ТАРАЛЕЖ
Честно сега – сигурни ли сте, че мислите с „вашата“ глава?
Замисляли ли сте се колко от идеите и убежденията ви са си чисто ваши… и колко са заети от мама, най-добрата приятелка или последния TikTok?
Пример: искате да хапнете навън. Вместо да се доверите на стомаха си, проверявате ревюта, звъните на приятели, гледате рейтинги. И после гордо заявявате: „Избрах ресторанта!“ А всъщност… ресторантът ви избра.
Няма лошо да се съветваме за филм или за пица. Проблемът е, когато същата схема я приложим за кариера, връзки или ценности. Тогава чуждото мнение може да изяде вашето собствено.
Проф. Георги Фотев казва, че обществото е „мрежа от смисли“. Преведено: всички сме оплетени в чужди представи. Социалният психолог Чарлз Кули пък ни подарява огледалното аз: „Аз не съм това, което мисля, че съм, не съм и това, което ти мислиш… аз съм това, което мисля, че ти мислиш, че съм.“ Ако това ви обърка, не сте сами.
Но! Истинската сила е да различиш кога светът говори през теб и кога ти говориш през себе си. Ако чуваш сто мнения, но избереш онова, което резонира в теб – вече е твое.
А когато някой ви разколебае в решение? Не е защото е по-умен. Просто вътре във вас вече е имало съмнение. Той само натисна бутона.
Да, ние сме социални същества, но сме и единични бройки. Никой не върви по същия път като вас – дори да изглежда, така. Затова е хубаво да споделяме радост и тъга, но е още по-хубаво да си напомняме: зависимостта от чуждото мнение често е по-силна, отколкото си признаваме.
И ето златното правило: не чакай някой да ти ръкопляска. Вземи огледалото, усмихни се и си ръкопляскай сам.
Автор: Дея Градева
Редактор
Коментари (0)