ТАРАЛЕЖ

В икономиката, както и в медицината, има една непроменлива истина – грешната диагноза води до неправилно лечение.

 Повишаването на данъка върху дивидента в България е именно такъв случай – опит да се лекува симптомът, вместо причината. На пръв поглед изглежда просто – държавата иска повече приходи и справедливост в разпределението. Но на практика това е мярка, която ще нанесе сериозен удар върху инвестициите, предприемачеството и дългосрочния растеж.

Данъкът върху дивидента не е просто фискален инструмент. Той е индикатор за отношението на държавата към частната инициатива, към успеха и риска. Когато една икономика е в процес на догонване, както е българската, правилният сигнал към инвеститорите трябва да бъде: „Създавай, инвестирай, растежът ти е нужен.“ Вместо това се подава обратният сигнал – „Печели по-малко, защото ще ти вземем повече.“

Аргументът, че по-високият данък върху дивидента ще „изсветли“ икономиката, е както икономически, така и логически неоснователен. В действителност няма нито едно доказателство в Източна Европа, което да показва връзка между размера на данъка върху дивидента и нивото на сивия сектор. Проблемите на нашия регион – корупция, неефективна администрация и липса на доверие в институциите – нямат нищо общо с данъчните ставки. Сивите доходи не се реализират чрез дивиденти, а чрез укрити обороти, фиктивни договори и разходи, които не се декларират. Данъкът върху дивидента засяга единствено онези, които вече са на светло, създават стойност и плащат корпоративен данък. Вместо да бъдат насърчени, те се наказват.

Всяка икономика расте, когато предприемачите имат стимул да поемат риск. Именно дивидентите са двигателят на този цикъл – те позволяват на собствениците на успешни бизнеси да изтеглят част от печалбата си и да я вложат в нови идеи, стартиращи компании и иновации. Това е естественият механизъм на обновление и развитие. В България почти няма рискови фондове и корпоративни инвеститори. Повечето стартъпи се финансират с личен капитал, приятелски заеми или собствени средства. Ако тези средства бъдат обложени двойно, ще се прекъсне веригата на иновациите. Младите предприемачи ще изгубят достъп до първоначално финансиране, а собствениците на вече успешни компании ще оставят печалбите си блокирани в старите дружества.

Така се ражда икономика без кислород – капиталът спира да циркулира, иновациите намаляват, а растежът се забавя. Това се случва в момент, когато България се опитва да настигне своите регионални конкуренти и да се позиционира като привлекателна дестинация за инвестиции, предприемачество и високотехнологичен бизнес. Вместо да отваря път за нови идеи, държавата затваря вратата пред тях. Повишаването на данъка върху дивидента няма да изсветли икономиката, но със сигурност ще я направи по-бедна.

Капиталът е кислородът на икономиката. Когато го обложиш прекомерно, започва задушаване. Увеличаването на данъка върху дивидента ще намали драстично желанието на предприемачите да създават нови компании, да рискуват и да разширяват пазарите си. Инвеститорите, включително чуждестранните, няма да влагат средства в среда, в която печалбата им се разглежда като „проблем“, а не като успех. В условията на глобална конкуренция капиталът е мобилен и реагира мигновено – премества се там, където се чувства сигурен и уважаван.

България няма историческия капиталов буфер на Западна Европа, нито пазарите на САЩ и Китай. Тя все още изгражда своята икономическа идентичност. И когато една държава без натрупан капитал реши да облага по-силно точно онези, които го създават, тя не преразпределя богатство – тя го унищожава.

Вместо да се увеличават данъците, държавата трябва да се фокусира върху ефективността – по-добра събираемост, дигитализация на процесите, реален контрол и намаляване на административните тежести. Реформите не минават през облагане на капитала, а през модернизиране на управлението. Намалената бюрокрация, по-бързите разрешителни процедури и електронните услуги могат да донесат повече приходи от всяка данъчна промяна.

Време е България да избере дали иска да бъде държава на растежа или държава на страха от успеха. Данъчната политика не е инструмент за наказание, а за насърчаване. Само когато държавата започне да гледа на предприемача не като на враг, а като на партньор, може да се говори за истински икономически напредък.

Истинският прогрес не идва от нови данъци, а от нови идеи. А те се раждат само там, където свободният капитал има място да диша.

Автор: д-р Ивелин Кичуков 

Доктор по финанси, данъчен адвокат и
Председател на Българската асоциация за туризъм

Още по темата

Щерьо Ножаров: Бюджетът ни приближава до еврото, но ни отдалечава от пазарната икономика

Очаква се ръст на административните разходи

Още

Хърватия пожъна успех с еврото: икономиката расте, а заплатите се повишават с над 50%

Подуправителят на Хърватската централна банка Михаел Фауленд определи процеса на въвеждане на единната валута като „маратон, продължил шест години“

Още

Газовото богатство на Черно море може да преобрази българската икономика, показва ново проучване

"Черно море има значителен потенциал за Румъния, България и целия регион. За да бъде реализиран този потенциал, са необходими рискови инвестиции в етапа на проучване и допълнителен капитал за разработка - инвестиции в размер на милиарди евро

Още

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК