В телевизионно интервю днес, 24 май, Константин Трендафилов, известен с артистичния си псевдоним Папи Ханс показа една своя много по-тиха и дълбока страна – далеч от сценичния образ, концертите и социалните мрежи.

В емоционален разговор заедно с майка си – поетесата Кристин Димитрова – той говори за писането, за езика и за това колко трудно човек стига до собствените си мисли.

„Аз не съм се научил да пиша сам. Всичко, което знам за писането, го знам от най-добрия учител по творческо писане – и това е Кристин Димитрова. Майка ми“, призна той пред БНТ. 

Но именно друго негово изречение се превърна в една от най-силните реплики в разговора:

„Писмеността всички я познаваме. Всеки знае азбуката и това ни дава едно фалшиво самочувствие, че можем да пишем. Но писмеността не е писане.“

Според него писането не е вдъхновение, което просто „идва“, а тежък занаят, който изисква дисциплина, време и работа. 

„Писането се учи. Това е занаят, който иска хиляди часове и много добър учител.“

В типичния си самоироничен стил Папи Ханс успя да смеси хумор, интелект и емоция още в началото на разговора:

„Всъщност аз се родих в яйце. Яйце, инкубирано специално за писатели. Нямам родители, не се знае откъде съм се появил.“

След което рязко смени тона и направи една от най-красивите си равносметки за езика и културата:

„Езикът, словото – това е първата тухла в строенето на културата. Всъщност и първата тухла в строенето на човешкия живот.“

Той говори и за начина, по който човек изгражда себе си чрез мислите и думите си:

„Ние изграждаме живота си така, както изграждаме едно изречение – една мисъл следва друга, после трета.“

Особено силен момент в разговора беше признанието му за майка му и нейното влияние върху пътя му като автор.

„Ако случайно ви е харесал някой мой текст – това не е случайно.“

Папи Ханс не скри и възхищението си към поезията на Кристин Димитрова:

„Поезията е върховата форма на писането. Защото тя е от нещо огромно да направиш нещо съвсем малко. Все едно взимаш страшно много кафе, а накрая оставяш една капка. Но тази капка казва всичко.“

Темата естествено стигна и до разликата между поезията и песните.

„Пиша стихове, обаче някакси предпочитам да ги пиша върху ноти. Просто ми е много по-забавно.“

В разговора стана дума и за последния албум на Папи Ханс – „Слънцето“, както и за песента „Ти не ме разбираш“, която се превърна в една от най-коментираните песни в проекта. А може би именно едно негово изречение от интервюто обяснява най-добре и емоцията зад песента: „Ние изграждаме живота си така, както изграждаме едно изречение – една мисъл следва друга, после трета.“ Думи, които звучат почти като продължение на самата песен – за хората, които говорят помежду си, но понякога така и не успяват истински да се чуят.

Разговорът остави усещането за нещо много по-голямо и по-стойностно. Не за популярност, а за наследство. Не за образ, а за слово.