Често за поколение Z се казва, че предпочита удобството, бързия резултат и живота онлайн. Историята на Любо и Мариана обаче показва нещо различно. Вместо да останат в рамките на познатото, те превръщат обикновен товарен бус в дом на колела и тръгват на път - с много труд, постоянство и ясна идея за свобода.

Идеята тръгва от Любо, вдъхновен от пътуванията му в чужбина, а реализацията се случва с помощта на близки и много работа. Мариана е човекът, който преживява и разказва живота на път - с всичките му предизвикателства и малки радости.

Как се роди идеята да превърнете обикновен бус в кемпер и да тръгнете на път?
Любо: Идеята се роди, след като се прибрах от бригада в Америка. Там видях колко популярен е този начин на пътуване - около каньона и близо до курорта, в който работех, беше пълно с кемпери и каравани. Тази свобода много ме вдъхнови и когато се върнах, реших да направим нещо подобно с баща ми и Мариана.

Какво е да живееш в толкова малко пространство като двойка кое е най-голямото предизвикателство?
Мариана: Не е толкова различно от живот в нормален апартамент - с всичко се свиква. Бусът ни е компактен, но организиран така, че да не се усеща тясно, а уютно и практично. Най-голямото предизвикателство е къпането - бойлерът е 9 литра, което означава около 2 минути топла вода на човек. Миенето на чинии със студена вода през зимата също не е особено приятно, но и с това се свиква.

Имахте ли конкретен план от самото начало или всичко се случваше „в движение“?
Любо: В началото имах само груба представа и ориентировъчен бюджет, без ясен план за крайния резултат. Всичко се случваше в движение. С времето, колкото повече навлизахме в процеса, толкова повече идеята се структурираше. Дълго време имахме въпросителни - особено за водната система, която не бяхме тествали в реални условия преди първото пътуване. В крайна сметка всичко проработи, но процесът беше дълъг и трудоемък.

Как изглежда един ваш обикновен ден на път?
Мариана: Един наш обикновен ден започва рано. Още от предишната вечер сме избрали къде ще нощуваме и какво ще разглеждаме. Понякога ставаме в 5:00, за да подготвим бусчето и да тръгнем до 5:30, особено ако ни чакат няколко часа път. Използваме приложение, в което други кемперисти споделят препоръки за места за нощуване. Въпреки това тази година в Алпите имаше ограничения и беше по-трудно да намираме места. Денят минава в пътуване, закуска и кафе за Любо, след което следват разходки, снимки и създаване на съдържание. Най-често това се случва през уикендите, тъй като през делничните дни Любо работи онлайн.

От какво започнахте - как изглеждаше бусът в началото и какво беше първото, което променихте?
Любо: Започнахме от нулата. Първо оглеждахме различни бусове и се ориентирахме по бюджет - търсехме възможно най-запазен и голям вариант на добра цена. Намерихме бус, използван за доставка на хранителни продукти - технически в добро състояние, но облепен със стикери и износен отвътре. Първо премахнахме лепенките и възстановихме боята - труден процес. След това почистихме интериора, махнахме стария под, обработихме ръждата и освежихме корпуса. Едва тогава започнахме същинското изграждане.

Как си разпределихте задачите - кой за какво отговаряше?
Любо: По буса работехме тримата - аз, Мариана и баща ми. Аз и Мариана се занимавахме с идеята и визията, а аз поех техническата част - планиране, сметки и материали. Баща ми беше основният майстор - с опит и практични решения, благодарение на които изградихме интериора стъпка по стъпка. Мариана също се включваше активно и беше постоянна подкрепа през целия процес.

Наскоро бяхте в Алпите с какво това пътуване се различаваше от предишните?
Мариана: Пътуването до Алпите беше различно. Преди това обикаляхме европейски градове и Черноморието. В планината условията са по-сурови - времето се сменя бързо, закъсвахме с буса и слагахме вериги. Водата замръзваше, а намирането на чешма през зимата е трудно. Носим повече дрехи и не можем да прекарваме време навън, както през лятото.

Кое беше най-голямото предизвикателство по време на преобразяването на буса?
Любо: Най-голямото предизвикателство беше да си представим крайния резултат. Гледахме много снимки и видеа и имахме представа какво ни харесва, но не бяхме сигурни дали ще успеем да го постигнем. В началото беше трудно да си представим как всички елементи ще се съберат. С напредването на работата нещата се изясняваха - започнахме от основите и постепенно стигнахме до мебелите и спалното пространство, когато всичко си дойде на мястото. Финалните щрихи показаха, че сме постигнали това, което си представяхме.

Как пътуването промени отношенията ви като двойка?
Мариана: Пътуването ни направи по-близки и ни научи да ценим времето заедно. Не сме просто двойка, а и най-добри приятели. Научихме се да се изслушваме и да правим компромиси, а процесът по създаването на буса ни помогна да израснем като двойка.

Колко време ви отне целият процес - от идеята до първото пътуване?
Любо: Проектът се разтегли, защото след покупката буса стоя над половин година без работа. Активният процес започна около ноември. Работехме основно през уикендите и по празници и завършихме в началото на май - около 6-7 месеца активна работа в свободното време.

Колко струва приблизително да превърнеш един бус в кемпър - като време, усилия и бюджет?
Мариана: Бусът купихме със спестени пари, а по преобразяването работехме с помощта на семейството и приятели. Живеехме в София и работехме през седмицата, а уикендите се прибирахме в Благоевград, за да работим по буса - често до късно, в студ, сняг и дъжд.

Процесът ни показа, че освен пари са нужни време, постоянство и желание. Кемпер може да се направи с различен бюджет - от под 5000 лв. плюс буса до над 100 000 лв. Разликата е в удобствата, но преживяването и спомените са сходни.

Какво ви дава животът на път, което „нормалният" начин на живот не може?
Мариана: Животът на път ни дава свобода - да опознаваме култури, храна и хора, да виждаме места, за които не сме чували, и да спим на места като от картичка. Това е усещане, което трудно се обяснява - трябва да се изживее.