Бодли

Последният велик викингски крал разгроми най-голямото българско въстание

4 януари 2026, 15:11
Калоян Христов

pixabay

В средновековната история на България нашият народ е имал сблъсъци и е бил свързан с викингските воини от север, какъвто е случаят и с Харалд Хардрада

Харалд Сигурдсон, известен още като Хардрада (Суровия), е последният и един от най-великите викингски крале и командири. Неговият живот и дело са описвани в различни, и не малко на брой, викингски саги. Една от най-големите му експедиции и постижения е потушаването на въстанието на Петър Делян през 1040–1041 година като командир на Варяжката гвардия. Това е един от опитите на българите да възстановят българската държава след падането ѝ под византийско робство през 1018 година и смъртта на Иван Владислав.

Харалд Сигурдсон е роден в Норвегия, но впоследствие преминава пътя от бягство след поражение в родината си до върха на военната йерархия в Източната римска империя, по-известна като Византия. По времето, когато Харалд служи в армията на империята, той се оказва в центъра на едно от най-мащабните български въстания срещу ромейското робство – това на Петър Делян през 1040–1041 г. Харалд пристига в Миклагард (по този начин викингите назовават Константинопол) около 1034 година, където скоро се доказва като безстрашен и успешен пълководец.

Харалд става част от Варяжката гвардия, съставена основно от скандинавци – елитна формация на ромейската армия, използвана в критични моменти на най-опасните фронтове. Така, когато въстанието на българите избухва с внезапна сила и застрашава стабилността на Източната римска империя в западните ѝ провинции, император Михаил IV Пафлагон, болен и слаб, се обръща именно към доказани воини като Харалд.

През пролетта на 1040 г. избухва въстанието на Петър Делян, което бързо набира скорост. Петър, който се представя за внук на цар Самуил, е провъзгласен за цар в Белград. Оттам въстаниците освобождават Ниш, Скопие и Солун, като императорът на Византия бяга към Константинопол. Под знамето на Делян се вдигат множество българи от Тесалия, Елада и Епир, а няколко военни похода под командването на негови приближени донасят допълнителни победи за въстаниците. Българската държава е временно възстановена в голяма част от териториите на Самуилова България – от Белград до Солун. По време на големия успех на въстанието се заражда разделение. Един от новопристигналите водачи – Алусиян, син на Иван Владислав, първоначално се включва във въстанието, но впоследствие ослепява Петър Делян и сам се опитва да поеме ръководството. Това предателство отслабва движението и разделя армията. Именно в този критичен момент в историята се намесва викингът Харалд.

През 1041 г. сраженията се водят основно край крепостта Острово, в днешна Северна Гърция. Там, според византийските извори, Варяжката гвардия, водена от Харалд, играе решаваща роля в разбиването на българските сили. Макар византийските автори като Скилица и Псел да приписват успеха на Михаил IV, съвременните изследователи, сред които акад. Васил Гюзелев, поставят под съмнение тази версия, като се позовават на физическото състояние на императора, който е страдал от тежка болест (вероятно воднянка или епилепсия) и е бил неспособен дори да се движи.

Затова 25-годишният военачалник Харалд поема активната роля в бойните действия. Според различни сведения варяжката военна част, ръководена от норвежкия принц Харалд, е била с численост около 500 души, а въстаническата армия на Петър Делян според различни източници е достигала до 40 000 души. В това сражение при Острово викингите успяват да победят българската войска благодарение на професионалната си подготовка, по-добро екипиране и военна стратегия, съчетани с решителност и дисциплина – според историци това са ключовите фактори за разгрома на въстаниците. Делян е пленен и ослепен – и по всичко личи, че варягите участват пряко в това. Други известни битки, водени от варягите срещу българите, са тези при Прилеп, Триадица и Бояна.

За заслугите си Харалд е възнаграден с високата титла "спатарокандидат" – една от най-значимите почести във Византия. След края на военната си служба в империята той успява да събере много богатства и благодарение на това се завръща в Скандинавия, където става крал на Норвегия (1047–1066). По-късно Харалд е описан във викингските саги като "Паляча на българите" (Bolgara brennir). Това се намира в едно осмостишие на исландския скалд Тиодолф Арнорсон, написано през 1065 година, което гласи:

„Чух аз, че силната буря краля връхлетяла при Хауг,
но палячът на българите (Bolgara brennir)
помогнал на брат си много.“

В продължение на викингската сага се споменава за 18 водени свирепи битки от Харалд по българските земи. Според различни сведения най-вероятно след потушаването на въстанието, на връщане към Миклагард (Константинопол), Варяжката гвардия, водена от Харалд, е подпалила множество български градове и селища.

Като крал на Норвегия Харалд води редица сражения и войни дълги години, най-вече с датските викинги. Както много други викингски вождове преди него, Харалд също решава да предприеме мащабна кампания срещу земите на Англия. В историята на викингите има няколко големи нападения, сред които е нападението на "Великата езическа армия" – целящо отмъщение за смъртта на Рагнар Лодброк през 865 година. Друго е нападението над Англия през 1016 година, когато викингската армия успява да превземе страната и за две десетилетия тя има викингски крал – Канут Велики. По примера на предците си Хардрада мобилизира северните воини за поредното нападение над Англия. С над 300 кораба и 10 000 въоръжени войници армията на Харалд се установява близо до Стамфорд Бридж. Там войската му се среща с тази на англичаните, като сражението остава едно от най-кръвопролитните за цялото Средновековие, където Харалд губи живота си. Битката остава известна в историята като "Битката при Стамфорд Бридж" и завършва с победа за англичаните.

Въстанието на Петър Делян е незабравима част от българската история, което показва стремежа на българите към свобода през вековете. Примерът и подвигът на наследниците на Самуиловия род трябва и ще останат незабравени. Когато помним историята си, можем да си обясним много от събитията, които се случват около нас, и да разберем защо се случват – затова нека помним.

Калоян Христов

Христо Чернопеев – войводата, който става депутат и загива за освобождението на Македония

Навършват се 110 години от смъртта на славния войвода на ВМОРО Христо Чернопеев, воювал дълги години за свободата на Македония и загинал за нея.

Още

Македонският Левски - Дамян Груев, забравеният водач на ВМОРО

Навършват се 119 години от безсмъртието на един от най-великите дейци на българското освободително дело в Македония. "Безспорно е, че Груев си остава в историята на македонската освободителна борба нейн пръв вдъхновител и гениален организатор", така великият учен и интелектуалец Любомир Милетич описва личността на славния войвода Даме Груев.

Още