Бодли

Си Дзинпин си има дракон – и ще го язди

8 септември 2025, 10:29
Мартин Табаков

Доналд Тръмп получи два шамара от Шанхайската организация за сътрудничество: по един от Владимир Путин и от Нарендра Моди

Състоялата се среща на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) в китайския град Тиендзин и последвалият „Парад на победата“ в Пекин миналата седмица със сигурност представляваха добре обмислена хореография на китайското могъщество: и военно, и политическо.

От една страна, видяхме демонстрацията на свръхзвукови ракети, широк набор от безпилотни летателни апарати и лазерна отбранителна система. От друга, като домакин на ШОС Си Дзинпин стоеше като центростремително политическо ядро, около което с различна гравитация кръжат различни държави.

Тези ребра, военно и политическо, са като двете клечки (kuàizi), които държат парче храна помежду си. А когато клечките заклещят залъка, неговата посока е само една.

Въпросът обаче остава: въпреки военно-политическата заявка на Пекин, не остава ли светът твърде голям залък за устата на китайския дракон?

Дълго време се смяташе, че Китай страда от един структурен проблем, който ще го възпрепяства да играе ролята на пръв между равни в международните отношения. Този недостатък бе липсата на значими собствени природни ресурси. Въглищата, на които Поднебесната империя е богата, не могат да финансират геополитически проект от 21-ви век, a собствените й залежи на петрол и природен газ са твърде недостатъчни за нейното потребление и амбиции.

Но състоятелните икономики на настоящето столетие имат вече други структури и различни потребности. И Китай отговаря на тези изисквания.

Поднебесната империя е лидер в износа на стоки, а около 50% от БВП-то на страна се формира от услугите.

Китай притежава около 70% от установените редкоземни минерали в света и обработва 90% от добиваните такива в световен мащаб. Тези елементи са ключово важни за съвременните технологии – от военните до чисто потребителските.

В допълнение, Китай бонифицира от покупката на по-евтините руски въглеводороди като в същото време страната е постигнала диверсификация на енергийните си източници така че да не бъде зависима от нито един доставчик.

Всичко това означава, че Поднебесната империя има икономиката, която да понесе политическото карго на нейния геополитически проект. И да превъзмогне проблеми, пък били те от вече системен характер, като намаляването на икономически й растеж.

Провеждането в Тиендзин на най-мащабното издание на Шанхайската организация за сътрудничество от създаването й през 2001-ва година показа Китай като държава, която иска да направи заявка за трите основни функции на световния лидер – да събира (държави), да посредничи (между държави) и да лидира (държави).

Такава заявка едва ли би била достоверна, ако не се случваше на фона, в който САЩ имат усложнена комуникация със съюзниците и партньорите си от Европа до Индо-Пацифика. Вероятно това е бил и част от замисъла на Пекин: да покаже, че на фона на разделящия Доналд Тръмп, който поставя „Америка на първо място“, Си Дзинпин може да обобщава подкрепа и да представя визия за свят, който не е субординиран и не се формира вследствие на едностранни решения, а е функция на колективна отговорност.

Тази теза бе обслужена дори и чрез продуктовото позициониране в Пекин, където Си Дзинпин, Ким Чен-ун и Владимир Путин вървяха заедно. Сравнете тези кадри със онези, които виждаме при посещението на европейските лидери във Вашингтон. Там те обикновено стоят като наказани ученици, бити с мокър парцал.

В този смисъл, успоредно на икономическите агрегати, които притежава, в полза на Китай е и тоталната политическа криза на евро-атлантическия свят. Това е криза на Запада, която е двояка: към системния кадрови дефицит на ЕС се прибави и липсата на стратегическо мислене от САЩ. Няма лидери днес, няма мисъл за утре.

Криза означава отстъпление, а геополитическото свиване на Вашингтон и Брюксел спомага осъществяването на китайския натиск. Всъщност двете най-важни новини от провеждането на форума в Тиендзин са разбирателството за изграждането на газовата тръба „Силата на Сибир 2“, която трябва да свърже Русия с Китай през Монголия, и създаването на банка на ШОС, която да финансира – чрез грантове (280 млн. долара) и заеми (1.4 млрд. долара) – енергийни проекти.

В случая проектът „Силата на Сибир 2“ е по-знаков, защото той идва в момент, в който САЩ бяха предложили на Русия – като част от стимулите за спирането на войната в Украйна – да инвестират в руския газов сектор (пари и технология), така че Москва да намали зависимостта си от Пекин. В този случай „Силата на Сибир 2“ е не просто поредният геополитически проект между Китай и Русия, а и директно отхвърляне на американската оферта от страна на Владимир Путин.

Ако „Силата на Сибир 2“ бе икономическият шамар за Доналд Тръмп, дошъл от Москва, то политическия такъв американският президент получи от Ню Делхи. Индия и Русия вървят рамо до рамо и в трудни времена, заяви в Тиендзин Нарендра Моди, чиято страна е с прясно наложени американски мита от 50%.

Какво означава това? Почти девет месеца след като влезе в Белия дом Доналд Тръмп се оказа по-успешен в усложняването на отношенията между САЩ и Индия, отколкото в разбиването на тези между Русия и Китай.

Но ако китайският дракон има икономическите агрегати и благоприятния контекст да замахне с опашката си, то това, което му липсва все още, е достоверна пропаганда.

Си Дзинпин може публично да защитава тезата за мултиполярния свят като система от суверенни държави. Китайският президент може и да се обявява срещу силовата политика и хегемонията в международните отношения.

Но милитаризацията на Южнокитайското море, нарушаването на въздушното пространство на Тайван и на ексклузивните икономически зони на Филипините и Виетнам и програничните проблеми с Индия чертаят една друга реалност: Поднебесната империя иска да стане хегемон чрез силова политика, говорейки в същото време срещу хегемонията и силовата политика.

Но проблемът не е в това, което прави Си Дзинпин. Всеки наследник на императорски Китай би правил същото.

Проблемът идва от това, че не всеки, който би бил Белия дом, би правил това, което върши Доналд Тръмп.

„Ако светът на хората оцелее, Таргариен трябва да седи на Железния трон“, казва крал Визерис в популярната екранизация „Домът на дракона“ по книгата на Джордж Р.Р. Мартин.

Ние не знаем дали Си Дзинпин ще седне на трона на човешкия свят. Но сме наясно, че китайският президент си има дракон и е готов да го язди.

Последвайте Таралеж в google news бутон