АП/БТА

Поддържането на индустриалното превъзходство изисква запазване на настоящия модел, при който държавните ресурси се насочват основно към производителите. Насърчаването на потреблението обаче означава, че повече средства трябва да отидат към домакинствата – за сметка на бизнеса и държавните инвестиции

Комунистическата партия на Китай ще се събере този месец, за да очертае петгодишна визия, която ще даде приоритет на високотехнологичното производство – част от усилията за модернизиране на обширната индустриална база на страната и засилване на глобалното ѝ влияние на фона на задълбочаващото се съперничество със САЩ, посочват анализатори, пише Reuters.

Т.нар. пленум се очаква също да обещае сериозни мерки за насърчаване на вътрешното потребление и за ограничаване на дълбоките структурни дисбаланси между предлагане и търсене, които заплашват дългосрочния растеж на втората по големина икономика в света. Двете цели обаче – засилване на производството и стимулиране на потреблението – са стари колкото самата китайска икономическа реформа и често си противоречат. Сега, когато напрежението със САЩ расте, този баланс става още по-труден, казват експертите.

Поддържането на индустриалното превъзходство изисква запазване на настоящия модел, при който държавните ресурси се насочват основно към производителите. Насърчаването на потреблението обаче означава, че повече средства трябва да отидат към домакинствата – за сметка на бизнеса и държавните инвестиции.

ФАБРИКИ СРЕЩУ ПОТРЕБИТЕЛИ

През последното десетилетие растежът на Китай бе движен именно от първата цел – развитието на индустрията, често за сметка на вътрешното търсене. Тази политика обаче доведе до дефлационен натиск и натрупване на дългове. Задълбочаващото се съперничество със САЩ – подсилено от новите заплахи на президента Доналд Тръмп миналата седмица за тройни мита върху китайски стоки – усложнява задачата на икономическите стратези в Пекин.

„Това е избор между приоритизиране на голямата геополитическа надпревара и необходимостта да се балансира вътрешната икономика,“ отбелязват анализатори.

Според Чън Бо, старши изследовател в Института за източноазиатски изследвания към Националния университет на Сингапур, следващият петгодишен план (2026–2030), който пленумът между 20 и 23 октомври ще подготви за одобрение от парламента през март, „определено ще постави силен акцент върху подкрепата за високотехнологични изследвания и индустриално развитие“.
„Що се отнася до твърдата мощ на една държава, производството остава основен приоритет,“ добавя той. „Когато възникне конфликт, в крайна сметка решаващо е производството, а не секторът на услугите.“

В реч, публикувана през юли в партийното списание Qiushi, президентът Си Дзинпин заяви, че светът преминава през промени, „невиждани от век“, при които технологичната революция и конкуренцията между големите сили стават все по-тясно преплетени.
Си призова Китай да завоюва „стратегическо предимство“ в глобалната технологична надпревара.

Днес Китай вече доминира в индустрии като електрическите автомобили, соларната и вятърната енергия и използва контрола си върху производството на редкоземни елементи като инструмент за влияние, преди евентуални търговски преговори между Тръмп и Си по-късно този месец.
С изключение на няколко сектора от висок клас – като самолетостроене и напреднали полупроводници – повечето китайски вериги на доставки остават домашни.

На фона на усилията на Запада да се реиндустриализира и въоръжи отново след руската инвазия в Украйна и напрежението около Тайван и Южнокитайско море, Пекин не може да си позволи забавяне в тази посока.

„Ако не развивате високотехнологични индустрии, в бъдеще ще бъдете зависими от другите,“ предупреждава Гуо Тианюн, професор в Централния университет по финанси и икономика в Пекин, макар и да признава нуждата от „по-добър баланс в политиката“.

ПУКНАТИНИ В МОДЕЛА

Анализатори от Morgan Stanley очакват след пленума Китай да обяви „технологично и производствено ориентирана рамка с постепенно нарастващ фокус върху социалното благосъстояние“.
„Решителна политика за рефлация обаче няма да се появи преди 2026 г.“, допълват те.

Зад впечатляващите официални данни за растеж се крият сериозни структурни проблеми – дефлация на цените на производителите, криза в имотния сектор, нарастващи дългове на местните власти, свръхпроизводствен капацитет и рекордна младежка безработица. Поколението, подготвено за високо квалифицирани и добре платени позиции в сектора на услугите, сега се сблъсква с ограничени възможности.

„Ако разчитате само на външното търсене, а вътрешното не функционира, ще имате проблеми с безработицата и дефлацията,“ коментира Лари Ху, главен икономист за Китай в Macquarie. „Ако това продължи една-две години, може да се понесе, но в дългосрочен план ще стане сериозен проблем.“

Ху очаква Пекин да предприеме по-активни стимули за потреблението, когато външното търсене се свие достатъчно, за да застраши целите за растеж.

ПРАЗНИ ОБЕЩАНИЯ ЗА ПОТРЕБЛЕНИЕТО?

Планът за периода 2026–2030 г. ще бъде 15-ият петгодишен документ, откакто Китай въведе съветския модел на планиране през 50-те години.
Предходният, 14-и план, обещаваше „пълно използване на ключовата роля на потреблението в стимулирането на икономическото развитие“, а 13-ият уверяваше, че „приносът на потреблението към растежа ще продължи да нараства“.

На практика обаче китайските домакинства продължават да пестят, а не да харчат – богатството им бе ерозирано от имотната криза, а увереността им – от строгите пандемични ограничения. Това подхрани призиви за реформи на трудовия пазар, данъчната система, държавните предприятия, поземлените права и социалните политики.

Експертите смятат, че Китай може да продължи да балансира между противоречивите си цели, като насочи индустриалната подкрепа към технологични изследвания, а не към разширяване на производствения капацитет, докато постепенно укрепва социалната система.

През последната година правителството въведе субсидии за потребителски стоки, помощи за отглеждане на деца и малки увеличения на пенсиите.
Наскоро Върховният съд постанови, че вноските за социално осигуряване ще бъдат задължителни както за работодателите, така и за работниците – стъпка към по-устойчива система за социална защита в бъдеще.

Политически съветник, пожелал анонимност, посочва, че социалните плащания вероятно ще нарастват през следващите пет години, като по-ниските пенсии ще се увеличават по-бързо от високите.
Въпреки това „подобренията няма да са особено значителни“, признава той, тъй като ограниченият бюджет за социална сигурност и напрегнатите финанси на местните власти свиват възможностите за действие.

„След спада в имотния сектор не можем да намерим нов двигател на търсенето“, добавя съветникът.

Според Дан Уанг, директор за Китай в Eurasia Group, новият петгодишен план ще постави по-силен акцент върху жизнения стандарт на хората – социална сигурност, здравеопазване и подкрепа за домакинствата с ниски доходи.
Но, уточнява тя, това „в никакъв случай не трябва да се възприема като промяна на икономическия модел“.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев