На 1 март българите посрещат един от най-старите празници в народния календар – Баба Марта. Денят е свързан с настъпването на пролетта, със събуждането на природата и с надеждата за здраве, плодородие и късмет през цялата година. Още от ранна сутрин хората си подаряват мартеници – усукани бели и червени конци, които носят силна символика и се смятат за знак на защита и благополучие.

В народните вярвания Баба Марта е образ на променливия месец март. Тя може да бъде усмихната и топла, но може и да се разсърди и да изпрати студ и вятър. Затова хората вярват, че трябва да я посрещнат с добро настроение, с чист дом и с усмивка, за да бъде времето хубаво и годината спокойна. На този ден се избягват караници и лоши думи, защото се смята, че каквото е настроението на хората, такъв ще бъде и месецът.

Мартеницата е най-силният символ на празника. Белият конец се свързва с чистота, дълъг живот и ново начало, а червеният – със сила, здраве и жизнена енергия. Усукването на двата цвята означава хармония между човека и природата и напомня, че животът винаги е съчетание между изпитания и надежда. Мартеницата се носи, докато се види щъркел, лястовица или цъфнало дърво, след което се връзва на клон, за да бъде годината плодородна и успешна.

Обичаят има много древни корени и според изследователите води началото си още от тракийските времена. По-късно традицията се свързва и с легенди от времето на Първата българска държава, когато червено-белият конец се е възприемал като знак за живот и победа. Днес мартеницата е част от културното наследство на България и е призната от ЮНЕСКО като елемент от нематериалното културно наследство.

И в съвременния свят 1 март остава празник, който събира хората. Българите си изпращат мартеници по целия свят, за да покажат, че традицията е жива и че връзката с корените не се губи. Червеното и бялото продължават да носят същото послание, което са носили и преди векове – пожелание за здраве, за сила и за ново начало с настъпването на пролетта.