Демокрацията продължава да губи позиции в световен мащаб, показва Индексът на трансформацията (BTI) за 2026 г. на германската фондация „Бертелсман“. Данните очертават тревожна тенденция: днес 56% от 137-те оценени държави се управляват автократично, което бележи сериозен спад спрямо ситуацията преди две десетилетия.

В регионален план Сърбия е прекласифицирана като „автокрация“, след като в страната са отчетени сериозни проблеми с демократичните стандарти, включително изборни манипулации и ограничаване на медийната свобода. Това я поставя сред държавите, в които управлението все по-често се характеризира с репресивни практики спрямо опозицията, медиите и гражданското общество.

В същото време Северна Македония, заедно с други държави от Западните Балкани като Албания, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, е определена като „дефектна демокрация“ или дори „силно дефектна демокрация“. Това означава, че макар демократичните институции формално да функционират, те страдат от сериозни слабости, които ограничават ефективността и доверието в политическата система.

На този фон, въпреки вътрешната политическа нестабилност, България е класифицирана като демокрация, което я отличава от някои от съседните държави в региона.

Глобалната картина, очертана от BTI, е още по-притеснителна. От всички 77 държави, определени като автокрации, 52 се квалифицират като режими с „твърда линия“, в които основните права се нарушават системно и всеобхватно – най-високото ниво, регистрирано от създаването на индекса през 2006 г. насам. В същото време автократични тенденции се наблюдават дори в утвърдени демокрации.

Докладът подчертава, че авторитарното управление рядко води до по-добро управление, като оспорва широко разпространеното схващане за „ефективна автокрация“. Примери като Сърбия, Турция и Ел Салвадор показват, че такива системи са по-податливи на корупция и по-малко способни да изграждат политики чрез консенсус, в сравнение с демократичните държави. В същото време случаи като Полша и Бразилия демонстрират, че обществената съпротива и реформаторското лидерство могат да възстановят демократичния баланс.

Според анализа, устойчивото социално недоволство, слабите обществени услуги и експлоататорските икономически модели са сред основните причини за честите протести, включително в държави с автократично управление. Данни от социологически проучвания и масови демонстрации – като тези в Унгария и Турция – показват, че подкрепата за дългогодишни лидери с популистки профил започва да отслабва.

Най-сериозните проблеми, идентифицирани в доклада, засягат свободата на печата, свободата на изразяване и свободата на събранията. Пространството за открит обществен дебат никога не е било толкова ограничено в последните години. Освен директен натиск и насилие срещу журналисти и протестиращи, правителствата все по-често използват и по-фини механизми за контрол – като рестриктивни закони срещу клеветата, ограничения върху неправителствени организации, политическа намеса в лицензионни режими и преференциално финансиране на проправителствени медии.

Допълнително, дигиталното наблюдение и прекъсването на интернет се утвърждават като стандартни инструменти за ограничаване на критиката и потискане на опозицията.

Индексът отчита и сериозно влошаване на интегритета на изборите – в 54% от оценените държави изборните процеси вече не покриват минималните демократични стандарти. В някои страни, като Габон и Нигер, военни преврати напълно прекратяват изборите, докато в други – включително Беларус, Русия и Руанда – вотът се е превърнал в контролиран механизъм за легитимация, при който резултатите са на практика предрешени.

Заключенията на „Бертелсман“ очертават свят, в който демократичните принципи са под нарастващ натиск, а възстановяването им ще изисква устойчиви реформи, активни граждански общества и политическа воля.