Повече от две десетилетия Игор Дамянов живее и работи в България. Роден във Виница, Северна Македония, той идва като студент в Благоевград, за да учи актьорско майсторство. Години по-късно името му вече е познато на публиката - от театралната сцена , телевизионните предавания и музикалните му проекти до различни културни инициативи из страната.

Самият той обаче не гледа на себе си като на звезда от шоубизнеса. За него успехът е естествен резултат от това да обичаш работата си и да я вършиш честно. „Когато обичаш това, което правиш, и си вършиш работата добре, рано или късно хората започват да те разпознават“, казва той.

Пътят му към сцената започва още в младежките години - символично с една китара, купена при първото му идване в България. Днес той продължава да търси нови форми на изразяване - между театъра , музиката и различни културни проекти. По време на пандемията създава инициативата „Feel Bulgaria with Igor Damianov“, чрез която обикаля страната и показва на публиката по-малко познати, но впечатляващи места.

В разговор за пътя си, вдъхновението и живота в България , Игор Дамянов разказва защо изкуството е „най-красивото място за човешката душа“ и какво би искал хората да усещат, когато се докоснат до неговата работа.

Как едно момче от Виница,Северна Македония се превърна в едно от разпознаваемите лица в българския шоубизнес?

– Честно да ви кажа, аз не го гледам по този начин. Аз си върша моята работа така, както си я върши всеки един нормален човек. Просто когато обичаш това, което правиш, и си вършиш работата добре, рано или късно се случват успехите - дали ще бъдат в сферата на това, което аз работя, или в някоя друга. Хората те разпознават и ставаш разпознаваем в нея. Да, сферата на артистите е много по-широка и се гледа от много по-различни хора, но нищо по-различно от една обикновена нормална професия, каквато всъщност е и това да бъдеш актьор .

Какви бяха първите Ви впечатления, когато за първи път дойдохте в България?

– Много интересен въпрос. През 2003 година дойдох да уча, но и преди това бях идвал. България по онези времена не изглеждаше никак добре. Много от хората забравиха какви бяха времената тогава. Хората по принцип имат краткотрайна памет, но аз имах първо впечатление - нещо, което го нямат хората, които живеят на едно и също място. България тогава не беше много добре, беше доста по-назад от останалите съседи, което не е така сега. След влизането в ЕС, страната се промени изцяло и стана много по-добро място за живеене. Но тогава я видях като временно нещо, което се превърна в нещо дългосрочно и може би ще остане за целия ми живот.

Попаднах на история за една китара, която се е оказала важна във Вашия живот. Бихте ли разказали повече за този момент? Пазите ли още тази китара?

– Това беше първото ми идване в България, някъде около 2000 година. Тогава много исках да дойда тук. Имаше едни срещи - родови и приятелски срещи между Македония и България, нещо като Северна и Южна Корея сега. Правеха се такива срещи в Делчево и всички ходеха, но аз не, а много исках да отида. И баща ми един ден ми каза: „Ще те заведа аз в България“. Тогава дойдох тук и си купих първата китара. За съжаление, честно казано, не знам какво стана с нея - дали съм я продал след това, тъй като си купих друга. Но всъщност тя беше една от причините да започна да свиря китара и да се занимавам до ден днешен с изкуство.

Пътят Ви минава през театър, музика, телевизия и различни културни проекти. Къде се чувствате най-много „у дома“ като артист?

– Като артист не мисля, че някъде се чувствам особено по-удобно, отколкото на друго място. Всичките неща, които правя, ги правя от сърце и с огромен кеф и затова ги правя, иначе не бих ги правил. И ги правя, защото аз обичам зоната на комфорта - аз се чувствам навсякъде комфортно с тези неща. Даже не разбирам хората, които искат да избягат от зоната на комфорта и защо им е това. Да, ако трябва да растат - добре, растеш до някъде. Но зоната на комфорта на мен ми дава спокойствието да мога да творя и да се чувствам добре. Всяка една от тези професии, които изброихте, е нещо, където аз се чувствам много добре.

Как се роди идеята да показвате различни места в България чрез инициативата „Feel Bulgaria with Igor Damianov“?

– Това беше по време на пандемията, когато хората не можеха да излизат и не можеха да се разхождат никъде. И тогава, както казват, „сиромах човек - жив дявол“. Сетих се, че мога да измисля нещо, с което хем да пътувам, хем да показвам на хората какво изпускат, докато не го правят - докато не пътуват, особено по време на пандемията. И ако успея - да спечеля и някакви пари. В крайна сметка не спечелих никакви пари (смее се). Но обиколих много места, запознах се с много интересни хора и показах много от красотите на България. Тогава всъщност и за мен се откри възможност да се разхождам дори на места, на които съм бил и преди, но никога не съм ги видял така, както когато ги заснех в „Feel Bulgaria with Igor Damianov“. Идеята беше да се покажат хубави места, да покажем, че красивото не е много далеч, а е тук до нас - и е красиво, ако ние сме способни да го видим.

Какво Ви вдъхновява да продължавате да създавате нови проекти?

– Честно да ви кажа, не черпя някакво специално вдъхновение отнякъде, освен това, че имам нужда да се изразявам по някакъв начин. Тази нужда ме вдъхновява да се занимавам с най-различни неща. А проектите, които правя и които ми се случват през последните няколко години, са благодарение на някой друг, който е припознал в мен нещо и си е казал: „Абе този човек може да го свърши“. И аз се впускам в това. Когато свърша един проект, постигна това, което съм искал, и видя, че резултатът е хубав, това ме вдъхновява да продължавам - да правя още един, и следващ, и така нататък.

Какво бихте искали хората да усещат, когато гледат Вашата работа като артист?

– Това е много интересен и сложен въпрос. Искам всеки да си вземе нещо за себе си, всеки да намери някаква красота. Да види изкуството като нещо, което може да направи живота по-хубав - да се усмихне, да се натъжи за момент. И когато свърши моето творение, в какъвто и да е аспект, да се почувства по-добре и да зарази хората около него. Защото според мен едно от най-важните неща е не да оставяме хубавите неща за себе си, а да ги споделяме и да заразяваме другите. Така че ако аз със собствените си неща заразявам другите хора, а те заразяват техни близки, мисля, че това е най-хубавото нещо, което съм направил.

Какво бихте посъветвали младите хора, на които тепърва им предстои да поемат по този път?

– Съветвам ги да не се занимават с това, ако си мислят, че ще е лесно, защото по пътя има много неща, които ще се опитат да ги откажат. Но мога да им кажа, че ако решат да се занимават с изкуство, това е най-красивото място за човешката душа . И това е мястото, където изкуственият интелект и роботите няма да могат да направят нищо, защото само творецът може да създаде нещо оригинално, което да развълнува и него, и всички хора, които се докоснат до изкуството му. Така че - смело напред. Никой никога няма да може да направи това, което вие можете да направите.

Ако трябва да опишете България с три думи – какви биха били те?

– Приятели, любов и свобода!

Ако можете да изпратите едно послание, което могат да чуят всички в Северна Македония и България, кое би било то?

– Колкото може повече и едните, и другите да посещават съседите си. Да не робуват на предразсъдъците, създадени през годините. Да не вярват на нищо, което не са видели. Да отидат да се срещнат с истински хора, да изпият по една истинска ракия, да споделят заедно мигове и, ако може, да разрушат всички стени, които са създали политиците и недоброжелателите на двете страни.