямам новини от САЩ за НИС
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че все още няма новини от САЩ относно сръбската петролна компания НИС, която от 9 октомври се намира под американски санкции заради мажоритарно руско участие
АП/БТА
Популярността на Доналд Тръмп в Сърбия, отслабената власт на Вучич и липсата на рискове за САЩ правят сценария „Сърбия в НАТО“ напълно възможен, смята Едвард Джоузеф
Едвард Джоузеф, преподавател във вашингтонския университет „Джонс Хопкинс“, заяви пред Радио Свободна Европа (RSE), че сред причините, поради които президентът на Сърбия Александър Вучич би могъл да приеме влизане в НАТО, са популярността на американския президент Доналд Тръмп в Сърбия и фактът, че антиправителствените протести са отслабили неговата власт.
„Тръмп е изключително популярен в Сърбия и е много влиятелна фигура. На Вучич би му било много трудно да каже: ‘Не, не приемам’. Освен това Тръмп още по време на първия си мандат се опита да постигне мир между Косово и Сърбия — следователно това не би била нова тема за него. Той познава региона и често казва, че е спрял войната между Сърбия и Косово“, заяви Джоузеф.
Като втори фактор той посочи политическата отслабеност на Вучич, отбелязвайки, че антиправителствените протести в Сърбия продължават вече година и че президентът е „толкова несигурен, че не смее да свика избори, нещо което правеше често в миналото“. Джоузеф оценява този сценарий като „напълно осъществим, тъй като разширяването на НАТО на Балканите не струва нищо на САЩ“.
„На Балканите няма заплахи, които НАТО да не може да реши или предотврати само с присъствието си. Тоест няма абсолютно никакъв риск за САЩ. Регионът вече е заобиколен от държави членки на НАТО. Три от шестте страни в Западните Балкани вече са в НАТО. Сърбия е единствената държава в региона, която казва, че не желае членство. Дори Босна и Херцеговина има формално желание да се присъедини, а Косово, разбира се, силно настоява за това“, каза американският експерт.
Той добави, че Сърбия има добри отношения със западния военен алианс, че сърбите подкрепят КФОР и че Белград често настоява тази мисия на НАТО в Косово да увеличи броя на войниците си.
„Сърбия има добри отношения и с американската армия, и с командването на НАТО. Ако попитате насаме сръбските генерали, повечето биха искали членство в НАТО, защото това би укрепило оръжейната и боеприпасната индустрия на Сърбия“, отбеляза Джоузеф.
Той посочи, че ако Сърбия получи предложение за път към членство в НАТО, същото би било предложено и на Косово.
„Това би означавало косовският премиер да подпише устава на Общността на общините със сръбско мнозинство (ООСМ), а не само да го изпрати в Конституционния съд. Вучич настоява за тази общност от години и по този начин би я получил“, каза Джоузеф.
Попитан за очакваната съпротива на четирите държави членки на НАТО, които още не признават Косово, Джоузеф изрази увереност, че Гърция би признала независимостта на Косово веднага щом премиерът в Прищина подпише устава на ООСМ.
„Когато Гърция признае Косово, ще бъде по-лесно и за Румъния, Словакия и Испания да тръгнат по същия път. Но на този етап говорим само за път към членство в НАТО, така че те не трябва да признават Косово. Нито една от четирите страни не е длъжна да променя позицията си. След три години ситуацията може да изглежда съвсем различно – напрежението ще намалее, ще има повече търговия и повече взаимодействия“, обясни той.
Джоузеф заяви още, че евентуално влизане на Сърбия в НАТО би оказало допълнителен натиск върху руския президент Владимир Путин и би представлявало балкански еквивалент на потапянето на руския крайцер „Москва“ от Украйна.
„Защото Сърбия е като военен кораб, чрез който Русия проектира влиянието си върху целия Балкан. Ако този кораб потъне или ако отплава към водите на НАТО, това би бил огромен удар за Русия — дори и за Китай, защото и Москва, и Пекин, и формално, и образно виждат Сърбия като свой стратегически партньор и основна платформа за влияние на Балканите“, посочи Джоузеф.
Експертът, специалист по управление на конфликти, който смята, че косовският модел може да послужи като основа за постигане на мир в Украйна, обясни основния мотив за подобна позиция — тя би била приемлива за Путин.
„Най-важното и най-интересното в прилагането на косовския модел в Донбас — тоест в Украйна — е това, че руският президент Путин го подкрепя. Това е отправната точка, но не и единствената. Путин вече повече от две десетилетия настоява, че Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН трябва да бъде спазвана. Той постоянно повтаря, че Косово и Украйна са едно и също“, заяви Джоузеф.
Той обясни, че прилагането на принципите на Резолюция 1244 в Донбас — международна администрация, разполагане на миротворци и отлагане на въпроса за суверенитета — би могло да предостави на Украйна гаранции за сигурност, без Киев да признава руската анексия.
„Резолюция 1244 извади въпроса за суверенитета от преговорите, без да отрича или да провъзгласява независимостта на Косово, но прекрати конфликта и отвори пътя за международна администрация и мироопазващи сили в региона“, каза той.
„Същият принцип би се приложил и в Донбас, а въпросът ‘на кого принадлежи регионът’ би се оставил за по-късно — чрез бъдещ референдум. Путин подкрепя референдуми; той ги организира на Крим и в части от Донбас, които Русия контролира. Следователно на него биха му се предложили две неща, които не оспорва: моделът на Резолюция 1244 и референдум“, допълни Джоузеф.
По думите му приемането на подобен план за членство в НАТО би променило драстично вътрешнополитическата ситуация в Сърбия. „Протестите вече няма да са в центъра на вниманието — фокусът ще се измести върху този исторически развой. Разбира се, много проруски настроени хора ще го нарекат предател, но голяма част от опозицията би го подкрепила, защото членството в НАТО означава повече реформи, напредък към ЕС и край на политиката на ‘седене на два стола’“, заключи Джоузеф.
Вучич: Парламентарните избори в Сърбия ще се проведат до година
„Днес официално навлязохме в изборна година и няма съмнение, че ще имаме избори най-късно до една година“, заяви Вучич пред журналисти. По думите му следва подготовка за изборите, за да се види кой ще участва в тях, с колко листи и по какъв начин, както и кои ще бъдат кандидатите
Вучич: Рафинерията на NIS е заплашена от спиране без американски лиценз
Банковите операции засега са стабилни, но Белград предупреждава за сериозни последствия, ако Вашингтон не издаде необходимото разрешение
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)