АП/БТА

Фемицидът остава невидим в официалната статистика в много държави, но данните, отделните случаи и правните празноти на Балканите и по света очертават картина на системно, основано на пола насилие срещу жени.

Милиони жени по света живеят в постоянен страх от насилие в собствените си домове, а всяка година десетки и стотици от тях губят живота си във всяка отделна държава. По данни на Световната здравна организация (СЗО) близо една от всеки три жени – около 840 милиона по света – е преживяла домашно или сексуално насилие в някакъв момент от живота си.

Само през последната година 316 милиона жени, или 11 процента от жените над 15-годишна възраст, са станали жертви на насилие, упражнено от интимен партньор. Това показват данните на СЗО, представени по повод Международния ден за премахване на насилието срещу жени и момичета, който се отбелязва на 25 ноември.

Домашното насилие не може да бъде разглеждано единствено като личен или семеен проблем. То е обществено значим въпрос, който засяга цялото общество – институции, правосъдие, здравни и социални системи, медии и граждани.

Убийството на жена, извършено именно заради това, че тя е жена, се определя като фемицид. За разлика от полово неутралния термин „убийство“, понятието „фемицид“ прави видима връзката между дискриминацията на база пол и крайното, фатално насилие над жени.

БЪЛГАРИЯ

Според данни на Българския хелзинкски комитет (БХК), представени през септември тази година, най-малко 109 присъди за фемицид са били постановени от българските съдилища за периода 2018–2023 г. Организацията предупреждава, че убийствата – най-тежката форма на посегателство срещу личността – все още не се проследяват системно от институциите и не се анализират през призмата на особеностите, свързани с пола на жертвата.

В отговор на „системното неглижиране“ от страна на властите на данните за домашно насилие и други форми на насилие срещу жени, БХК създава карта на убийствата на жени в България от 2018 г. насам. Пълният анализ на тези данни е достъпен онлайн, включително чрез интерактивна карта на сайта Spasena.org.

От началото на 2025 г. поне 22 жени са били убити в България, като в повече от половината случаи заподозреният е настоящ или бивш партньор на жертвата. Това показват данни на Българския фонд за жените и Агенцията на Европейския съюз за основните права. Двете организации ще проведат на 10 декември в София конференция на тема „Между статистиката и реалността: Домашното насилие в България отвъд числата“.

Министърът на правосъдието Георги Георгиев съобщи неотдавна, че през изминалата година са подадени над 53 000 сигнала за домашно насилие. По думите му България разполага с адекватно законодателство за превенция, като първата сериозна реформа със значителни поправки в закона е била направена преди повече от две години и половина след случая с Дебора от Стара Загора. Миналата седмица правителството прие и Координационен механизъм за помощ и подкрепа на пострадали от домашно насилие.

България не е ратифицирала Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като „Истанбулска конвенция“. През 2018 г. Конституционният съд прие решение, според което конвенцията съдържа правни концепции, свързани с понятието „пол“ (gender), които са в противоречие с основни принципи на Конституцията.

По данни на платформата World Population Review броят на убийствата на жени (фемицид) на 100 000 жени в България е бил 0,8 през 2021 г.

АЛБАНИЯ

В доклад на албанския Омбудсман за убийствата на жени и момичета през периода 2021–2023 г., публикуван през 2024 г., се посочва, че терминът „фемицид“ не фигурира в Наказателния кодекс или други закони на страната. В правен анализ за Западните Балкани от 2023 г. обаче се уточнява, че при определени обстоятелства престъпления като умишлено или непредумишлено убийство могат да бъдат класифицирани като фемицид. В Албания убийството се наказва с лишаване от свобода между 15 и 20 години, а при утежняващи обстоятелства – с минимум 20 години.

Статистика на националния институт ИНСТАТ за периода 2015–2020 г. показва, че 6486 жени са станали жертви на домашно насилие, но липсва отделно посочване на случаите на фемицид.

