Докато някои държави се опитват да адаптират стратегиите си към новите геополитически обстоятелства, други възприемат това като заплаха, което според военни анализатори създава класическа „дилема за сигурност“ и допълнително задълбочава недоверието между съседите, пише Kosovo Online.

Въпреки че мненията им се различават, събеседниците на Kosovo Online са единодушни в едно – Косово има най-ниско рангирани военни, въпреки това то остава централно място в балканската политика и сигурност.

Порталът Global Firepower публикува последната си класация, която предоставя сравнителен анализ на военната мощ на всички страни в света. Според тази класация Сърбия има най-силната армия в региона, като се нарежда на 63-то място в световен мащаб, пред Хърватия, Албания, Словения, Северна Македония, Черна гора и Босна и Херцеговина.

На уебсайта се посочва, че сръбските въоръжени сили разполагат с бюджет от 2,7 милиарда долара, 22 500 действащи военнослужещи, 7190 бойни машини, включително 242 танка, и 115 военни самолета.

След като наскоро присъства на брифинг за резултатите от анализа на състоянието, оперативните и функционалните способности на Сръбските въоръжени сили за 2025 г., президентът Александър Вучич подчерта, че Сърбия има рекордни разходи за системата за отбрана и сигурност, възлизащи на 2,65 процента от БВП, и съобщи, че на срещата е обсъдено и въвеждането на 75-дневна военна служба. Той изрази и загриженост относно формирането на военен съюз между Хърватия, Албания и Косово.

„В съответствие с това, ние действаме сериозно и отговорно, без да провокираме никого, опитвайки се да възпрем всеки потенциален агресор“, каза Вучич.

За разлика от Сърбия, Косово е на дъното на списъка по отношение на военна мощ. Според Global Firepower, Косово има бюджет за отбрана от 1,17 милиарда долара, девет хиляди действащи военнослужещи и 1357 бойни машини, без танкове и военни самолети. С тези възможности то се нарежда на 139-то място от 145 армии.

Преход на Косовската армия до 2028 г.

Генералът в оставка Наим Хазири заяви пред Радио Свободна Европа (RFE/RL), че се очаква Косовските сили за сигурност (КСС) да завършат прехода си в армия до 2028 г., оценявайки, че те вече действат съгласно съвременните военни доктрини и имат функционални капацитети за справяне с настоящите заплахи.

„Оптимист съм, въпреки че това е най-важната фаза от създаването на силите. В момента се развиват въздушни способности и се укрепват бойните полкове, като елементите поддържат операциите. Убеден съм, че Службите за сигурност на САЩ (КСС) ще достигнат пълна оперативна способност в рамките на очакваните срокове и че ще бъдат надеждна сила, оперативно съвместима с всички армии на НАТО“, каза Хазири.

Според него „Сърбия остава основната заплаха за Косово“, но подчертава, че дори сега Службите за сигурност на Косово (КСБ) имат достатъчен капацитет да реагират на всяка заплаха.

Експертът по сигурност Бурим Рамадани също отбеляза, че десетгодишният план за укрепване на Службите за сигурност на Косово все още не е завършен, оценявайки, че Косово е в ранен етап от развитието на армията си. Коментирайки класацията, той заяви пред Kosovo Online, че подобни списъци често дават непълна картина.

„Класациите на различни организации, като Global Firepower и други, се фокусират главно върху статистика за войници, бронирани машини, танкове и други материални активи, но не вземат предвид обучението, методологията, разузнавателните възможности и други важни аспекти на армията. Както в много случаи, тази класация не отразява точно реалната ситуация и все още не е напълно адекватна“, каза Рамадани.

Той добавя, че армията не е само броят на войниците и танковете, но и кибераспектите, кибервъзможностите, отбранителните способности, разузнавателната работа, обучението, методологията и други фактори.

„Мисля, че Косово е в началото на този процес, докато други страни в региона имат различни модели, защото някои не са членове на НАТО и следователно не са напълно съвместими със стандартите и процедурите на НАТО. Вярвам, че Косово ще напредва бавно, също и поради бюджетната криза“, подчерта Рамадани.

Военният анализатор Владе Радулович също каза пред Kosovo Online, че класациите дават обща картина, но не са абсолютен показател.

