Икономическият растеж на Хърватия надхвърля 3% годишно след въвеждането на еврото. Увеличението на брутния вътрешен продукт се дължи както на стабилните инвестиции и повишеното доверие на международните пазари, така и на ефективното усвояване на значителни средства от Плана за възстановяване. Въвеждането на единната валута също изиграва решаваща роля за ръста на приходите от туризма и за подобряване на икономическата среда в страната. В интервю за NOVA подуправителят на Централната банка на Хърватия Михаел Фауленд коментира инфлационните процеси и дали еврото може да бъде обвинявано за тях.
Фауленд сравнява въвеждането на еврото с „шестгодишен маратон“:
„Ако погледнете отстрани, може да изглежда, че всичко е минало гладко, но зад кулисите имаше множество предизвикателства – технически, психологически и организационни. За нас това беше дълъг и труден процес, но го завършихме успешно,“ споделя той.
По думите му страховете от въвеждането на еврото винаги са свързани с инфлацията. „Така е било и в държавите, приели еврото преди нас. Евробарометър и нашите собствени проучвания показаха, че около две трети от хърватите подкрепяха идеята, а една трета бяха против. Но винаги ще има хора, които се противопоставят на промяната – дори когато тя носи очевидни ползи,“ казва Фауленд.
Относно инфлацията той подчертава, че поскъпването не е следствие от въвеждането на еврото:
„Инфлационните процеси започнаха още през 2021 г. Оттогава до днес натрупаната инфлация в Хърватия е около 32%. Но България също има 32%, а страни като Чехия, Полша, Словакия и Унгария дори по-високи нива – и те не са въвеждали еврото. Затова няма логика да обвиняваме валутата. Анализите на Европейската централна банка и Евростат показват, че приносът на самото въвеждане на еврото за инфлацията е едва 0,2 процентни пункта.“
На въпрос как се движат доходите, Фауленд отбелязва, че за същия период заплатите са нараснали с около 52%, което компенсира поскъпването и дори подобрява покупателната способност на домакинствата.
„След въвеждането на еврото лихвите по кредитите също намаляха,“ допълва той. „Ако преди години лихвите в Германия бяха с два-три пункта по-ниски от нашите, днес нивата са почти еднакви – дори понякога малко по-ниски при нас.“
На въпрос дали някога е имало съмнение относно решението за приемане на еврото, Фауленд отговаря категорично:
„Никога. Това беше истински успех. Ползите са очевидни – стабилност, доверие, по-ниски рискове и по-добри условия за растеж. Те се проявиха още преди официалното приемане в еврозоната. През 2022 г., по време на геополитическата криза с войната в Украйна, ясно видяхме как еврото действа като щит за икономиката.“
Според него еврото е „особено важно в трудни времена, но също така и в добри“.
Към края на разговора Фауленд отправя и съвет към българските власти, които са в последен етап от процеса на присъединяване към еврозоната:
„Вашите институции свършиха отлична работа. Сега основната задача е плавният преход от лев към евро – и съм убеден, че ще се справите. Поздравления за последователността и подготовката!“
„С този проект Риека застава редом до основните пристанища на северната част на Адриатическо море и се превръща в нов център за интермодална свързаност за региона. Заедно с проекти на Пристанищната администрация, Хърватските пътища и HŽ Infrastructure, ние създадохме система, която свързва морския, автомобилния и железопътния транспорт в единна логистична мрежа. Тези инвестиции променят облика на града и целия регион“, заяви Буткович
Сръбският президент заяви, че държавата ще предприеме самостоятелни действия, ако до дни не бъде намерено решение между Белград, Москва и Вашингтон.
Планът предвижда по-добра координация с ЕС и съседни държави, дигитален надзор на границите и борба с онлайн трафика на мигранти
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)