Глобалното проучване за убийствата от 2019 г., цитирано в доклад за фемицида и опитите за убийства на жени (2017–2020), показва, че в периода 2014–2019 г. броят на убитите жени е намалял от 0,91 на 0,64 на 100 000 души, като в повечето случаи извършител е интимният партньор. Според World Population Review показателят за 2021 г. отново е 0,8 на 100 000 жени.

За периода 2021–2023 г., по данни на Омбудсмана, са били убити 32 жени и момичета, като при 24 случая убийството може да бъде определено като фемицид – мотивирано от пола на жертвата. Албания е ратифицирала Истанбулската конвенция.

Един от най-шокиращите случаи в страната е от началото на 2023 г., когато мъж убива три жени и ранява още три в рамките на по-малко от час в Тирана.

В края на 2022 г. представителката на Фонда на ООН за населението (UNFPA) за Албания Мануела Бело посочи, че страната е на първо място в Европа и на единадесето в света по селективни аборти по полов признак – в полза на момчета. Подобна практика е регистрирана не само в Албания, но и в Косово, Северна Македония и Черна гора.

БОСНА И ХЕРЦЕГОВИНА

През последните години в Босна и Херцеговина десетки жени са станали жертва на убийства, като през последната година тенденцията е особено тревожна – средно по една жена месечно, съобщава босненската редакция на телевизия N1.

По официални данни от 2015 г. до края на 2024 г. в страната са убити най-малко 110 жени, според „Радио Сараево“. Различни организации посочват, че за периода 2015–2022 г. жертвите са били поне 75, а Агенцията за равноправие на половете към Министерството на правата на човека и бежанците отчита още 35 случая между 1 януари 2023 г. и края на 2024 г.

Сред последните случаи е убийството на 32-годишната Алдина Яхич, чийто труп беше открит на 16 ноември в Мостар с огнестрелна рана, съобщава босненската редакция на Радио „Свободна Европа“. По информация на полицията извършителят – бившият ѝ партньор Анис Калайджич – я е причакал по пътя към фитнеса. Яхич е подала сигнал до полицията и се е опитала да избяга, но минути по-късно е застреляна. Срещу него са повдигнати обвинения за убийство и незаконно притежание на оръжие.

На национално ниво в Босна и Херцеговина все още няма закон, който да дефинира убийството на жени като отделно престъпление. Страната е ратифицирала Истанбулската конвенция през 2014 г.

Едната от двете съставни части – Федерация Босна и Херцеговина – прие през юли тази година изменения в Наказателния кодекс, с които фемицидът се въвежда като самостоятелно престъпление, съобщава босненската редакция на „Евронюз“. Предвидено е наказание от минимум десет години затвор, като санкцията става по-тежка при предходно насилие, близки отношения между извършител и жертва или когато убийството е придружено от сексуално насилие и е мотивирано от полово неравенство. Случаят на Алдина Яхич е първият, който ще бъде разглеждан по тези нови текстове.

В Република Сръбска фемицидът все още не е отделно престъпление в Наказателния кодекс, макар че съществуват разпоредби за престъпления от омраза, включително заради полова идентичност. Опит да се въведе специфична защита имаше чрез нов Закон за защита от домашно насилие и насилие срещу жени, но проектът, въпреки първоначалното единодушно одобрение, беше блокиран след натиск от консервативни организации и подкрепата на тогавашния президент Милорад Додик. Срокът за приемане изтече в началото на май 2024 г. и темата не е върната за обсъждане.

World Population Review отчита за 2021 г. 0,4 случая на фемицид на 100 000 жени в Босна и Херцеговина.

ГЪРЦИЯ

В Гърция съществува специализиран закон за борба с домашното насилие от 2006 г., както и допълнителни законодателни актове, насочени към насилието, основано на пола. Страната е подписала и ратифицирала Истанбулската конвенция. Въпреки това убийството на жена не е обособено като отделно престъпление в Наказателния кодекс и се третира по общата разпоредба за убийство.

