Инфлация от 3,5% през януари: експерти говорят за очаквани ефекти, не за шок от еврото

17 февруари 2026, 07:58
Таралеж ПК
София

БТА

Левон Хампарцумян: Въвеждането на еврото има минимално влияние върху цените, а ключът остава в конкуренцията и контрола върху качеството

Годишната инфлация през януари достига 3,5%, но според икономистите това не представлява изненадващ или шоков процес, а по-скоро очакван резултат от глобалната икономическа среда. Според Левон Хампарцумян преминаването през преходния период е минало по-гладко от очакваното, а част от прогнозирани рискове дори не са се реализирали.

По думите на експерта светът от години се намира в продължителна инфлационна среда, която неизбежно влияе и върху България като част от международната икономическа система. Именно затова текущите движения на цените се разглеждат като продължение на вече съществуващи процеси, а не като резултат от единичен фактор.

Еврото – удобното обяснение, но не и основната причина

Икономистите са категорични, че въвеждането на еврото има ограничено влияние върху инфлацията – според тях ефектът е трудно измерим и вероятно под един процент. По-сериозни фактори остават глобалните пазарни промени, логистичните вериги и поведението на отделни търговски участници.

Експертите предупреждават, че в период на валутна промяна някои търговци могат да използват ситуацията като оправдание за повишения, които нямат икономическа логика. Пример за това са случаи, в които смяна на доставчик на даден продукт води до рязко изменение в цената без ясна прозрачност за причините.

Закръгляне или скрито поскъпване

Темата за закръгляването на цените остава чувствителна за потребителите. Според анализатори обаче истинското закръгляне представлява минимално изменение – например когато стойност от няколко цента се изравнява до по-удобно число. Това носи ограничен инфлационен ефект.

Проблем възниква, когато промяната надхвърля нормалното математическо закръгляне. Ако услуга, която е струвала 20 лева, внезапно стане 20 евро, това вече не е техническа корекция, а сериозно увеличение, което изисква внимателен анализ и контрол.

Контролът не е върху цените, а върху качеството

Хампарцумян подчертава, че бъдещата стабилност не минава през административно фиксиране на цени. Вместо това се акцентира върху реалната конкуренция и контрола върху качеството на стоките и услугите. Според експерта справедливите цени се постигат чрез прозрачен пазар, информирани потребители и работещи регулаторни механизми.

След първоначалните адаптационни процеси вниманието постепенно се измества към дългосрочните фактори – конкурентна среда, доставки и потребителско доверие. Очакванията са, че ако не се появят нови външни икономически сътресения, инфлацията ще се движи в рамките на предвидимото, а реалните рискове ще идват не от валутата, а от пазарното поведение на отделни играчи.