Facebook

Най-малките общности предлагат къщи почти без пари и парични стимули на онези, които искат да се преместят, да започнат бизнес и да имат деца

Сардиния е един от най-красивите острови в света, което поражда въпроса: Къде са всички, пише в свой материал Politico?

Не туристите — от тях има предостатъчно — а местните хора. Населението на острова е 1,57 милиона души, спаднало от 1,64 милиона преди три десетилетия, като половината живеят в двата най-големи градски центъра, докато по-малките градове и села западат.

Големият проблем е, че хората не раждат деца. С едва 1,18 деца на жена, Италия е сред държавите с най-ниска раждаемост в Европейския съюз. Сардиния държи рекорда с най-нисък показател в страната – 0,91 деца на жена. За да остане населението стабилно, средният брой трябва да е 2,1 деца на жена.

Високата безработица на острова и по-добрите възможности за работа другаде допринасят за обезлюдяването на десетки села от младите им жители.

„Последното дете се роди тук преди 10 години,“ казва Мария Анна Камеда, кмет на Барадили – най-малкото село на Сардиния, с население от едва 76 души.

Мястото е миниатюрно — по-малко от 500 метра делят табелата „Добре дошли в Барадили“ от тази за края на селото. То е добре поддържано и украсено със снимки — като голяма семейна къща.

Рискът места като Барадили да се превърнат в призрачни градове подтиква острова да търси начини да привлече нови жители.

Двойка, която се премести в село с под 3000 жители, може да получи до 15 000 евро за покупка или ремонт на дом, до 20 000 евро за започване на бизнес, създаващ местни работни места, и месечна помощ от 600 евро за първо дете плюс по 400 евро за всяко следващо до навършване на 5 години. Тези стимули са част от антипопулационен пакет, въведен от регионалните власти.

Те се допълват от местни спешни мерки, като например предложението на общината Ололай за къщи на цена от 1 евро за новодошлите.

Въпреки стимулите, мигрантите не бързат към острова. Румъния, Сенегал, Мароко, Китай и Украйна са родните страни на около половината от 52 000 чужденци, живеещи в Сардиния — около 3,3% от населението. Националната средна стойност е 8,9%.

През 2022 г. броят на чужденците, преместили се в Сардиния, не компенсира дори една четвърт от населението, което островът загуби през същата година.

Демографската зима в Италия — още по-тежка в Сардиния — наскоро принуди дясното правителство на Джорджа Мелони да разреши влизането на 500 000 чуждестранни работници през следващите три години. Но спадът на населението остава осезаем в малките общности като Барадили.

Преди повече от 30 години селото затворило еднокласната си начална школа, където всички 15 местни деца на възраст между 6 и 10 години учели заедно.

Барадили и близките села въведоха ротационна училищна система — децата посещават класове в три различни села през годината, като всяка сутрин безплатен автобус ги взема от домовете им.

Достъпът до гимназия или болница е много по-труден, тъй като и двете услуги са на повече от 30 километра разстояние.

Трудностите при поддържането на общности като Барадили подтикнаха правителството на Мелони да признае в последния Национален стратегически план за вътрешните райони, че някои части на страната „не могат да си поставят цели за обръщане на тенденцията към обезлюдяване, но не могат и да бъдат изоставени сами на себе си“.

Документът предлага „специален план за подпомагане на процеса на хроничен упадък и застаряване“. Това формулиране предизвика възмущение, дори сред 140 представители на Католическата църква, които осъдиха плана като „подкрепа за щастлива смърт на селата“. Но Камеда не е изненадана:

„Просто беше записано черно на бяло това, което правителството — не само това, а всички от десетилетия — всъщност вършат,“ казва тя.

Барадили прави всичко възможно, за да оцелее.

Селото въведе допълнителна субсидия от 10 000 евро върху регионалните стимули. Разполага с плувен басейн, футболно игрище, тенис и падел кортове и дори паркинг за каравани.

През 2022 г. Барадили отпразнува пристигането на четири нови семейства — девет нови жители.

Емигрантската кавалерия

Докато много млади сардинци напускат селата, за да живеят в градовете, някои чужденци поемат по обратния път. Испанският фотограф Иво Ровира, който работи за състезанието за Купата на Америка, случайно се установил в селото Армунджия.