По данни на Европейската обсерватория за фемицида през настоящата година в Гърция са извършени 18 убийства на жени. Броят е сходен с този от предходни години: 17 през 2019 г., 19 през 2020 г., 31 през 2021 г., 26 през 2022 г., 15 през 2023 г. и 19 през 2024 г. При общо между 71 и 93 убийства годишно за периода 2019–2024 г. делът на жертвите жени е средно около 27 процента.

От 19 случая на фемицид през 2024 г. 15 жени са убити от настоящ или бивш партньор, а три – от други членове на семейството.

Според World Population Review през 2021 г. в Гърция са регистрирани 0,6 убийства на жени на 100 000 души – година, в която на глобално ниво се отчита ръст на домашното насилие заради пандемичната изолация. В момента показателят се оценява на около 0,32.

Гръцките медии широко отразяват убийствата на жени в семейна среда, което показва висока обществена чувствителност към темата. Сред най-коментираните случаи е този от септември в Солун, при който мъж убива 59-годишната си болна сестра, за която е полагал грижи. Като мотиви той посочва както „лошото отношение“ от нейна страна, така и недоволството на съпругата му от времето, отделяно за сестрата. В друг случай от август във Волос 40-годишен мъж убива 36-годишната си съпруга пред очите на четирите им деца, три от които непълнолетни. По данни на свидетели и местни организации семейството има дълга история на насилие и ревност.

КИПЪР

Според доклад на Европейския парламент от 2025 г. Кипър е една от четирите държави в ЕС – заедно с Малта, Хърватия и Италия – които имат правно определение за фемицид. Проучване по проекта „FEM-UnitED“, финансиран от програмата „Права, равенство и гражданство“ на ЕС, посочва, че през 2022 г. страната е изменила Закона за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие, така че фемицидът да бъде обособен като отделно престъпление. Насилието, извършено от сексуален партньор, от омраза на базата на пола или в името на т.нар. „чест“ се счита за утежняващо обстоятелство. Кипър е ратифицирал и Истанбулската конвенция.

Средиземноморският институт за джендър изследвания съобщава, че през последните десет години в страната са регистрирани 41 убийства на жени. Според World Population Review през 2021 г. убийствата на жени са били 1,1 на 100 000 – един от най-високите показатели в ЕС. В нито едно от двете изследвания не е ясно дали данните обхващат целия остров или само южната част под контрол на международно признатото правителство.

Кипър стана сцена и на престъпленията на един от най-страшните серийни убийци на жени в Европа през последните години. Между 2016 и 2018 г. военнослужещият Никос Метаксас убива пет жени – чуждестранни работнички, и две деца, дъщери на две от жертвите. Телата са открити в различни езера. Психиатърът Симос Кириакидис определя мотивите му като свързани със садистично сексуално удовлетворение. През 2019 г. Метаксас получава седем доживотни присъди – по една за всяка жертва.

КОСОВО

В законодателството на Косово понятието „фемицид“ не съществува. Умишленото убийство се наказва с минимум пет години затвор, а при утежняващи обстоятелства – с минимум десет години или доживотен затвор.

Албанската редакция на Радио „Свободна Европа“ съобщи през миналата година, че правителството подготвя специален закон за фемицида. Проектът предизвиква разнопосочни реакции – част от експертите настояват вместо отделен закон да се въведат по-тежки наказания за домашно насилие и фемицидът да се дефинира в Наказателния кодекс. Министърът на правосъдието Албулена Хаджиу защитава идеята за специален закон с аргумента, че отделен член в кодекса няма да бъде достатъчен.

Неправителствената организация „Четвъртата вълна“, базирана в Митровица, също подкрепя въвеждането на специален закон, тъй като той би помогнал за по-точно отчитане, превенция и защита на жените в риск.

Официалната статистика не отчита отделно случаите на домашно насилие, а за броя на фемицидите или опитите за такива почти няма публични данни. Собствено проучване на Радио „Свободна Европа“ сочи, че между 2010 г. и април 2024 г. в Косово са убити най-малко 57 жени. Министърът на правосъдието заявява през април 2024 г., че от края на войната през 1999 г. до същия момент са убити общо 99 жени.