„Те предоставят определени контури, могат грубо да ни покажат определени насоки, да подкрепят определени твърдения – в някои случаи бюджетни разпределения за отбрана, в други – размера на населението или броя на членовете на въоръжените сили и паравоенните формирования и техния дял в общото население, в зависимост от списъка. Но същността е, че те грубо, поне в някои контури, показват къде се намира дадена държава или каква е нейната военна мощ. Резултатите от тези списъци не са „написани с червени букви“, не са абсолютни и не е нужно да им се доверявате сто процента. Те са по-скоро насока, приблизителен преглед на военната мощ на дадена държава“, обяснява той.

Той отбелязва, че ключовите параметри на военната мощ зависят от вида въоръжени сили и ресурси, които притежава дадена държава. На въпроса защо страните от Западните Балкани инвестират във въоръжение, той посочва два ключови аспекта.

„Първо, държавите – членки на НАТО следват линията на увеличаване на разходите за отбрана, например от два процента до номинални пет процента от бюджета, включително киберсигурност и критична инфраструктура. Другата страна на монетата е, че голяма част от оборудването е наследено от времето на Югославската народна армия или Варшавския договор и е остаряло. Съвременното бойно поле диктува нови тенденции, което изисква допълнителни инвестиции и нови финансови разпределения. Съществува и теоретичен аспект – добре познатата „дилема на сигурността“. Когато един участник се въоръжава, друг го възприема като заплаха и увеличава собствените си капацитети, създавайки спирала, която присъства и на теория. Когато говорим за Балканите, е от решаващо значение, че през последните седем до десет години закупуването на оборудване е мотивирано от факта, че то е наследено от 90-те години и е остаряло“, отбелязва той.

Ситуацията със сигурността не е добра.

На въпроса дали в момента има реална военна заплаха в региона, той отговаря, че зависи кого питате.

„В Европа днес, освен Украйна, има само един друг нервен център – Балканите. Имаме нерешения въпрос за Косово и Метохия, присъствието на международни сили, а от друга страна напрежението в Босна и Херцеговина. Спорадичните инциденти срещу сръбското население в Косово и Метохия – от арести и обиски на обекти, до побоища и дори стрелби по цивилни и деца – показват, че ситуацията със сигурността в региона не е добра“, отбелязва той.

Той обаче подчертава, че НАТО присъства и че основните действащи лица следят ситуацията, така че не допускат да се случи нищо „извън техните планове“.

Албания е класирана на 77-мо място в списъка на Global Firepower, с бюджет за отбрана от 720 милиона долара, 2335 действащи военнослужещи и 1492 бойни машини. Тя няма танкове, но разполага с 20 бойни самолета.

Базираният в Тирана политически анализатор Бен Андони казва, че през последните години Тирана е предефинирала значително отбранителната си политика, наред с други причини и заради Косово.

„Албания трябваше да преосмисли цялата си отбранителна стратегия, особено през последните години. Днес акцентът е върху производството на оръжия. В новата конюнктура, след като постигна споразумение с Косово и Хърватия, Албания трябва поне да е в крак с Хърватия. Разбира се, икономическото ниво на Хърватия е много по-високо от това на Албания, но Албания увеличи военния си бюджет от под два процента от БВП и сега надхвърля това ниво. Албания полага всички усилия, за да отговори на стандартите, поискани от г-н Тръмп за отбрана на държавите – членки на НАТО“, каза Андони пред Kosovo Online.

Хърватия е класирана на 73-то място с годишен бюджет за отбрана от 2,7 милиарда долара, 14 325 военнослужещи в униформи, 55 танка и 42 ракетни артилерийски оръдия, 67 военни самолета, 14 от които изтребители, и 30 военни кораба.

Въображаеми врагове

В този контекст той също така подчертава промените в ангажираността на САЩ по отношение на Косово.

„Значението, което Албания отдава на отбранителния сектор, изглежда е свързано и с Косово. Това е така, защото новите развития показват, че САЩ все повече намаляват интереса си към Европа и че тежестта на отбраната на Косово до голяма степен ще остане върху Албания и някои държави – членки на НАТО“, казва Андони.

