Почетният председател на Съюза на работодателите в Сърбия Небойша Атанацкович съобщи, че част от горивото за страната вече ще постъпва от юг през Северна Македония, а по-големият дял – по всяка вероятност – ще пристига от север, главно от Унгария, предаде националната телевизия РТС.
„Имаме сравнително кратък период, в който трябва да свикнем с факта, че доставките ще бъдат пренасочени по други канали“, коментира Атанацкович във връзка с развиващата се петролна криза в страната. Той подчерта, че Унгария разполага с най-добри логистични възможности, включително голяма рафинерия и капацитет за доставка чрез баржи.
В края на ноември унгарската петролна и газова компания МОЛ обяви, че ще разшири износа си на суров петрол и горива към Сърбия след спирането на доставките от Хърватия. Унгарският външен министър Петер Сиярто уточни, че доставките са били удвоени през ноември, а през декември ще достигнат два и половина пъти повече от обичайното.
Сиярто припомни и плановете за изграждане на съвместен петролопровод Унгария–Сърбия, който би трябвало до 2028 г. да покрива цялото потребление на Белград от суров петрол. Очакваният капацитет е между 4 и 5 милиона тона руски петрол годишно, транспортиран през унгарска територия.
Паралелно с това Северна Македония съобщи, че до края на годината ще бъде възстановено действието на тръбопровода Солун–Скопие, който не функционира повече от десетилетие. Тестове на системата, включително контрол на налягането, вече са предвидени, а тарифите за използването ѝ са одобрени. Първоначално съоръжението е построено през 2002 г. от „Хеленик енерджи“ с цел свързване на гръцките рафинерии в Солун с тези на ОКТА в Скопие — проект, който бе преустановен поради нерентабилност и последвали съдебни спорове.
Според изпълнителния директор на „Хеленик енерджи“ Андреас Сямисиис компанията вече разполага с разрешение от Скопие и възнамерява да възобнови износа на петролни продукти — в контекст на стремежа на Атина да заеме позиции на Балканите след оттеглянето на руските компании.
Паралелно с тези процеси, от 9 октомври сръбската национална петролна компания НИС е обект на американски санкции заради мажоритарното участие на руски капитали. На 10 януари санкциите бяха официално потвърдени след осемкратно отлагане, като Вашингтон настоява за пълното изтегляне на руския капитал. Едва в края на ноември руската страна сигнализира готовност да продаде своя дял.
В момента сръбската държава държи 29,9% от акциите в НИС, докато „Газпром нефт“ е основен акционер с 44,9%. В края на септември „Интелиджънс“ – базирана в Санкт Петербург компания, свързана с „Газпром“ – придоби 11,3% от дела на компанията-майка.
Ако не се стигне до успешно финализиране на алтернативно споразумение за газовата и петролна компания, се появява опасността от дестабилизация на финансовата система на страната, предупреди преди това сръбският президент
Сръбската петролна индустрия НИС посочи, че продажбите на горива се извършват без прекъсване.
164 милиарда динара (около 1,4 милиарда евро) се отпускат за осигуряване на "енергийна сигурност и стабилност на страната" по предложение на депутати от управляващата Сръбска прогресивна партия
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)