Косово не е член на Съвета на Европа и формално не може да ратифицира Истанбулската конвенция по обичайния ред, но през 2020 г. парламентът изменя конституцията, така че документът да има пряко правно действие в страната.

World Population Review не предоставя данни за фемицида в Косово, но липсата на статистика не означава липса на убийства. Сред случаите, потресли общественото мнение, са убийството на бременна в деветия месец 35-годишна жена от бившия ѝ съпруг в двора на гинекологична клиника в края на 2022 г., както и убийството на 30-годишна жена пред децата ѝ в края на 2023 г.

Доклад на UNFPA от 2016 г. засяга и друга форма на „фемицид“ – селективните аборти. В него се отбелязват случаи, при които семейства предпочитат да имат момчета и жените прибягват до аборт, когато разберат, че плодът е от женски пол, особено при очаквано трето дете. Подобни практики са криминализирани в Косово и се наказват строго, подчертава порталът „Болкан Уеб“.

РУМЪНИЯ

От началото на 2025 г. в Румъния са убити 51 жени, а 14 жени стават жертви на агресия на всеки час. Данните са централизирани от организации за защита на правата на жените и цитирани от румънската редакция на Радио „Свободна Европа“.

Един от последните случаи е от ноември, когато 25-годишна жена от окръг Телеорман е убита от бившия си съпруг, въпреки че срещу него има две ограничителни заповеди. Няколко дни преди престъплението тя е подала жалба, че е била отвлечена и изнасилена от него. Майка на три деца, тя е намушкана смъртоносно пред църква, докато държи на ръце тригодишния си син. Случаят води до дисциплинарно разследване срещу 14 полицаи и един прокурор.

Статистиката показва, че почти всяка седмица в Румъния една жена бива убита, най-често от партньора си. От началото на годината са издадени над 11 000 ограничителни заповеди, като близо 4000 от тях са нарушени.

Министерството на правосъдието съобщава, че през първите четири месеца на годината са регистрирани над 40 000 случая на домашно насилие, което означава, че на всеки час 14 жени стават жертва на насилие.

Според World Population Review през 2021 г. 0,8 на 100 000 жени са убити при случаи на фемицид. През 2023 и 2024 г. в Румъния, страна с близо 19 милиона жители, са регистрирани по 86 убийства на жени годишно, които се смятат за пряко свързани с пола им, сочат данни на румънската полиция. Румъния ратифицира Истанбулската конвенция през 2016 г.

Заместник-директорът на Румънската полиция Едуард Мирицеску уточнява, че през първите 10 месеца на годината органите на реда са реагирали на над 113 000 сигнала за домашно насилие – с повече от 2000 повече в сравнение със същия период на 2024 г., съобщава телевизия Digi24.

На 29 октомври 2025 г. в парламента е внесен проектозакон за борба с фемицида, след като поредното убийство на млада жена в средата на октомври изкарва хиляди хора на протест в Букурещ и други градове. Инициативата е подкрепена от всички парламентарни партии и събира 273 подписа в 464-местния парламент – една от законодателните инициативи с най-широка подкрепа. Едновременно с това 18 посолства публикуват обща декларация с призив за предотвратяване на насилието, основано на пола.

В началото на ноември над 50 неправителствени организации настояват парламентът да ускори приемането на закона. Те искат фемицидът, определян като убийство на жена поради причини, свързани с пола, да бъде признат за отделно престъпление. Ако законът бъде приет, фемицидът ще се наказва като предумишлено убийство с лишаване от свобода от 15 до 25 години, а в най-тежките случаи – с доживотен затвор, обяснява министърът на правосъдието Раду Маринеску.

СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ

Само преди броени дни, на 16 ноември, Северна Македония беше разтърсена от поредно жестоко убийство на жена. В Щип 79-годишна жена, държана против волята си, е убита от 74-годишен мъж. Тялото ѝ е намерено погребано в двора му, а главата и ръцете все още се издирват. Мотивът, според разследването, е патологична ревност.

Няколко дни по-рано във Велес 39-годишен мъж от Скопие убива с хладно оръжие 31-годишната си бивша партньорка и нейния баща, след което се самоубива.

