Ботьо Ботев за убитите край „Петрохан“: Не става въпрос за самоубийство - много въпроси и липсват отговори
Случаят „Петрохан“ продължава да предизвиква интерес сред криминалистите и обществото, бившият директор на отдел „Убийства“ в МВР Ботьо Ботев.
От чата до престъплението: скритата екосистема на насилието над деца в България
В последните три месеца (5 ноември 2025 – 5 февруари 2026) България вижда поредица от случаи и официални данни, които не оставят място за успокоителни клишета. Не става дума за „единични изроди“. Става дума за екосистема: деца и родители, които не подозират; платформи, където всичко се случва в „затворени кръгове“; съдържание, което изтича и се търгува; и държава, която често разбира последна – когато следите вече са дигитални, международни и трудно проследими.
Случай №1: Русе, 12–14 януари 2026 – „затворен кръг“ в приложение, стотици файлове, два адреса
На 14 януари 2026 е огласено, че служители на ГДБОП са задържали мъж в Русе за притежание и многократно разпространение на порнографски материали с непълнолетни. По информацията от отразяването са извършени действия на два адреса и са иззети устройства, в които са намерени стотици файлове. Особено тревожен е детайлът, че разпространението е ставало около година чрез „популярно сред тийнейджърите онлайн приложение“ – тоест не „качване някъде“, а споделяне в ограничен кръг, което е по-трудно за засичане.
Точно тук е „урокът“ за обществото: рискът не е само в „порно сайтовете“. Рискът е в приложенията, където децата са всеки ден, където контактът изглежда като чат, а мрежата – като група приятели.
Случай №2: София, 19 декември 2025 – IP адресът като следа към реален дом
На 19 декември 2025 е съобщено за задържан 29-годишен мъж в София за разпространение на порнографски материали с деца. Разследването, по думите на началник на сектор „Компютърни престъпления“ в СДВР, тръгва от оперативна информация за IP адрес, използван за споделяне на съдържание – и стига до точен физически адрес, претърсване и изземване на устройства. Това е „класическият“ път на дигиталното престъпление: онлайн следа → техническо установяване, процесуални действия, доказателства.
И тук има важна граница, която медиите са длъжни да подчертават: арестът и мярката за неотклонение са индикатор за събрани данни, но не са присъда. Вина се доказва в съда.
Случай №3: Бургас, края на януари – началото на февруари 2026 – тайни камери, изтичане в порно сайтове и „тайна група“ в Telegram
На 28 януари 2026 bTV съобщава за клипове на млада жена, заснети без съгласие от камери в козметичен салон в Бургас, които са били разпространявани в тайна група в Telegram, а жената научава за записите от познат, членуващ в групата.
Няколко дни по-късно темата е разширена с твърдения за много пострадали и разпознаване на кадри в порно сайтове.
Това може да не е „педофилия“ в тесния наказателноправен смисъл във всеки детайл (всичко зависи от възрастта и съдържанието), но е част от същата логика: сексът като насилие, технологията като ускорител и разпространението като вторично престъпление срещу жертвата. В дигиталната ера най-тежкото често не е моментът на заснемането, а това, че записът започва да живее собствен живот – в групи, канали и сайтове.
Числата, които променят разговора: 138 000 файла, 79 000 с детско съдържание, 113 идентифицирани деца
На 24 януари 2026 bTV публикува данни, приписани на ГДБОП: за 11 месеца са проведени 44 операции, свалени са 138 000 файла, като близо 79 000 са с „притеснително детско съдържание“, а е установена самоличността на 113 деца.
Отделно ГДБОП публикува, че киберполицаите са установили самоличността на 113 деца с рисково поведение онлайн — превантивен индикатор, който показва колко рано започва контактът в мрежата.
Тези числа са критични, защото разкриват истината, която обществото не обича да казва на глас: детската сексуална експлоатация не е единично събитие – тя е поток от съдържание. И когато институцията казва „113 деца“, това означава 113 живи съдби, които трябва да бъдат намерени, защитени, подкрепени – не просто „свалени файлове“.
