За да помогне на своите съседи да не изпаднат в енергийната криза, унгарският външен министър Петър Сиярто обяви, че страната му ще увеличи сумата на петролни продукти за Сърбия, за да компенсира очакванията недостиг.
Енергийната група MOL вече е удвоила доставките си от ноември насам, а според Сиярто са възможни и нови увеличения.
"Сърбия винаги може да разчита на Унгария за енергийни доставки. Никога няма да ви оставим сами" , уверил по време на визита в Белград Сиярто.
Проблемът с доставката започва след наложените санкции от Вашингтон, посочени срещу руското участие в NIS. Президентът Александър Вучич заявява, че компаниите разполагат със запаси до края на годината, но дава срок от 50 дни на руските акционери и потенциални купувачи – сред които унгарски и емирски кандидати – за осъществяване на сделка за излизане на Русия от капитала.
Сърбия обсъжда и законодателна промяна, която би позволила национализация на NIS, ако преговорите се провалят, отбелязват белгийските и френските медии. Компанията вече търси временно изключване от санкциите, но отговор от Вашингтон все още няма. Вучич предупреди, че продължаването на ограниченията може да доведе до вторични мерки, включително срещу централната банка, ако тя продължи да работи с NIS.
От началото на санкционните международни карти Mastercard и Visa вече не се приемат на бензиностанциите на NIS – плащанията са възможни само в брой или с местната карта Dina, гарантирана от централната банка. В отговора на Националната банка на Сърбия заявяват, че ще прекрати всяко сътрудничество с NIS, ако до края на срока няма да има решение.
Правителството уверява, че "икономиката и гражданите нямат причина да се тревожат, тъй като като има достатъчно количество петролни продукти" , без да се дават допълнителни подробности. За икономистът Горан Радосавлевич само вносът нямало да спаси ситуацията
През 2008 г. Белград продаде мажоритарен дял от 51% в NIS на руските компании „Газпром“ и „Газпром нефт“ за 400 млн. евро. Сръбската държава все още притежава почти 30%, а останалото се разпределя между няколко по-малки акционери. Налагането на санкции от САЩ в Белград на 9 октомври принуди сръбските власти да преразгледат дяловото участие и всички по-открити говорят за национализация – вариант, който дълго време се избягва заради близките връзки на Сърбия с Москва. Опцията за конфискация на руски активи съобщава не стои на масата, отбелязва АФП и цитира своите източници в кабинета.
Последният коз
„Национализацията е възможност, но това ще е последното нещо, което ще назначи“, казва Вучич. Нидерландската обществена телевизия коментира, че залогът е твърде голям: петролната компания е една от най-големите и най-печелили в Сърбия и се смята за важен стълб на икономиката и държавата.
NIS притежава единствената нефтена рафинерия в страната, разположена в близост до столицата Белград. Разполага с над 300 бензиностанции. Дава прехрана на над 5000 души,
Бъдещето под санкции изобщо не изглежда розово. След Mastercard и Visa, още банките вероятно ще се отдръпнат от NIS , защото и те ще понесат сериозни щети. В последната сметка, Съединените щати вече забраняват всякаква форма на бизнес с компанията, се казва в репортаж на тв Нос
На фона на това вчера министър-председателят на Република Северна Македония заяви, че до края на годината тръвопроводът за петролни продукти Солун-Скопие може да бъде върнат в експлоатация. От това действие на управляващите в Северна Македония единствен интерес има Сърбия. Това се доказва от факта, че този травопровод не работи повече от десетилетието, но щом става въпрос за най-близкия съюзник на Скопие (Белград) Мицкоски предприема незабавни действия.
Анализ на сайта Рацин.мк посочва, че в условията, когато цените на петрола и дериватите му са под постоянен натиск от глобалната криза, всеки алтернативен маршрут, който намалява транспортните разходи и зависи по-малко от руските мощности, е стратегическо предимство. В този контекст тръбопроводът Солун-Скопие се преобразува не просто в инфраструктурата на мрежата, а в потенциален коз за Северна Македония на регионалната енергийна карта. Именно тази стъпка на РСМ идва в момента, когато Сърбия е изправена пред кризата с горивата.
Автор: Апостол Апостолов
След като не работи повече от десетилетие, тръбопроводът за петролни продукти Солун-Скопие ще възобнови дейността си до края на годината, обяви премиерът на Северна Македония
Петер Сиярто проведе среща със сръбския външен министър Марко Джурич в Белград
Защо Кирил Илиев смята, че нарочването на България като „външен враг“ е важно за правителството на Мицкоски? Защо Петър Колев определя външния министър Георг Георгиев като най-слабия и поради какви причини Мартин Табаков остава песимист за преговорите за мир в Украйна? И защо на никого в студиото няма да му липсва проектобюджетът на правителството, вижте в първия епизод на подкаста на ТАРАЛЕЖ
Коментари (0)