През последните години липсва систематична официална статистика за фемицида в Северна Македония, но медийните хроники за 2024 и 2025 г. показват тревожен модел. През 2024 г. в Щип 31-годишна жена е убита от съпруга си. В община Шуто Оризари през май е убита 38-годишна жена, а във Велес през септември млада жена е застреляна от бившия си съпруг, въпреки многократните ѝ сигнали за заплахи, тормоз, обидни надписи и палеж на автомобила.

Тези случаи довеждат до протест в Скопие под мотото „Нито една повече!“. НПО в страната оценяват, че през последните пет години най-малко 20 жени са загинали вследствие на повтарящо се насилие, основано на пола.

По данни на World Population Review за 2019 г. случаите на фемицид са били 0,4 на 100 000 жени.

През 2023 г. Северна Македония криминализира фемицида. Изследване на AIRE Center за периода 2018–2022 г. показва, че въпреки кампаниите и законодателните промени, броят на убийствата на жени се увеличава. В тези четири години са заведени 17 дела за фемицид, като най-много обвинения са повдигнати през пандемичните 2020 и 2021 г. Съдебната практика показва, че в повечето случаи са налагани минималните предвидени наказания; само в един случай е постановена доживотна присъда – за мъж, извършил четири убийства, три от които – на жени.

Докладът отчита, че почти в половината случаи е използвано хладно оръжие, в шест – огнестрелно, а има и случай на задушаване. Петима от извършителите са били женени, други петима – в извънбрачен съюз, четирима – разведени и трима – необвързани. Повечето са безработни. Жертвите са основно настоящи или бивши съпруги, но сред убитите има и майки, баби и тъщи.

По данни на тогавашния министър на труда Йованка Тренчевска през 2021 г. от пет убийства, свързани с домашно насилие, три са фемициди. През 2022 г. от седем подобни убийства шест са фемицид. Само през първото тримесечие на 2023 г. са регистрирани още три случая.

От средата на февруари 2023 г. фемицидът e дефиниран като специфична форма на убийство в Наказателния кодекс. Съдът може да постанови доживотен затвор за умишлено убийство с изтезание или тежка телесна повреда, мотивирани от омраза към жена или момиче. Страната е ратифицирала Истанбулската конвенция.

СЛОВЕНИЯ

В Словения няма законова дефиниция за фемицид и убийствата на жени не се третират като отделно престъпление. По данни на Европейския институт за равенство между половете от 2022 г. жените съставляват 70 процента от жертвите на домашно насилие, извършено от интимен партньор, и 63 процента от жертвите на насилие от член на домакинството. Същата година 27 жени са официално регистрирани като жертви на домашно насилие, а седем са убити от партньори.

Данните на Висшата прокуратура показват, че средно между 20 и 30 процента от убийствата в страната са на жени, с изключение на 2020 г., когато делът е 40 процента. Полицията регистрира над 1000 сигнала за домашно насилие годишно, от които между пет и седем завършват с убийство на жена, съобщава словенското издание „24 ур“.

През 2023 г. партията „Левица“ предложи фемицидът да бъде дефиниран като самостоятелно престъпление. Министърът на правосъдието Доминика Шварц Пипан заяви, че правителството обмисля подобна промяна. До момента обаче в Наказателния кодекс няма внесени конкретни изменения. Експерти смятат, че подобна дефиниция сама по себе си няма да подобри защитата, тъй като и сега убийството се наказва с най-високи санкции, отбелязва „Дневник“. Словения е ратифицирала Истанбулската конвенция.

World Population Review отчита за 2021 г. 0,6 убийства на жени на 100 000.

СЪРБИЯ

Според организацията Femplatz от началото на 2025 г. в Сърбия са убити 11 жени. На база медийни публикации се сочи, че жертвите са убити от настоящи или бивши партньори или от синовете си – пребивани до смърт, намушквани или удушавани.

