Престъпленията започват с чат: 138 000 файла, 500 IP адреса и затворени групи
От чата до престъплението: скритата екосистема на насилието над деца в България
Разследванията на Europol, INTERPOL и НПО разкриват не „един злодей“, а пазар, поддържан от технологии, анонимност и милиони потребители
Има престъпления, които обществото предпочита да държи далеч от погледа си, защото истината е непоносима. Онлайн сексуалната експлоатация – на деца, на жени, а понякога и в съдържание, включващо насилие над животни – е точно такъв свят: невидим за мнозина, но постоянно активен. Въпросът „кой стои зад това“ звучи като лов на един злодей. Публичните разследвания обаче рисуват по-страшна картина: зад тези престъпления стои пазар в индустриален мащаб, който се самоподдържа, защото има търсене, анонимност и технологии, които ускоряват всичко. Конците“ рядко са в един бос; по-често са в екосистема от роли, технологии, пари и търсене, което не изчезва.
Мащабът в числа: когато „изолираният случай“ се превърне в индустрия
Един от най-силните индикатори за глобалния обем е базата данни на INTERPOL за детска сексуална експлоатация (ICSE). По данни на INTERPOL, в ICSE се съдържат 4.9 милиона изображения и видеа, а системата е помогнала за идентифицирането на 42 300 жертви в световен мащаб.
Паралелно с полицейските механизми работят и организации, които приемат сигнали и подпомагат премахването на незаконно съдържание. Internet Watch Foundation (IWF) отчита, че през 2024 г. е оценила 424 047 сигнала и е потвърдила 291 273 като съдържащи/насочващи към криминални материали или рекламиращи ги. Особено тревожна е една цифра, която променя цялата логика на престъплението: 91% от потвърдените случаи съдържат „self-generated“ изображения – т.е. материали, създадени от самите деца под натиск, манипулация, изнудване или принуда.
INHOPE – международната мрежа от горещи линии за незаконно онлайн съдържание – описва 2024 г. като най-тежката си година: близо 2.5 милиона обработени подозрителни онлайн записи за CSAM (детски сексуално експлоатативни материали), ръст, който показва колко силно е натоварването върху системата за сигнали и премахване.
Ако това звучи абстрактно, погледът към конкретни операции показва какво означава „платформа като престъпление“. На 2 април 2025 г. Europol обяви международно разбиване на „Kidflix“ – платформа за стрийминг/изтегляне на материали със сексуална експлоатация на деца. Според Reuters тя е работила от 2021 г., събрала е 1.8 милиона потребители, съдържала е около 91 000 видеа (вкл. 72 000 на централен сървър) и е довела до 79 ареста, идентифициране на почти 1 400 заподозрени и защита на 39 деца. Това не е „група в интернет“. Това е масова аудитория, технологична инфраструктура и икономика.
„Кой дърпа конците“: когато престъплението не е йерархия, а екосистема
В публичните анализи на Europol детската сексуална експлоатация е описана като приоритетна престъпна област с ясно изразен трансграничен и дигитален характер. Но „конците“ рядко са в един човек. По-често те са разпределени в роли, които се повтарят от случай на случай.
Има хора, които произвеждат материал чрез контактно насилие. Има и други, които го „произвеждат“ чрез психологическо насилие: grooming, изнудване, манипулация, принуда за самозаснемане. Делът на „self-generated“ съдържанието, отчетен от IWF, показва, че все по-често престъпникът не трябва да бъде физически до жертвата, за да я контролира.
Има администратори и модератори – хора, които управляват достъпа, създават „правила“, проверяват „лоялност“ и поддържат архиви. При платформени случаи като Kidflix публично се описва и система, която стимулира активност с крипто-токени и „награди“ за качване или категоризация – т.е. престъплението е организирано така, че да расте като продукт.
Има и слой от финансово и технологично прикриване: не е нужно да има „банка на престъплението“, достатъчно е плащанията и следите да се разпадат на множество части. Тук е важно да се каже нещо ясно: обществото често търси „мрежата“ като география; а реалната мрежа е инфраструктура – платформи, хостинг, криптирани пространства, платежни механизми и алгоритмична невидимост.
Социалният статус на организаторите: властта често е технологична, не публична
Публичните съобщения рядко дават пълни „социални биографии“ на администратори, защото това е предмет на съдебни производства. Но има видима закономерност: ключовите фигури в платформени случаи са хора, които разбират как се строи и поддържа дигитална система и как се управлява общност. Това не означава непременно „богати“ или „високопоставени“. Означава компетентност, която се превръща във власт.
Има и още по-тревожен феномен: част от организираните онлайн среди включват тийнейджъри и млади хора, които превръщат жестокостта, изнудването и сексуалната експлоатация в „статус“ и игра на влияние в групи. През януари 2026 г. The Guardian цитира предупреждения за глобална мрежова среда, известна като “the Com”, в която има фракции, свързани със сексуална експлоатация и други форми на насилие.
Това измества клишето за „възрастни хищници в мазета“ към по-сложна реалност: понякога „конците“ са в онлайн култура на натиск, принадлежност и престъпна геймификация.
Кои са потребителите: тревожната „нормалност“ като най-опасен фактор
Най-болезнената тема е профилът на потребителя. Публичните операции показват, че сред задържаните има хора с професии и социални роли, които се асоциират с доверие.