Вторият шок: „Около 500 IP адреса“ – индикаторът за мрежа, която не се вижда в арестите
На 12 ноември 2025 NOVA отразява данни, представени от старши комисар Владимир Димитров (директор на „Киберпрестъпност“ в ГДБОП): около 500 IP адреса в България се наблюдават като свързани със сваляне/разпространение на материали с детска сексуална експлоатация; като тема са посочени и нови заплахи, включително AI-свързани форми на злоупотреба.
Това е моментът, в който думата „мрежи“ става реална, без да звучи като филм. Не е нужно да има „организация“ с босове, за да има мрежа. Достатъчно е да има стотици точки на търсене и обмен, скрити зад технологии, приложения и затворени общности.
Училищата: защо сигналите идват късно, когато „кореспонденцията“ е започнала отдавна
На 8 октомври 2025 (малко извън тримесечния период, но също много показателно за тенденцията) bTV съобщава, че е внесен обвинителен акт срещу 31-годишен учител по физическо от столично училище за сексуално престъпление спрямо момиче, ненавършило 14 години, като е установено, че преди деянието е имало кореспонденция в интернет приложения в продължение на месеци.
Тази една фраза – „в продължение на месеци“ – е диагноза за системата. Докато институциите се движат по процедури, грумингът се движи по емоции: доверие, внимание, подарена „тайна“, натиск, срам. И когато това стигне до реална среща, обществото пита „къде са били родителите и училището“, а истината е по-неприятна: битката е започнала в телефона.
Законодателната реакция. Има ли действия?
В рамките на последните три месеца „политическото“ е преди всичко институционално: на 4 февруари 2026 БТА съобщава, че Министерството на правосъдието е подготвило реформа в Наказателния кодекс за противодействие на педофилията и сексуалните посегателства срещу деца, като е подготвен законопроект за обществено обсъждане.
На 22 декември 2025 „Дневник“ отразява внесен законопроект от депутати за по-строги наказания за сексуални посегателства срещу деца.
Социалната система и МОН: къде се вижда превенцията – и защо тя още не стига
В „другия фронт“ – превенцията – Държавната агенция за закрила на детето публикува отчет по Националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, където се посочва участие на около 15 720 деца в дейности и е изрично отбелязано организационно подпомагане от МОН за национална кампания.
Това е важна част от картината: МВР и ГДБОП ловят извършители и свалят съдържание, но училищата и социалните служби работят в зоната преди престъплението – грамотност, разговори, сигнали, подкрепа. И въпреки това, както показват случаите по-горе, ние още живеем в държава, в която „разговорът у дома“ често започва след шока, не преди него.
Финалът, който не е удобен, но е честен
В България в края на 2025 и началото на 2026 г. се виждат три истини, които се повтарят във всеки нов случай.
Първо, най-опасният фронт е дигиталният – там започва грумингът, там се обменят файловете, там срамът се превръща в мълчание.
Второ, „съдържанието“ е оръжие – дори един клип, заснет без съгласие, може да унищожава живот с години, ако попадне в групи и канали.
Трето, държавата реагира след сигнала – но при деца цената на „след това“ е непоносима. И точно затова числата на ГДБОП – 44 операции, 138 000 файла, 113 идентифицирани деца – не са статистика. Те са обвинителен акт към нашата наивност, че „това се случва на другите“.
Това разследване няма да завърши с една присъда, защото престъплението не е единичен акт – то е система. Система, която живее от срам и мълчание. Единственият истински финал започва, когато счупим точно тях: когато говорим с децата навреме, когато сигналът стане инстинкт, а не последен шанс, и когато обществото спре да се държи като зрител на чужда трагедия и започне да се държи като защитна мрежа.
Иначе следващата новина няма да е „шокиращ случай“. Ще е просто още едно име, още един файл, още една група. И още едно дете, което ще научи по най-жестокия начин, че в интернет нищо не изчезва – освен нашата способност да реагираме навреме.
Бенатова: Тройно убийство - МВР мълчи, крие ли нещо?
Журналистката твърди, че властите и медиите замълчават критична информация
Дренчев: Тройното убийство край Петрохан е педофилска мрежа
Ако следващият вътрешен министър е от ПП ще се замажат следите, убеден е той
Редактор
Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.
Коментари (0)