Той сравнява настоящата ситуация с пандемията от COVID-19, когато държави по света започнаха да се защитават, без все още да знаят как да се предпазят от вируса.

„Усилено се готвим да се защитим от почти въображаем враг. Първата опасност може да се нарече Русия. Междувременно Сърбия привлича все повече внимание, поне според пресата в Косово. Има голяма концентрация на армията ѝ близо до границата с Косово и това може да означава, че тя никога няма да приеме независимостта на Косово. В този смисъл, въпреки че се смята, че Сърбия се готви да нахлуе в Косово, използвайки всички геостратегически възможности и отчитайки геополитическите последици, които биха могли да възникнат, Албания и други страни сякаш обмислят тази въображаема атака, ако Сърбия наистина предприеме подобни действия и ако Босна се дестабилизира“, казва анализаторът от Тирана.

Северна Македония е класирана на 114-то място с бюджет за отбрана от 421,5 милиона долара, 10 010 действащи военнослужещи и 1878 военни машини. Подобно на Албания, тя няма танкове и разполага с 20 военни самолета.

Анализаторът Благойче Атанасовски заяви пред Kosovo Online, че класацията на военната мощ може да служи като отправна точка за оценка на капацитета на държавите, особено в Западните Балкани и бившия югославски регион.

„Абсолютно, класацията ни показва какви военни способности има всяка държава, особено когато говорим за страните от Западните Балкани и по-широкото бивше югославско пространство. Факторите, които се вземат предвид, включват размера на страната, населението, средата за сигурност и военната история. Сърбия в частност, като военно неутрална държава, която не е член на НАТО, има опит от войни в близкото минало. Хърватия също, въпреки че е член на НАТО и Европейския съюз. Всяка държава преценява колко военно подготвена трябва да бъде в даден политически и геополитически момент и тези класации показват главно какъв тип въоръжение и какво ниво на военна мощ притежават“, казва Атанасовски.

Говорейки за силните и слабите страни на военните системи в региона, Атанасовски подчертава, че човешката сила е ключовият стълб.

„Определено най-голямата сила е действащият и резервен персонал. Това са балкански страни, които не разполагат със свръхмодерните оръжия, каквито притежават големи сили като САЩ, Русия, Израел, Франция, Обединеното кралство или Китай. Това са страни, които през 21-ви век могат да водят война единствено с помощта на високоразвити и хиперзвукови оръжия. От тази гледна точка балканските страни не са толкова технологично напреднали. Затова смятам, че най-голямото им предимство е именно човешката сила, докато има място за подобрение в модернизацията на военните способности“, казва той.

Раните от 90-те години на миналия век са все още пресни

На въпроса защо страните от Западните Балкани инвестират повече във въоръжаване през последните години, Атанасовски смята, че причините са както външни, така и вътрешни.

„Светът е на геополитически кръстопът – имаме войната в Украйна, ситуацията в Близкия изток и потенциални нови остри точки. Това показва на политическите елити на Балканите, в Европа и света, че трябва да се организират военно. Съществува и въпросът дали съюзи като НАТО ще могат да функционират в бъдеще като система за колективна сигурност за всички членове. От друга страна, има вътрешни обстоятелства – знаем, че страните от Западните Балкани са водили войни помежду си в близкото минало. Недоверието между съседите все още съществува, а началото на 90-те години на миналия век е все още прясно сред поколенията, живеещи днес. Всеки политически елит все още гледа на съседа си с известна степен на недоверие“, обяснява Атанасовски.

На въпроса дали в момента има реална военна заплаха в региона, Атанасовски категорично отхвърля това.

„Абсолютно вярвам, че няма реална военна заплаха. Периодът отпреди 30 до 35 години, когато имахме кървав разпад и войни в бивша Югославия, водени както от паравоенни групировки, така и от редовни армии, принадлежи на миналото. Повечето страни от Западните Балкани вече са членки на НАТО, което гарантира както вътрешна, така и външна стабилност и предотвратява войни със съседите. Възможни са отделни инциденти, които биха могли да нарушат политическата или сигурностната ситуация в дадена държава, но по-мащабна война между две съседни държави, в която е замесена трета страна – категорично изключвам такава възможност“, заключава Атанасовски.