Новини
Търси

Гръцки националист алармира: Българи и турци колонизират Северна Гърция

Гръцки националист алармира: Българи и турци колонизират Северна Гърция
АП/БТА

Ръстът на покупките от българи засилва дебата за пазара на имоти, но местните отричат реално напрежение

Хиляди българи вече притежават жилища в Гърция, като значителна част от тях са избрали Северна Гърция за свой втори дом, а немалко живеят там целогодишно. Именно този засилен интерес стана повод за остри политически изявления в южната ни съседка. По данни на Националната агенция за приходите броят на българите с имоти в Гърция е нараснал чувствително през последните години – от 772 души през 2020 г. до 3228 през 2024 г. За 2025 г. все още няма окончателна статистика, но тенденцията остава възходяща. Пазарът също го потвърждава – брокери отчитат приблизително 50-процентов ръст на интереса от страна на български купувачи.

Лидерът на крайнодясната националистическа партия Гръцко решение Кириакос Велопулос определи покупките на имоти от българи и турци като „колонизиране“ и като риск за националната сигурност. От парламентарната трибуна той заяви, че макар купувачите да са православни християни, това според него не оправдава „антинационално поведение“. Тези изказвания предизвикаха широк обществен отзвук и реакция сред българската общност в страната, съобщи Нова телевизия.

Активисти и представители на бизнеса обаче отхвърлят тезата за реално напрежение на местно ниво. Според българи, живеещи в Гърция, подобни изявления са част от добре позната националистическа реторика, срещана и в други европейски държави, и не отразяват ежедневните отношения между хората. Те подчертават, че към чужденците няма враждебно отношение и че подобни политически послания не променят реалността извън парламента.

Междувременно гръцкият вестник Kathimerini описва районите с масово присъствие на български собственици като „българската ривиера“. По данни на брокери интересът започва да нараства още преди ковид пандемията. На място напрежение не се наблюдава, но се усеща засилен пазарен натиск – основно заради повишаването на цените и нарастващата конкуренция в предпочитаните крайбрежни зони.

Все повече магазини, ресторанти и таверни се ориентират към българската клиентела – менюта и персонал на български език вече не са изключение. Според местния бизнес това не поражда конфликти, а напротив – стимулира икономическата активност и увеличава оборотите.

Българските купувачи често избират имоти в едни и същи населени места, което понякога поражда недоволство и спекулации, но реалният ефект върху районите е предимно икономически – умерено покачване на цените. Данните го потвърждават: имоти, които преди години са се търгували за около 1000 евро на квадратен метър, днес при новото строителство започват от 2500 евро, в зависимост от локацията.

По информация на НАП броят на българите с имоти в Гърция отново е отчетен като рязко нараснал – от 772 души през 2020 г. до 3228 през 2024 г., като за 2025 г. все още няма окончателни данни, но тенденцията се запазва. Брокерите потвърждават и в този контекст ръст от около 50% при българските клиенти.

Най-често мотивите за покупка са търсене на спокойствие, сигурна инвестиция и близост до морето. Много от българите придобиват стари къщи, реновират ги и след това ги отдават под наем, което носи ползи за местния бизнес – от таверните и ресторантите до малките магазини и пекарни.

Напрежението се изостри допълнително, след като Велопулос обвини митрополита на Александруполис, че е продавал църковни имоти на българи и турци. От местната митрополия отговориха, че става дума за два имота, продадени преди години на православни християни – граждани на Европейския съюз, и определиха обвиненията като опит за насаждане на разделение. На въпросите дали Северна Гърция е обект на „колонизация“, местните представители са категорични, че подобни твърдения не се подкрепят от никакви реални събития на терен.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)