Само в рамките на 24 часа през юли страната е разтърсена от два особено тежки случая. На 21 юли в Байина Баща мъж, за когото има подадени сигнали за домашно насилие, убива бившата си съпруга и детето им, след което се самоубива. На следващия ден 75-годишен мъж в Ниш е заподозрян, че е намушкал до смърт 74-годишната си съпруга.

Най-високият брой убити жени за година през последното десетилетие е отчетен през 2016 г. – 33, а през 2018 г. жертвите са 30, сочат данни на сръбски неправителствени организации.

В края на юни 2024 г. Конституционният съд на Сърбия спира прилагането на Закона за равенство между половете, след като е започнала процедура за проверка на конституционността му. Законът е в сила едва около 20 дни и е обект на критики от Сръбската православна църква и „Матица сръбска“.

Съветът на Европа поздравява Сърбия за приемането на Стратегия за предотвратяване и борба с насилието срещу жени и домашното насилие за периода 2021–2025 г. Сърбски експерти обаче посочват, че стратегията никога не е била реално приложена, тъй като необходимите планове за действие не са приети. Според тях държавата не осигурява системна защита на жените, а реагира едва след тежки инциденти.

Сърбия е подписала и ратифицирала Истанбулската конвенция. World Population Review оценява за 2021 г. случаите на фемицид в страната на 0,7 на 100 000 жени.

ТУРЦИЯ

През 2025 г. парламентът на Турция приема изменения, с които се затягат наказанията за насилници. Минималната присъда за насилие над жени се увеличава от шест на девет месеца затвор. От 2023 г. действа и Закон за защита на семейството и предотвратяване на насилието над жени, който цели да ангажира институциите в усилията за превенция.

В страната функционира и специално мобилно приложение, чрез което жените могат бързо да подадат сигнал и да потърсят помощ. По официални данни до ноември 2025 г. платформата е използвана от над 9 милиона жени, а през първите десет месеца на годината са регистрирани повече от 400 000 сигнала.

По време на дебат по бюджета за 2026 г. вътрешният министър Али Йерликая съобщава, че според официалната статистика броят на фемицидите за периода януари–октомври 2025 г. е 217, спрямо 290 за същия период на предходната година. Той подчертава, че „във време, когато насилието срещу жени расте по света, в Турция се наблюдава тенденция към намаляване“.

Платформата „Ще спрем убийствата на жени“, която следи случаите на фемицид от 2008 г., отчита обаче, че за първите десет месеца на 2025 г. в Турция са регистрирани 235 фемицида, а други 247 жени са загинали при подозрителни обстоятелства. Феминистки организации многократно алармират, че официалната статистика подценява мащаба на проблема и че много подозрителни смъртни случаи на жени не се класифицират като фемицид.

През годината медиите отразяват серия от шокиращи случаи – през юни 19-годишен мъж застрелва бременната си 18-годишна годеница в истанбулския квартал Саръйер; през август служителка на турския парламент умира в болница в Анкара, след като е наръгана 37 пъти от съпруга си; през октомври 39-годишна жена е убита от бившия си съпруг пред входа на Филологическия факултет на университета „Ерджиес“ в Кайсери.

Турция е първата държава, ратифицирала Истанбулската конвенция през 2012 г., но през март 2021 г. официално се оттегля от нея с президентски указ. Според World Population Review през 2021 г. в страната са убити 1,0 на 100 000 жени.

ХЪРВАТИЯ

В Хърватия фемицидът остава сериозен и нарастващ обществен проблем, утежнен от системни пропуски и бавна адаптация на законодателството към европейските стандарти, посочват местни медии.

По данни на полицията през тази година в страната са убити 13 жени, докато през 2024 г. жертвите са 18, от които девет официално са класифицирани като фемицид, заявява представителката на полицията Анита Матиевич пред Хърватската радиотелевизия (HRT). Често жертвите са по-възрастни и социално уязвими: половината нямат завършено средно образование, а над една трета са пенсионерки. Матиевич отбелязва, че икономическата и емоционалната зависимост пречи на много жени да напуснат насилствените отношения. В 40 процента от случаите убийствата са извършени с „прекомерна сила“, което говори за предшестващо насилие, останало нерегистрирано.

