АП/БТА

Фискалната дисциплина и контролът върху разходите ще бъдат ключови, но слабата събираемост на данъците остава хроничен проблем

Румъния може да отчете бюджетен дефицит от около 6 процента от брутния вътрешен продукт през 2026 г., ако вече приетите фискални мерки бъдат приложени изцяло и публичните разходи останат под строг контрол. Това заяви пред телевизия Диджи 24 икономистът Николайе Александру-Гидесчук, управляващ директор в JP Morgan.

„Фискалното представяне през 2025 г., когато дефицитът беше по-нисък от първоначално заложения, не е изненада, а резултат от бюджетни решения, които вече дадоха ефект“, посочи икономистът.

Според данни на Министерство на финансите на Румъния страната е приключила 2025 г. с бюджетен дефицит от 7,65 процента от БВП при първоначална цел от 8,4 процента. Този ангажимент беше поет пред Европейска комисия в рамките на многогодишна програма за намаляване на прекомерния дефицит, който през 2024 г. достигна 9,3 процента от БВП – най-високото равнище в Европейския съюз.

В средносрочен план, съгласно седемгодишния фискален план по процедурата за прекомерен дефицит, Румъния е очертала траектория за постепенно намаляване на дефицита до около 2,4 процента от БВП до 2031 г.

Четирипартийното коалиционно правителство, ръководено от премиера Илие Боложан, предприе от лятото насам серия от икономически мерки с цел стабилизиране на публичните финанси. Политиката на затягане на коланите включва замразяване на заплати и пенсии, както и увеличения на данъци и такси, което предизвика масови протести сред различни професионални и социални групи.

Николайе Александру-Гидесчук коментира още пред Диджи 24, че финансовите резултати през 2026 г. ще зависят в решаваща степен от начина, по който бъде изготвен държавният бюджет. Той предупреди, че всяко отклонение от фискалната дисциплина се отразява негативно върху доверието към страната и увеличава разходите за финансиране.

Икономистът определи правителствената прогноза за бюджетен дефицит от 5 процента през 2027 г. като по-скоро оптимистична, тъй като към момента липсват ясно обявени конкретни фискални мерки за следващата година. По думите му постигането на тази цел ще зависи от способността на държавата да повиши приходите и да ограничи разходите.

Александру-Гидесчук обърна внимание и на дългогодишния проблем със слабата събираемост на данъците в страната.

„Румъния не успя да подобри съществено събираемостта на данъците през последните 20 години“, заяви той и допълни, че напоследък все пак се наблюдават сериозни усилия от страна на правителството в тази посока.

Според икономиста заплатите и пенсиите няма да останат замразени след 2026 г., но увеличенията им ще бъдат по-умерени от ръста на номиналния БВП.

„Не е разумно да се смята, че ще останат замразени, но ако растат по-бавно от икономиката, контролът върху разходите ще се запази“, подчерта той и допълни, че бюджетните корекции през 2025 г. са се основавали основно на строго ограничаване на разходите и повишаване на данъка върху добавената стойност.

С цел ограничаване на прекомерния дефицит от 1 август 2025 г. румънското правителство увеличи стандартната ставка на ДДС от 19 на 21 процента, а предишните намалени ставки от 5 и 9 процента бяха заменени с единна понижена ставка от 11 процента.

Финансовият министър Александру Назаре отчете през ноември силен ръст на бюджетните приходи, особено от ДДС, като посочи, че през октомври са събрани 13,6 милиарда леи – най-високото равнище за 2025 г. (едно евро се разменя за около 5,09 румънски леи).

През октомври премиерът Илие Боложан призна, че страната се намира в тежка икономическа ситуация и че Румъния едва е избегнала изпадане в неплатежоспособност.

Още по темата

Взеха книжката на български шофьор в Румъния

Нямал категория C за „Тесла“-та си

Още

Ново огнище на африканска чума по свинете откриха в Румъния

Заразените прасета са в окръг Гюргево, на около 70 км от Русе, а властите уверяват, че към момента риск за България няма

Още

България, Гърция, Румъния започват конкретни действия за изграждане на коридор Черно море – Егейско море

На срещата ще бъдат обсъдени възможностите за финансиране на проектите от европейските фондове или чрез публично-частни партньорства и как трите държави да кандидатстват заедно за европейска подкрепа

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.