Лазаровден е сред най-тачените пролетни празници в българската традиция, отбелязван в съботата преди Цветница. Денят поставя началото на празничния цикъл, свързан с Възкресението, и е част от подвижните християнски празници, чиято дата се определя всяка година. Известен още като Лазарова събота или Лазарица, той е посветен на Свети Лазар - библейска фигура, чиято история е свързана с едно от най-значимите чудеса в Евангелието.

Празникът съчетава християнския разказ за възкресението на Лазар с народните вярвания за пробуждането на природата и началото на новия земеделски цикъл. В традиционната култура той се свързва със символи на живот, плодородие и здраве, а обичаите, които се изпълняват на този ден, отразяват надеждата за благополучие през годината. Сред тях са ритуали, свързани с природата, както и действия, които подготвят дома и семейството за предстоящите празници.

Най-характерният обичай за Лазаровден е лазаруването - ритуал, в който участват млади момичета и неомъжени девойки, наричани лазарки. Облечени в народни носии и украсили косите си с цветя, те обикалят домовете и изпълняват специални песни за здраве, берекет, любов и щастие. Влизането им в дома започва с традиционното обръщение „Ой, Лазаре, Лазаре…“, а присъствието им се възприема като благословия за семейството.

Домакините посрещат лазарките с празнична питка, мед и сол и ги даряват с яйца, пари и други дарове, като брашно и плодове.

Участието в лазаруването има особено значение за самите момичета. Според поверието девойка, която не е била лазарка, трудно ще се омъжи. Затова обичаят се възприема като важен преход към зрелостта и признание за готовността ѝ да встъпи в нов етап от живота.

С празника е свързан и обичаят за гадание с венци. Момичетата сплитат венци от върба, цветя и зеленина, които пускат във вода. По начина, по който се движат, и по това кой ще изплува пръв, се гадае коя ще се задоми най-рано. Празничните ритуали продължават до сутринта на Цветница, когато се изпълнява обичаят кумичене.

В народните представи Лазаровден е съпътстван и от определени забрани. В този ден се избягва тежката домашна работа - не се пере и не се шие, за да се осигурят здраве и плодородие през годината. Празникът се възприема и като знак за пробуждането на природата, когато нивите, дърветата и цветята започват да се съживяват след зимния период.

Тъй като Лазаровден се отбелязва по време на Великденските пости, на трапезата традиционно присъстват постни ястия. Най-често се приготвят баница със зеленчуци, пита, варено жито, фасул и мед.

Празничната трапеза допълва символиката на деня, свързана с плодородие, здраве и ново начало. Така Лазаровден съчетава християнската традиция и народните обичаи, като поставя началото на поредицата от пролетни празници, водещи към Великден.