Извършителите най-често са мъже на възраст над 56 години или между 26 и 45 години. В много случаи става дума за партньори или синове, посочва HRT. Само 25 процента от извършителите имат работа, а около една четвърт имат психиатрична диагноза.

Според „Ютарни лист“ през последните 10 години в Хърватия са убити 165 жени, 44 процента от които – от партньора им. В 80 процента от случаите жертвите са търсили помощ преди да бъдат убити, но не са получили достатъчна защита.

С изменения в Наказателния кодекс от 2024 г. в правния ред е въведено ново престъпление – утежнено убийство на жена, квалифицирано като фемицид, съобщава хърватското Министерство на правосъдието. Предвиденото наказание е минимум десет години затвор. Хърватия е ратифицирала Истанбулската конвенция. World Population Review отчита за 2021 г. 0,7 случая на фемицид на 100 000 жени.

ЧЕРНА ГОРА

В Черна гора се наблюдава тревожен ръст на убийствата на жени, съобщават местни медии. Според изданието „Монитор“ през последните пет години са убити 17 жени, а това се възприема като признак за провал на институциите в реакцията към насилието.

По данни на Радио „Свободна Европа“ през април 2025 г. съдилищата в страната постановяват три присъди от по 40 години затвор за случаи, класифицирани като фемицид.

Юристката и бивша депутатка Божена Йелушич, цитирана от държавната телевизия RTCG, подчертава, че тези престъпления отразяват „системни пропуски“ в работата на прокуратурата, съдилищата, полицията и социалните служби. Според нея делата често се възприемат като „индивидуални трагедии“, вместо като резултат от системно потисничество.

В Наказателния кодекс няма отделна категория „фемицид“, а вместо това се използват по-общи квалификации като „утежнено убийство“ или „домашно насилие с летален изход“, отбелязва „Монитор“. Правозащитници твърдят, че това позволява на извършителите да настояват за по-лека квалификация, например „домашно насилие без умисъл“, което води до по-ниски присъди и отслабва възпиращия ефект на закона.

Европейската комисия също изразява загриженост в последния си доклад: посочва се липсата на надеждна статистика, недостатъчната защита на жертвите и отсъствието на достатъчно кризисни центрове и бързи механизми за намеса. НПО съобщават, че жените често се сблъскват с пречки при подаване на сигнали – недоверие към институциите, страх от стигма и сложни процедури.

Организации като Черногорското женско лоби настояват за по-решителни мерки от страна на държавата, предупреждавайки, че „никой вече не е в безопасност – нито у дома, нито на улицата“.

Министерството на правосъдието заявява готовност да обмисли законодателни промени, включително въвеждането на фемицид като самостоятелно престъпление и засилване на защитата на жертвите. Засега обаче няма приети конкретни изменения, а според експертите съдебната практика остава непоследователна и недостатъчна. Черна гора е ратифицирала Истанбулската конвенция. В края на текста се отбелязва, че според World Population Review случаите на фемицид през 2021 г. са 0,6 на 100 000 жени – вероятно става дума за грешно приписване на данни за Хърватия, но числото е показателно за мащаба на проблема в региона.

Данните на World Population Review за повечето страни са последно обновени за 2021 г. Важно е да се има предвид, че през пандемичните 2021 и 2022 г. заради изолацията се отчита рязък ръст на насилието в семейството и на убийствата, извършени в домашна среда.

БТА

Още по темата

Марта Кос: Постигането на истинско икономическо сближаване на Западните Балкани и ЕС е от съществено значение

Целите Западни Балкани принадлежат на ЕС като равноправни членове с пълни права, посочи еврокомисарят по разширяването

Още

България излиза срещу насилието над жени

Шествие „Нито една повече“ и национална конференция поставят проблема в центъра на общественото внимание

Още

Една вечер, две жертви: нова вълна от домашно насилие в Разградско

И двамата извършители са задържани, а пострадалите жени са под закрила на закона

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.