Балкани

Министър на РСМ: Диалог със София може, но няма да си променим конституцията под диктат

28 ноември 2025, 19:17
Таралеж

Instagram

Министърът по европейските въпроси на Северна Македония Орхан Муртезани заяви, че към този момент „не може да се говори за конституционните промени“, защото, по думите му, не всички грижи и дилеми на Скопие са били адекватно адресирани

Той представи позицията си на пресконференция заедно със шведската министърка по европейските въпроси Йесика Розенкранц. На въпрос дали Скопие работи по нов, трети протокол с България – идея, спомената наскоро от президента Гордана Силяновска-Давкова като едно от възможните „креативни решения“, – Муртезани подчерта, че без възстановяване на доверието дискусията за конституционните промени е преждевременна.

Вицепремиерът Александър Николоски също коментира на 27 ноември, че не може да има конституционни промени „под български диктат“.

Муртезани: „Без диалог и доверие няма как да говорим за напредък.“

„Разбира се, по конституционните промени трябва да се работи. Това е поето задължение, без което няма преговори и няма членство в ЕС. Но в момента ние не можем да говорим за процеса на конституционни промени, когато не всички наши грижи и дилеми са адекватно адресирани“, заяви Муртезани.

Той добави, че за да бъдат решени спорните въпроси, е необходимо да бъде установен редовен диалог и да се възстанови доверието между двете страни. „Само така можем по европейски начин да градим общо бъдеще“, подчерта министърът, без да уточни кои конкретни проблеми остават нерешени въпреки ясните европейски изисквания към Скопие.

По думите му след местните избори се правят постоянни усилия за възобновяване на диалога и изграждане на доверие. „Когато това бъде постигнато, тогава ще можем да говорим и за начините за преодоляване на проблема“, допълни той.

Швеция: Конституционните промени са неизбежно условие

Министърката по европейските въпроси на Швеция Йесика Розенкранц подчерта, че добрият диалог със съседите е важен за процеса на присъединяване, но припомни, че ЕС очаква изпълнение на поетите ангажименти, включително конституционните промени.

„Подкрепяме всеки конструктивен диалог, който може да бъде постигнат. Но когато конституционните промени бъдат приети, ЕС и всички държави членки трябва да уважат това споразумение и незабавно да започнат формалните преговори“, заяви Розенкранц.

Контекст: европейските условия към Скопие

През 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Съгласно Преговорната рамка, преговорите между ЕС и Скопие могат да започнат едва след включването на българите в преамбюла на македонската конституция като държавотворен народ.

Северна Македония има ангажимент да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.

Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че следващата междуправителствена конференция може да се състои едва след вписването на българите в Конституцията. Скопие потвърждава и ангажимента, че никоя разпоредба от македонската конституция не може да бъде тълкувана като основание за намеса във вътрешните работи на България, включително чрез претенции за „македонско малцинство“.

Документът предвижда и мерки срещу говора на омразата, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и разкриване на архивите на бившите югославски служби.