През 2023 г. прекарал няколко месеца в столицата Каляри, снимайки италианската яхта Luna Rossa. „Един януарски ден шофирах към вътрешността на острова в търсене на сняг. Стигнах до Армунджия — място, за което никога не бях чувал.“

Погледът на фотографа бил пленен от пейзажа на селото, което има под 400 жители. „Паркирах колата и тръгнах на разходка. Видях къща в историческия център с надпис ‘Продава се’. Десет дни по-късно платих капаро,“ казва той.

След като ремонтирали старата къща, която някога била винен магазин, но стояла празна 30 години, Ровира и съпругата му Ана Понсе се преместили да живеят там постоянно. Отворили и ресторант, който работи няколко дни месечно според търсенето.

„До най-близкия супермаркет се стига за половин час по завоите, но международното летище е само на час път,“ казва той. „Не се чувстваме като дигитални номади — ние сме истински армунджийци,“ добавя Ровира.

Австралийката Бианка Фонтана, с италиански корени, мечтаела да се премести в Италия след пандемията.

Тя се присъединила към приятел, който живеел в Нулви — град с около 2500 жители, все още допустим за регионалните помощи. „Купих къща за две седмици и се преместих около шест месеца по-късно,“ разказва тя.

Израснала в малък австралийски град, след което живяла в Лондон и Шанхай.

„В един момент се почувствах изтощена от големите градове и исках по-тихо и спокойно място,“ казва Фонтана. Сега тя разказва за новия си живот в Сардиния в YouTube канала си с над 3000 абонати. Много от тях коментират редовно видеата ѝ за ремонтни субсидии, работата по къщата, археологически разходки и местно вино.

Опит да задържат местните

Марчело Конту напуснал Сардиния на 18 години, за да се премести в Торино, после живял в Барселона и Австралия. Но се върнал, за да започне производство на веган сирена в селцето Бидони, с население от 120 души.

„Занаятчийското производство на растителни сирена изисква внимание, търпение, експерименти и ежедневна грижа — нещо трудно съвместимо с хаотичната градска среда,“ казва той.

Днес продуктите му се продават в десетки ресторанти и магазини из Сардиния и останалата част на Италия. „Географската изолация и липсата на услуги са постоянни практически предизвикателства: доставките и превозите отнемат повече време и средства от тези в по-достъпните райони,“ споделя Конту.

Но той вярва, че малките села могат да се превърнат в „идеални места за развитие на занаятчийски, творчески и устойчиви дейности, защото предлагат това, което големите градове отдавна са загубили — време, човешки мащаб, автентични връзки и силна близост с природата.“

Ровира и Фонтана също са впечатлени от сплотеността на местните. „Живеем в толкова малко село, че ако не си помагаме, сме обречени,“ казал веднъж техен съсед.

Наистина, наистина евтини къщи

Ололай стана известен като селото с къщи за 1 евро — проект, започнал през 2016 г.

Според местния кмет Франческо Колумбу около 100 000 души проявили интерес, но общината успяла да приеме само малцина кандидати. Програмата посредничи между собствениците на стари имоти — често разделени между няколко наследници — и желаещите да ги купят за символична цена. В резултат, само няколко чуждестранни семейства реално са получили къща за 1 евро.

Междувременно селото продължава да се обезлюдява — от 1300 жители в началото на програмата, днес са останали около 1150.

„Възможно е някой образован американец или германец, който обича каменната архитектура, да се премести тук, но това не носи икономическите ползи, нужни за решаване на проблемите,“ казва професор Анна Мария Кулавити от Университета в Каляри.

Тя е анализирала резултатите от програмата и стигнала до извода, че „сама по себе си не е достатъчна, както и стимулите за раждаемост не са достатъчни.“

Изследването ѝ показва също, че някои нови собственици впоследствие продават къщата за същата цена, тъй като не могат да си позволят по-високите от очакваните ремонтни разходи или просто остават разочаровани от избора си.

Но кметът на Ололай не се предава.

„Ололай няма да умре толкова лесно. Вътрешните села на Сардиния са преживели не една криза. Минали са през чумни епидемии през XVII век… и пак са се възстановили,“ казва Колумбу.

„Имаме по-добро качество на живот и сме на час път от някои от най-красивите плажове в света. Казвам — красивите неща никога не умират.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев