АП/БТА

Идеята за общоевропейски дълг е отхвърляна от повечето правителства в блока. Затова Европейската комисия я използва като инструмент за натиск, за да ги убеди да одобрят използването на руските активи в полза на Украйна.

Европейският съюз засилва натиска върху страните, които се колебаят да финансират възстановяването на опустошена от войната Украйна — с посланието, че ако не накарат Русия да плати сметката, ще трябва да го направят сами, пише Politico.

Европейската комисия е наясно, че нейният „план Б“ — съвместно европейско заеми, т.нар. еврооблигации — е дори по-неприемлив за финансиране на заема от 140 милиарда евро за Украйна, отколкото идеята за използване на замразените руски държавни активи, която беше блокирана миналата седмица. Страни, традиционно против големите разходи — като Германия и Нидерландия, известни като „пестеливите“, — са категорично против натрупването на нов дълг. От своя страна, държави като Франция и Италия са вече твърде задлъжнели, за да поемат нови финансови ангажименти.

Именно в това обаче се крие тактиката на Брюксел. Европейските служители залагат, че Белгия, където се съхранява по-голямата част от руските активи и която изразява съмнения относно законността на тяхното конфискуване, както и други държави с по-тиха съпротива, ще бъдат склонени да подкрепят предложението — изправени пред алтернативата на общия дълг, която отдавна смятат за токсична.

„Липсата на финансова дисциплина в някои страни е толкова сериозна, че не вярвам еврооблигациите да бъдат приети, поне не от пестеливите държави през следващото десетилетие“, казва Карел Лано от брюкселския мозъчен тръст Centre for European Policy Studies. „140 милиарда евро са колосална сума и трябва да я използваме. Трябва да покажем, че не се страхуваме.“

След първоначални колебания, повечето европейски правителства и Европейската централна банка постепенно се съгласиха, че използването на руските активи е най-практичното решение. Макар юридически и морално спорна, мярката изглежда единствената реална опция, особено след несигурните сигнали от Вашингтон.

На срещата на върха миналата седмица обаче белгийският премиер Барт де Вевер отказа да подкрепи предложението, което изисква одобрението на всичките 27 членки, като блокира решението поне до декември. „Това е дипломация“, казва един европейски дипломат, цитиран от POLITICO. „Предлагаш нещо, което никой не иска, за да приемат по-малкото зло.“

Друг дипломат се изказва още по-рязко: „Да се мисли, че еврооблигациите изобщо са на масата, е просто смешно.“

Според служители на ЕС, сделката с руските активи „ще се случи — въпросът не е дали, а кога“.

Междувременно времето изтича: Украйна може да остане без средства до края на март, а политическата динамика в ЕС се усложнява, тъй като Унгария, Чехия и Словакия се готвят да оформят антиевропейски блок, скептичен към помощта за Киев.

Европейската комисия успокоява, че Белгия няма да понесе самостоятелно правния риск, тъй като всички държави членки ще споделят отговорността. Брюксел също така посочва, че 140-те милиарда евро ще бъдат възстановени на Русия само ако Кремъл прекрати войната и плати репарации на Украйна — сценарий, който се смята за практически невъзможен.

Белгийските власти обаче се опасяват, че Москва може да предприеме съдебни действия за възстановяване на средствата, като се позове на двустранния инвестиционен договор от 1989 г.

Въпреки това, повечето дипломати са убедени, че споразумението ще бъде постигнато до следващата среща на върха през декември. „Очаквам, че на следващия Европейски съвет ще има реален напредък,“ заяви външният министър на Литва Кястутис Будрис пред POLITICO.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев