Разследването около „Петрохан“ повдига въпроси за духовни общности, авторитет без контрол и границата между вяра и влияние

Мъж, представящ се за “лама” в България и в чужбина. Собствено учение, изградено извън рамките на традиционните школи. Преводи на будистки текстове, поддържан сайт, вече свален. Онлайн присъствие, включително страница в ChatGPT, озаглавена „Кътчето на Лама Иво“. И най-вече – младежки лагери, в които са участвали момчета между 13 и 16 години.

Това е контекстът, в който се разгръща разследването около трагедията край хижа „Петрохан“. Според публикация на „24 часа“, Ивайло Калушев се е представял за духовен водач не само у нас, но и в държави като Мексико и Румъния. В средите на будистите обаче той не е бил част от официално призната линия на обучение, а по-скоро фигура, тръгнала по собствен път – с отделно учение и кръг от последователи.

Този модел не е нов. Историята познава десетки случаи на харизматични личности, които стъпват върху религиозна или философска традиция, но постепенно се отдалечават от нея, създавайки автономна общност. Обикновено началото е в личното търсене – преводи, лекции, медитации, малки групи. После идва езикът на изключителността: „ние сме избраните“, „само тук ще разберете истината“, „светът няма да бъде същият след това“.

В цитирани текстове от неговата общност се говори за „сбор от хора и същества“, за „велик върховен майстор“ и за „магическо пътешествие“, което променя завинаги участниците. Реториката е позната на експертите по култове – тя създава усещане за елитарност, за достъп до тайно знание и за специална мисия. Особено силно това въздейства върху подрастващи, които са в търсене на идентичност, принадлежност и смисъл.

Ключовият въпрос е как се случва преминаването от духовен интерес към затворена структура. Когато един водач няма външен контрол, когато липсва институционална рамка или признание от традиционна религиозна общност, отговорността се концентрира изцяло в една личност. При възрастни това е въпрос на личен избор. При непълнолетни обаче границата става далеч по-деликатна.

Скаутски или „рейнджърски“ лагери, организирани около духовна философия, звучат на пръв поглед като алтернатива на масовата култура. Но когато към физическите изпитания се добавят идеологически послания за избраност и подчинение на учителя, възниква въпросът за влиянието и зависимостта. Възрастта 13–16 години е период на силна внушаемост и търсене на авторитет, различен от родителския.

В момента институциите проверяват фактите около дейността на Калушев – както организационната страна на лагерите, така и естеството на обучението и средата, в която са попадали младежите. Общественият дебат обаче излиза извън конкретния случай.

Колко лесно в България може да се изгради духовна общност без официална регистрация и надзор? Как родителите разпознават разликата между алтернативно образование и затворена система с харизматичен център? И докъде се простира свободата на вярата, когато в нея участват деца?

Трагедията край „Петрохан“ поставя тези въпроси с болезнена яснота. Защото отвъд сензационните детайли остава по-дълбоката тема – как обществото реагира, когато авторитетът не произтича от институция, а от лична харизма, и когато най-уязвимите попадат в орбитата на подобен авторитет.

Разследването продължава. А с него и нуждата от трезв разговор – за вярата, за границите и за отговорността.

Още по темата

Табелата „Стреля се без предупреждение“ и версията за секта край Петрохан

Съдебният психиатър Цветеслава Гълъбова потвърди версията, че в хижата край Петрохан е действала секта, като определи случая като „ужасяващ“

Още

Майка на дете от „групата на Калушев“ проговори пред Миролюба Бенатова: „Синът ми каза, че е насилен… но не му повярвах“

Интервюто на Миролюба Бенатова с майка от общността около Ивайло Калушев разкрива не просто лична трагедия, а механизъм – как родител може да заведе детето си при „спасител“, да финансира средата му и накрая да го обвини, че е „моралният убиец“.

Още

Петрохан: “Религии” без храмове и “месии” без контрол

Родителската вяра и границата, отвъд която изборът отнема правото на живот

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Петър Колев

Възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност Право. Бивш председател на Гражданския демократичен съюз (ГДС) в РСМ и на Сдружението за македонско-българско приятелство – Скопие, както и бивш изпълнителен директор на Информационна агенция БГНЕС. Активен защитник на правата на българите в Македония и изследовател на политическите процеси на Балканите. Автор на редица аналитични и медийни публикации, посветени на регионалното сътрудничество и европейската интеграция и геополитическите процеси на Балканите.