ТАРАЛЕЖ

Как програмите за заетост работят на хартия и се размиват в реалността

Европейските програми за заетост са замислени като инструмент за реална социална промяна – да осигурят работа, доходи и защита на хората, които трудно намират място на пазара на труда. В България изключителната рамка е Програма „Развитие на човешките ресурси“, финансирана от ниски социални фондове плюс (ESF+).

На практика обаче, там където контролът се свежда предимно до отчетността „на хартия“, се оформя сива зона. Не става дума за гръмки измами с милиони, а за онова, което се случва надребно: неформални уговорки, прехвърляне на разходите, заетост, която изглежда изрядна в документите, но остава спорна в реалността.

Случаят от Дупница – симптом, не изключение

Случаят за трудов спор с фирма – собственик на рибен магазин в Дупница, стана публично известен следното му в телевизионно предаване Съдебен спор с водач Жоро Игнатов. По него се сблъскват две противоположни версии – от една страна твърде много за неправомерни удръжки, натиск и неизпълнение на задълженията при прекратяване на трудовите отношения, а от друга – позиция на работодателя, че не е бил налице реален труд.

Съдът приема, че съществува валидно трудово правоотношение и постановява изплащане на дългите обезщетения. Такъв спорът излиза извън рамките на частен конфликт и се превръща в показателен пример за по-широк системен проблем – като при заетост, финансиран по европейски програми, неформалните договори и документалната изрядност може да функционира без напрежение, докато отношенията са стабилни, но да се сблъскат с реалните трудови права едва в момента на раздялата.

Каква е рамката: програмата и нейните уязвимости

Програмите за заетост са посочени към уязвими групи – хора в предпенсионна възраст, дългосрочно безработни, нискоквалифицирани. Цел е устойчиво включване, а не временно „отчитане на заетостта“.

Структурният риск обаче е очевиден: успехът се измерва чрез индикатори и отчети, а не чрез системна проверка на ежедневното реално изпълнение. Такъв проект може да изглежда напълно изряден „на хартия“, без да постига социалната си цел в пълен смисъл.

Механизмите на „надребното точене“

1) „Програмата плаща, човекът се връща“.

В практиката се срещат ситуации, при които част от разходите фактически се прехвърлят обратно към работника – под формата на такси, „обслужване“, осигуровки или други плащания. Субсидията е усвоена, отчетът е коректен, но реалният ефект за човека е минимален. Това не изглежда като кражба – изглежда като „дребна уговорка“, което е устойчиво и трудно за засичане.

2) Заетост „на документи“.

Най-рисковата зона е неформалното съгласие – често между познати. Докато отношенията вървят, всички са устроени. При прекратяването обаче възникват отпуск, болнични и обезщетения. Сега документите започват да действат, а устните уговорки се разпадат.

3) Контрол, който вижда папки, не реалност.

Системата за управление на еврофондовете традиционно разчита на проверките на документи. Европейските власти от години предупреждават, че формалното съответствие не е равнозначно на реално изпълнение, а фиктивната или полуфиктивната заетост подкопава доверието в социалните политики.

нисък контекст

На европейско ниво като Европейската прокуратура, Европейската комисия и OLAF вече третират защитата на социалните фондове като зона с повишен риск. В публични анализи и разследвания се откриват сходни проблеми:

• отчитане на заетост и дейности без пълно реално изпълнение;
• формално спазване на правилата при изкриване на целта на финансирането;
• институционална реакция едва след сигнал или конфликт.

Общото между тези случаи не е проблемът, а моделът – документална изрядност срещу съмнително съдържание.

Защо това не е „частен спор“

Когато заетостта е финансирана с публични средства, тя не е частна договорка между работодател и служител. Дори когато неформалната уговорка временно се устройва и двете страни, общественият интерес остава лидер: програмата трябва да създаде реална заетост и реална защита, а не само отчетен резултат.

Случаят от Дупница ясно показва този сблъсък – уговорките могат да работят известно време, но при конфликт остава единственият закон и документът, а системният проблем изплува едва на финала.

Въпросът, който остава

Европейските програми за заетост не са създадени, за да „минат“ по документи. Те са създадени, за да създават работа според съдържанието, защитата и перспективата – особено за хората, за които това често е последен шанс.

Истинският въпрос вече не е дали в един конкретен случай има нарушение. Истинският въпрос е както гарантирате, че тези програми се използват по предназначение, а не се превръщат в механизъм за формално усвояване и отложени конфликти.

Кога отчетът ще спре да замества смисъла и работата? И кога контролът ще започне да измерва реалната заетост, а не само папките?

Още по темата

Държавата вдига квотите и облекчава режима за внос на работници от страни извън ЕС

Рекорден ръст на чуждестранната работна сила. Над 27 хил. работници от трети страни наети само за половин година

Още

50 000 работници са съкратени за 1 година в автомобилната индустрия в Германия

Германската автомобилна индустрия страда от „три огромни тежести“, както обясни Себастиан Дуриен, научен директор на Института за макроикономика и изследвания на бизнес цикъла към фондация „Ханс Бьоклер“: Първо, променящата се геополитическа среда прави пазарите в САЩ и Китай все по-недостъпни за германските износители. Второ, цените на енергията се повишиха рязко поради руската инвазия в Украйна. И трето, предстоящото преминаване към електрическа мобилност, със свързаните с нея прекъсвания във веригата за доставки и несигурност сред потребителите, кара потребителите като цяло да се колебаят да купуват превозни средства

Още

Депутатските заплати: 100 000 лв. на ден

Над 36,5 млн. лв. са изплатени на народните представители за малко повече от година, показват данни на парламента

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК