Немското списание Der Spiegel публикува обширно разследване за предполагаемото „Сараевско сафари“ – шокираща теория, според която по време на войната в Босна и Херцеговина богати чужденци са плащали, за да стрелят по цивилни в обсадения град Сараево. Темата отново изкарва на преден план една от най-мрачните и спорни истории, свързани с конфликта от 90-те години.
Разследването, отразено и от Deutsche Welle, се основава на свидетелски показания, разкази на бивши бойци и анализи на изследователи. В текста се съдържат сериозни твърдения за организирани пътувания, посредници и дори тарифи за убийства.
Според публикацията по време на обсадата е имало така наречените „снайперисти през уикенда“ – чужденци, които пристигали в града с единствената цел да стрелят по невъоръжени хора.
Бившият член на армията на Босна и Херцеговина Насер Хусич твърди, че са получавали предупреждения да укриват жени и деца, което било сигнал, че предстои пристигане на такива стрелци. По думите му, именно през уикендите се наблюдавал рязък ръст на снайперските атаки.
Друг свидетел – Александър Личанин, бивш член на сръбските сили – разказва за стрелба по жени, деца и възрастни хора, като описва извършителите като напълно „извън контрол“.
Особено смразяващи са показанията на човек с псевдоним „Французин“, който твърди, че е участвал в логистиката на тези действия. По думите му задачата му била да брои жертвите и да събира пари от стрелците, които впоследствие се предавали на организираща агенция.
Разследването съдържа и твърдения, че участниците са запазвали гилзи като трофеи, оцветени според типа на жертвата. Описват се и огромни суми пари – до около 50 000 евро за един изстрел, особено когато жертвите са били деца.
Според експерти някои от участниците са плащали до 200 000 евро за уикенд, движени от търсене на екстремни усещания. Криминолози определят това поведение като „елитна психопатия“ – комбинация от власт, безнаказаност и морален разпад.
В публикацията се споменават и възможни връзки с структури за сигурност. Италианският съдия Гуидо Салвини заявява, че „няма съмнение“, че в Сараево се е случило нещо „неописуемо“.
Позовавайки се на книга на Ецио Гавацани, се твърди, че стотици чужденци – основно италианци, но също французи, белгийци и австрийци – може да са участвали в убийства на цивилни.
Босненският политик Златко Милетич поставя въпроса защо институциите все още не са изяснили напълно случая. Според него има сериозни основания да се подозира участие или прикриване от страна на служби за сигурност.
Допълнително съмнение хвърля и фигурата на Йовица Станишич, бивш ръководител на сръбските тайни служби, считан от някои източници за ключова фигура, макар че официално потвърждение липсва.
Според свидетелства градът Триест е играл важна роля като логистичен център. Пенсионираният италианец Роберто Руцие разказва за обяви, предлагащи пътувания до Сараево със снайперски оръжия и боеприпаси.
Твърди се, че транспортирането на участниците е ставало под прикритие – например чрез превоз на наркотици или дори чрез чартърни полети.
Разследването отбелязва, че част от потенциалните свидетели са починали или изчезнали, което прави изясняването на случая още по-трудно. Според Милетич, ако ключови фигури са били разпитани навреме, днес истината е щяла да бъде известна.
Темата за „Сараевското сафари“ не е просто поредният разказ за жестокостите на войната. Ако тези твърдения се потвърдят, става дума за крайна форма на дехуманизация – превръщане на човешкия живот в стока за забавление.
Повторното повдигане на случая от Der Spiegel поставя отново въпроса за правосъдие, отговорност и необходимостта от пълно разследване.
Десетилетия след войната, тази история остава в сивата зона между свидетелства и недоказани обвинения. Но самият факт, че продължава да изплува, показва едно – някои престъпления не изчезват с времето.
И ако обществото и институциите не дадат отговори, тези истории ще продължат да тежат – не само като спомен, а като отворена рана в историята на Европа.
Сръбският президент ще съди медиите, които са публикували твърдения, че е участвал в т.нар. афера "Сараевско сафари", известна и като "лов на хора" по време на обсадата на босненския град Сараево през войната от 1992-1995 г.
Жалбата идва в момент, когато в Италия разследват твърдения, че богати лица са си плащали, за да стрелят по цивилни граждани в Сараево
Сръбският президент отрече твърдения, които го свързват с т.нар. афера "сафари в Сараево", известна и като "лов на хора" през войната от 1992-1995 г.
Коментари (0)