„Свободно използвайте албанския език. Аз дори се опитвам да го изуча и науча. Колкото повече езици знам, толкова по-богат съм“, заяви Мицкоски в отговор на парламентарен въпрос, отправен от депутата Скендер Реджепи от Европейския фронт.

Дебатът в парламента се съсредоточи върху употребата на езиците, справедливото представителство и обвиненията, че правителството повдига етнически теми в период на икономическа и политическа криза. Реджепи поиска разяснение относно езиковата политика и постави въпроса дали министрите се нуждаят от преводачи, като отбеляза, че според него депутатите не са задължени да владеят македонски език, ако говорят албански.

В своя отговор Мицкоски подчерта, че лично той не използва слушалки за превод в парламента, но отбеляза, че е осигурен превод на албански език за всички, които имат нужда. Той бе категоричен, че „никой език на света не го притеснява“, но напомни, че според Конституцията официалният език в цялата държава е македонският език и неговата кирилица.

В същото време премиерът подчерта, че в съответствие със законовата рамка, в общини, където повече от 20% от населението принадлежи към определена общност, се използва и езикът на съответната общност, включително албанският език. „Чувствайте се свободни да използвате албански“, повтори той.

Мицкоски съобщи още, че Законът за справедливо представителство ще бъде внесен в парламента, след като премине всички необходими институционални процедури и получи становище от Венецианската комисия. Той изрази очакване законът да получи широка подкрепа, като подчерта, че според него той е конституционен, а не противоконституционен.

Темата за езиците се изостри след серия от събития в Тетово. Един от поводите беше посещението на министъра на образованието Весна Яневска в училище „Моша Пияде“, където журналист я попита дали е довела преводач.

„Не. Не ми е нужен. Не знам кой има нужда от преводач, който да знае македонски език в Македония“, отговори Яневска. Изказването ѝ предизвика обществени реакции и допълнително разпали дебата по темата.

Впоследствие от правителството призоваха за по-етична, уважителна и професионална комуникация в публичното пространство, като настояха подобни ситуации да не остават без институционална реакция.

От Асоциацията на журналистите на Македония също излязоха с позиция, в която подчертаха, че правото на журналистите да задават въпроси е основен демократичен принцип, но комуникацията трябва да бъде в съответствие с етичните стандарти и културата на словото.

Съгласно Кодекса на журналистите, бе отбелязано, че тонът на публичното обръщение трябва да отговаря на принципите на достоен и професионален публичен дискурс. Оттам допълниха, че подобни случаи не допринасят за доверието в медиите.

В заключение бе отправен призив за взаимно уважение – както от страна на институциите, така и от страна на журналистите, като бе подчертано, че подобни теми не трябва да се използват за политически цели или за създаване на етническо напрежение в обществото.