Пример: при международна операция, водена от испанската полиция с INTERPOL и Europol, са арестувани 20 души в 12 държави. Associated Press съобщава, че сред задържаните има здравен работник и учител, като в случая се описва и плащане към непълнолетни за изображения.
Това не позволява честен разказ за „купувачите“ като единствено маргинализирани фигури. По-скоро говорим за разнородна потребителска маса, която може да включва хора с образование, доходи, семейства и социална фасада. При платформи с аудитория от порядъка на милиони профили става ясно, че търсенето не е случайно, а системно.
Новата ера: изкуствения интелект като ускорител на вредата и „фалшификацията“ на насилие
През февруари 2026 г. UNICEF излезе с позиция, че сексуализираните изображения на деца, генерирани или манипулирани от AI, са CSAM, и настоява за криминализация и „safety-by-design“ в AI системите. Reuters цитира данни, че поне 1.2 милиона деца в 11 държави са имали образи, манипулирани в сексуализирани deepfakes през последната година.
Това е критична промяна: престъплението вече не разчита само на „истински“ кадър. Разчита на масово производство, „събличане“ на изображения („nudification“), синтетични сцени и смесване на реални детски лица с генерирано съдържание – процес, който усложнява и откриването, и психологическата травма.
Кои са органите и структурите, които реално работят срещу това
На международно ниво ключовите разследващи и координационни структури са Europol (вкл. в рамките на международни операции) и INTERPOL (вкл. ICSE за идентификация на жертви).
На ниво ЕС се развива и законодателна рамка, която цели по-ясни задължения за платформите и създаване на EU Centre за обработка на информация, индикатори и подкрепа към националните власти. Съветът на ЕС обяви през ноември 2025 г., че е приел позиция (мандат за преговори) по регламент за предотвратяване и борба с онлайн сексуалното насилие над деца, включително роля на EU Centre и механизми за доброволно откриване/докладване.
Организации за защита на деца и горещи линии: къде отива сигналът, когато е „чист“ и полезен
Три типа организации държат системата жива: първо, горещи линии за сигнализиране и премахване; второ, НПО и коалиции за политики и защита; трето, структури за подкрепа на жертви.
INHOPE е глобална мрежа от горещи линии за докладване на незаконно съдържание, с отчетени милиони обработени сигнали.
UNICEF е сред най-активните организации, които настояват за промени при AI и за глобални стандарти.
ECPAT International работи по законодателни и практико-ориентирани реформи за защита на деца от сексуална експлоатация, включително онлайн.
България: кои са каналите за сигнал и подкрепа
В България има няколко ясни входа, които са публично обявени и работят.
Дирекция „Киберпрестъпност“ към ГДБОП поддържа официален портал за сигнали.
Българският Safer Internet Centre (SafeNet) поддържа линия за помощ 124 123, онлайн чат и форма за подаване на сигнал за рисково поведение, изнудване, сексуална експлоатация и др.
INHOPE официално посочва, че българската линия е част от Българския Safer Internet Centre и работи по сигнали за CSAM и други незаконни/вредни форми на съдържание.
Финалът, който не е удобен: пазарът ще живее, докато мълчим
„Кой дърпа конците?“ Понякога са техничарите и администраторите. Понякога са групите, които превръщат насилието в статус. Понякога са хората с професии и социална фасада, които захранват търсенето. Но най-сигурният „конец“, който държи този пазар жив, е общественият рефлекс да отмести поглед, да го нарече „отвратително“ и да приключи темата.
Истинската разлика идва, когато сигналите са точни и „чисти“ – линк, профил, време, контекст – без разпространение на незаконни файлове; когато училища и родители разпознават grooming и изнудване; когато платформите са под натиск да докладват и да пазят деца „по дизайн“, а не след трагедия; и когато законът догонва технологиите.
И накрая остава най-неудобната истина
Този пазар не съществува, защото интернет е зъл. Той съществува, защото има търсене. Защото някой плаща. Защото някой гледа. Защото някой мълчи. Зад всяко видео стоят не пиксели, а дете, което е било принудено, манипулирано, изнудвано или разбито. Зад всяка платформа стоят хора, които превръщат болката в продукт. А зад цялата индустрия стои едно общество, което предпочита да отвърне поглед и да вярва, че „това се случва някъде другаде“.
За съжаление се случва тук. Случва се сега. И докато говорим за „шокиращи случаи“, пазарът расте. Докато споделяме сензации, престъплението печели трафик. Докато мълчим, мрежите се разширяват.
Истинският удар срещу този ад не е в кликовете, а в информираността и в сигналите. Не в това да гледаме и да мълчим, а в това да се опитаме да спрем веригата. Защото докато злото има клиенти и търсене то винаги ще има бизнес. Въпросът е колко още деца ще плати обществото, преди да каже стига.
Детството под обсада - от насилието у дома до „порното без знание“ и фалшификатите генерирани от изкуствен интелект
Блудство в Лом, тайни камери в козметични салони и предупреждението на UNICEF за „индустрия“ от насилие над деца – и пропуснатият разговор у дома
Дренчев: Тройното убийство край Петрохан е педофилска мрежа
Ако следващият вътрешен министър е от ПП ще се замажат следите, убеден е той
Редактор
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)