Западните Балкани са обект на множество външни геополитически и стратегически интереси от години насам, но това проблем ли е? За масовата публика и общество Република Северна Македония, Сърбия, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора и Албания заявяват желание да станат част от Европейския съюз и Западния свят като цяло, но това така ли е наистина?
С всяка изминала година Албания доказва, че иска да стане част от Европейския съюз, Косово прави стъпки в подобна посока, но имат ли истинско желание Северна Македония и Сърбия да станат част от Западния свят? Северна Македония продължава да използва аргумента и клишето, че "Източният съсед е виновен за всичко лошо" (по този начин премиерът на страната Християн Мицкоски назовава България), без да се занимава с истинските проблеми на страната си. Югозападната ни съседка има икономически, социални, политически, обществени и огромни корупционни проблеми, но дали тези проблеми не са по-важни за Северна Македония. Привидно всеки запознат с въпроса би се съгласил, че "двустранните" отношения на Северна Македония не съществуват и страната има много по-големи въпроси за решаване, но способна ли е тя да се занимава с тях и да ги решава, или някой не ѝ дава?
Белград от десетилетия е основният фактор, който контролира процесите в Северна Македония, а Сърбия е директно обвързана с Руската федерация. Сърбия, която пред европейците привидно иска да стане член на Европейския съюз, не доказва това с нито едно свое действие, а напротив – отдалечава се. Инвестициите в Сърбия в масовата си част идват от Китай. Един от най-големите примери за китайски инвестиции в Сърбия е гарата, която се срути в страната, което доведе до протести, продължили месеци, а сега предстоят избори.
Китайските инвестиции не спират дотам. Унгария е държавата, в която инвестициите от Китай са масови. Подготовката за строителство на коридор 10 – връзката между Будапеща, Белград, Скопие и Солун – е факт. Исторически Солун някога е бил еврейско пристанище, след което гръцко, но сега вече е китайско пристанище. Инвестициите от Китай са директна заплаха срещу Запада, Европа и европейските институции. Но нека не забравяме и друго – войната между Русия и Украйна направи Русия и Китай отново съюзници.
Една от ключовите американски политики, за която множество американски администрации се бореха, беше да не се допусне Русия и Китай да станат съюзници. Сега Западните Балкани са в центъра на всичко и в момента са буквалният и директен троянски кон, който може да бъде заплаха срещу Европа. Държавата, която е бурето с барут на Балканите, е Сърбия.
Какви конфликти имаме до момента на Балканите?
За Сърбия вечният враг е била България – България, която е член на НАТО и на Европейския съюз. Сърбия не признава Косово и на множество пъти е имала и продължава да има провокации към Косово, което Сърбия смята за втора сръбска държава на Балканите, което не може да се случи, защото масовата част от населението на Косово са етнически албанци. Т.е. конфликтът между Косово и Сърбия води директно до конфликт между Албания и Сърбия.
От друга страна, Северна Македония, участвайки в този кръстопът, която е пряко зависима от Белград, обвинява България и инсценира напълно изкуствен и фалшив конфликт, по влияние от Белград, за да разделя и противопоставя отношенията между българите и македонците в собствената си страна и по този начин да пречи на България и Македония да имат близки отношения. Друга бомба със закъснител в Северна Македония е фактът, че една трета от населението на страната са етнически албанци. Т.е. Албания има преки интереси в Северна Македония.
Очаква се Албания да бъде готова за присъединяване към Европейския съюз през 2030 година. В РСМ албанците са около половин милион души и в по-голямата си част живеят в близост до албанската граница, в северозападната част на страната. Дали албанците в Македония няма да поискат референдум за отделяне и присъединяване към Албания е сериозен въпрос.
Гърция също има интереси в Северна Македония заради Преспанския договор. Наскоро гръцкият външен министър напомни на северната си съседка да се съобразява с Преспанското споразумение, както и с факта, че Северна Македония смени името си заради Гърция и не може и не трябва да си позволява да краде гръцката история, гръцкото минало, да ги фалшифицира и да ги приписва като свои.
От друга страна имаме Хърватия, която е силно антисръбски настроена. Отношенията между Сърбия и Босна и Херцеговина остават напрегнати и белязани от конфликта през 90-те години. Военното минало и ролята на Сърбия във войната в Босна продължават да тежат върху двустранния диалог, а въпросът за военните престъпления и отговорността остава дълбоко разделящ.
Ключов фактор за напрежението е Република Сръбска, чието ръководство поддържа тесни политически връзки с Белград. Това се възприема като намеса във вътрешните работи на Босна и Херцеговина и подкопава доверието между двете държави. В резултат отношенията са студени, нестабилни и периодично ескалират.
Западните Балкани са бурето с барут на Европа. Те са обект на активна руска хибридна атака и пропаганда, а същевременно и на нарастващи китайски инвестиции. Коридор номер 10 е директна заплаха, защото би изолирал Гърция, България и Румъния. По този начин ще страда и Европейският съюз, защото говорим за данъци, инвестиции и стратегическа инфраструктура, които се изместват към Китай. Китай постепенно навлиза в европейските пазари и институции през Западните Балкани, най-вече през Сърбия, която е най-близка с Руската федерация. Русия обяви България, Румъния и почти целия Западен свят за враждебни след началото на войната в Украйна.
По този начин Западните Балкани не само остават бурето с барут на Европа, но и изискват Европа да вземе спешни и адекватни мерки, за да предотврати бъдеща дестабилизация.
Различна информация от западни източници коментира как в съседните до нас държави на Балканския полуостров е възможен прием на мигранти. Възможно ли е сключваните договори за инвестиции, икономическо и политическо сътрудничество да имат цена и тя да е приемането на мигранти и строителството на мигрантски центрове?
Това е мекият терен на хибридната война на Кремъл – психологическо и културно бойно поле, където информацията замества боеприпасите, идентичността се превръща в инструмент, а национализмът – в троянски кон за чуждестранни интереси. Сложността на региона го прави едновременно детска площадка и полигон за експериментите на Москва в хаоса: място, където историята се превръща в оръжие, суверенитетът се договаря, а истината се превръща във въпрос на лоялност
Премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски консистентно обвинява страната ни в множество неща безпочвено, с лъжливи твърдения с цел заблуда на хората в югозападната ни съседка. До кога българскта държва и министерство на външните работи ще търпят това?
Калоян Христов е студент по история в Софийски университет "Свети Климент Охридски" с интерес към международните отношения и специален фокус Балкани.
Коментари (0)