Има един особен аромат, който се появява точно в петък следобед — мирисът на свобода. Не онзи философски тип свобода, за който пишат в учебниците, а истинската: с мирис на парфюм, горещ картоф и малко безразсъдство.
Петък вечер е като малък национален празник. Всички го отбелязваме по свой начин:
Някои нахлузват най-добрите си обувки и излизат с мисията „няма да се прибирам преди полунощ“;
Други обличат най-широката си тениска и обявяват бойкот на социалния живот в полза на дивана;
А има и такава, която просто си изпива чаша вино, пуска любимия плейлист и започва да танцува из кухнята, защото може.
Свободата в петък вечер не е място. Тя е усещане — онова сладко, леко безразборно чувство, че за следващите 48 часа животът е твой . Никой не ти пише имейли, никой не иска отчети, а календарът те гледа с празен поглед, без срещи и без аларми.
Дори и да не правиш нищо грандиозно, в това има особена магия. Да стоиш по пижама, да ядеш нещо, което със сигурност не е полезно, и да се чувстваш… добре. Защото не си длъжен да бъдеш продуктивен, ефективен или впечатляващ — достатъчно е просто да бъдеш.
И докато някои танцуват под светлината на диско топката, а други под меката светлина на хладилника, всички споделяме едно и също усещане: петък вечер е най-истинската форма на свобода.
Поне до понеделник сутрин.
Редактор
Коментари (0)