Мартин Табаков: Целта на Иран е удължаването и оскъпяването на войната
ТАРАЛЕЖ
В рамките на активни бойни действия оттук нататък Израел и САЩ ще се опитват да максимализират резултатите на ударите във възможно най-кратък период от време – унищожаване на средствата (ракетите) и на кадрите (хората, които вземат решения). Целта на Иран двояка: проточване на конфликта, така че той да стане „скъп“ и за САЩ, и оцеляването на режима (това е единствената победа, която Техеран може да получи при асиметричен конфликт)
Информацията към момента сочи, че съвместните удари на Израел и САЩ спрямо Иран са изключително амбициозни политически и мащабни от военна гледна точка. Като техни обекти са положени ключови фигури на режима (т.нар. decision-makers) и ракетните комплекси на страната.
Техническата цел е да се внесе хаос в командната организация, да се „парализират“ защитните механизми и да се уязвят офанзивните възможности на Иран. Това на практика означава: неутрализиране на ПВО-системите на Иран, така че Израел и САЩ да наложат свобода на действие на бойните си авиации, и унищожаване на пусковите установки, „заредени“ с ракети земя – земя, които ще бъдат използвани в отговора на Иран.
Съдържателната цел, която е по-важна, бе досатъчно ясно изразена от Бенямин Нетаняху и Доналд Тръмп – смяна на режима. В обръщението на американския президент има ключов елемент – акцентът върху призоваването на иранския народ да “вземе контрола на съдбата си“. В случая това не е просто обикновен пропаганден елемент, част от реторическия асортимент, придружаващ операциите за смяна на режима. По-скоро Вашингтон си дава сметка, че ударите от дистанция няма да бъдат достатъчни, за да бъде постигната тази цел. Режим не се сменя отгоре и по небето, режим се сменя отдолу и по земята. В този контекст е важно да видим как ще реагира иранската улица и дали ще бъдат активирани сепаратистки групировки в периферията на страната – от кюрдите и азерите на запад до белучите на изток, които имат документира следа от комуникация с ЦРУ и Мосад. Тези периферни групи обаче могат да имат поддържаща, но не и основна роля в такъв сюжет.
Полагането на смяната на режима като цел на Израел и САЩ предполага воденето на военна кампания във времето, а не еднократни удари, чийто смисъл ще се изчерпа с унищожаването на конкретни физически цели (като ядрените съоръжения и балистичната програма на Иран). В това отношение текущият конфликт е много по-сериозен, отколкото бе 12-дневната война между Израел (и САЩ) и Иран в средата на миналата година: тогава целите бяха военни, в случая има и политическа (смяна на режима). Посочването на смяната на режима като цел обаче ограничава Тръмп: оттук нататък нищо, по-малко от падането на властта в Техеран, няма да бъде прието като успех.
Въпреки че тези удари идват непосредствено след последния кръг преговори в Женева между иранците и американците, около които витаеше мним оптимизъм, те реално не са изнендващи за Техеран. Иран се подготвяше за тях, особено интензивно през последния един месец. Режимът премести значителна част от защитните си ПВО-системите и офанзивните си ракетни установки в източната част на страната (така че да се увеличи дистанцията между тях и чуждата авиация), Ислямската революционна гвардия децентрализира командната си структура (така че местните структури да могат да вземат оперативни решения, ако техните командири бъдат неутрализирани с прецизни удари), ядрените обекти и подземните складове с боеприпаси бяха допълнително укрепени (с бетонни конструкции, обикновен пясък и зиг-заг коридори, които да абсорбират ударната вълна). Дори аятолах Али Хаменей даде инструкции как да се действа оперативно в случай на неговата елиминация.
Липсата на изненада и предварителната подготовка на Иран се вижда и в бързото активиране на военния протокол на Иран (той предполага Техеран да може да приведе в готовност за изстрелване ракети с твърдо гориво между 15 и 30 минути след като е бил обект на удар). Техеран вече изстреля ракети и безпилотни летателни апарати по няколко цели – в Израел и американски бази в региона (в Катар, ОАЕ и Бахрейн). Ключов въпрос за конфликта ще бъде колко време Иран ще успее да съхрани структурата си на управление и контрол в офанзивното й измерение, т.е. колко време ще може да извършва нападателни удари (обикновено от смесен тип, съчетаващи безпилотни летателни апарати и ракети), доколкото Иран бързо ще изгуби контрола върху въздушното си пространство заради изключителното предимство на военния хардуер, което имат Израел и САЩ.
Това е сложна дилема за Иран: дали да изстрелва ракетите, докато те все още са налични (т.е. не са превантивно унищожени от ударите на Израел и САЩ), или да ги изстрелва периодично във времето, макар и не масово (това беше стратегията на Техеран във войната от миналата година, чиято цел бе да покаже, че страната може да проточва конфликта).
За естеството и мащаба на конфликта ще има значение и дали близките до Иран групировки в Ирак, Ливан, Газа и Йемен ще се присъединят към него. Същите бяха изрично предупредение от американците да стоят настрана. Лидерът на Хизбула Наим Касем заяви, че шиитската групировка би се включила в конфликта, ако аятолах Али Хаменей бъде обект на удар (както и се случи). Хутите в Йемен, освен подкрепата си за Иран, вече заявиха, че ще последва „широка конфронтация“.
В рамките на активни бойни действия оттук нататък Израел и САЩ ще се опитват да максимализират резултатите на ударите във възможно най-кратък период от време – унищожаване на средствата (ракетите) и на кадрите (хората, които вземат решения). Целта на Иран двояка: проточване на конфликта, така че той да стане „скъп“ и за САЩ, и оцеляването на режима (това е единствената победа, която Техеран може да получи при асиметричен конфликт).
Коментари (0)