В студиото на bTV в предаването „Лице в лице“ с Цветанка Ризова икономистът Лидия Шулева коментира, че повишението на цените при част от услугите след преминаването от лев към евро не е изцяло резултат от валутната промяна, а следствие от обективно нараснали разходи. Според нея най-осезаемо поскъпването се усеща при занаятчийски и персонални услуги – фризьорство, козметика, маникюр и други.

Защо именно услугите поскъпват

Шулева обясни, че тези дейности в повечето случаи се извършват от еднолични търговци или малки фирми, при които увеличението на минималната работна заплата от 1 януари директно се отразява върху разходите. По-високите осигуровки и данъци, както и по-скъпите консумативи, логично водят до умерено повишение на крайните цени.

„Минимално увеличение при този тип услуги е резонно и икономически обяснимо“, уточни тя, като подчерта, че не всяка промяна трябва да се тълкува като спекула.

Храните и сезонният фактор

Що се отнася до основните хранителни стоки, наблюдаваните промени се дължат на есенно-зимни сезонни фактори. Част от плодовете и зеленчуците традиционно поскъпват през зимата, докато други стоки отбелязват понижение. По-сериозен ръст се отчита в общественото хранене, особено в ресторантите.

Ролята на държавата

Лидия Шулева подчерта, че държавният контрол трябва да бъде разумен. Проверките на всяко малко увеличение – например услуга, поскъпнала от 12,56 на 15 евро – биха довели до неоправдано изразходване на административен ресурс. Вместо това институциите трябва да се намесват само при драстични и необосновани скокове на цените.

Тя обърна внимание, че гражданите имат ключова роля – чрез подаване на сигнали към контролните органи при очевидни злоупотреби.

Бюджет без бюджет

Според Шулева в условията на липса на приет държавен бюджет страната функционира по правилата на Закона за публичните финанси, с т.нар. режим „една дванадесета“, който може да се удължи до шест месеца. Това позволява на администрацията да работи, макар и с ограничения.

Икономистът отбеляза, че по-добрият вариант е използването на по-консервативния бюджет от предходната година, вместо по-разточителен план с риск от голям дефицит.

Поглед към 2026 година

Шулева коментира, че служебната власт има възможност и отговорност да подготви рамка за бюджета за 2026 г., залагайки на свиване на разходите и дефицит не по-голям от 1–1,5%, което би осигурило стабилни публични финанси независимо от бъдещото редовно правителство.

„Бюджетът винаги отразява политиката на управляващото мнозинство, но стабилността на финансите трябва да бъде надпартийна цел“, заключи тя.