Мнение

Бюджет 2026 – разговор с продължение

13 ноември 2025, 19:00
Евгени Кръстев

БТА

Дебатът за бюджета за 2026 г. разкрива напрежения, свързани с дефицита, еврото и политическите рискове през следващите години

Бюджетът за следващата година вече е основна тема в българското публично и медийно пространство. И това е напълно нормално. Настоящата година е към края си, така че всичките ни надежди, очаквания и опасения са свързани с новата. Бюджетът на държавата е повече политически, отколкото финансов документ. В него са разписани публичните политики, които ще бъдат реализирани през следващата година и тяхното парично обезпечаване.

Гласуването на бюджета де факто е своеобразен вот на доверие към правителството. Ако то не получи одобрение от парламента на своето предложение, не му остава нищо друго освен да подаде оставка. Ако е налице липса на парламентарна поддръжка, това означава, че няма подкрепа за правителствените политики през новата година и съответно изпълнителната власт няма как да продължи да функционира.

Бюджетът за 2026 г. ще бъде приет. Това вече беше заявено от представители на всички групи от парламентарното мнозинство. Така че правителството на Росен Желязков ще може, макар и под известно напрежение, да продължи работата си през идната година и да осъществи политиките, които е предвидило за този времеви период. Независимо обаче, че държавната план-сметка няма да има проблеми с парламентарната подкрепа, тя предизвика доста напрегнати коментари, в които шумът беше повече от аргументите.

Стигна се дори до това, че работодателите отказаха да участват в тристранния съвет. Протоворечията с тях още не са преодолени. Въпреки това оттук нататък, при обсъждането на проекта на държавния бюджет за следващата година, може да се стигне до определени промени, но няма да има риск от цялостен блокаж.

Председателят на Народното събрание Рая Назарян вече заяви, че този бюджет не е реформаторски. От БСП го определят като социален. Борисов казва, че държавата не може да остане без план-сметка, макар и затова да са необходими компромиси. А Делян Пеевски отбеляза, че бюджетът просто ще бъде приет. Има и някои по-екстравагантни определения за бюджета, като това на Ваня Григорова, според която той бил военен.

През последните години сме имали далеч по-сложни ситуации относно държавния бюджет. В периода, когато управляваха служебни кабинети, редуващи се с редовни с много кратък живот, е имало поне един случай на приемане на бюджета през пролетта и още един, когато план-сметката беше приета едва към средата на годината. Т.е. през първата половина на въпросната година страна е била без бюджет.

През този период от време грижите бяха свързани повече с невъзможността да се излъчи стабилно управление и всичко друго оставаше на по-заден план. Колкото до въпроса за бюджетите, целта беше най-вече такива да има, за да може да функционира държавата, а в детайлите им нямаше чак такова задълбаване – нито от политиците, нито от работодателите и синдикатите.

Най-съществената тема за бюджета за новата година е свързана с трите процента дефицит. В сегашната ситуация целта е ако може без да се променят значително източниците на приходи (данъчната и осигурителната тежест), да се запази увеличаващия се тренд на публичните разходи. Увеличаването на данък дивидент обаче и повишаването на осигуровките с 2% не е малко за хората и бизнесите, които то засяга. И точно тук се корени въпросът за 3-те процента бюджетен дефицит.

Бюджетът в сегашния си вид налага тези увеличения, именно за да се запази дефицитът в рамките на 3%. До подобни обстоятелства се стига, защото заложената цел е бюджетният дефицит да е 3%, а целта трябва да е този процент да е нула. Трите процента са един марж, той е предвиден, за да е налице възможност за договаряне и стиковане на всички легитимни интереси, които имат отношение към план-сметката на държавата.

Ако се тръгне от изходната позиция, че бюджетният дефицит трябва да е 0%, то напрежение няма да има, тъй като държавата ще може да прави отстъпки в цялостната бюджетна конструкция в рамките на допустимите 3%. От това по принцип могат да се възползват и работодателите, и синдикатите. Сега обаче, когато самото целеполагане включва дефицит от три на сто, възможност за потенциални отстъпки няма как да има.

При това положение, за да получат нещо синдикатите, то трябва да се отнеме от работодателите, обратното също е валидно. Подобно положение неминуемо генерира напрежения. И това са напрежения с натрупване, т.е. от година на година тяхното овладяване ще е все по-трудно. Тази година овладяването е възможно и ще бъде постигнато, как обаче ще е през следващата?! Ето тук е мястото на разговора с продължение за бюджет 2026.

Бюджет 2027 не би могъл да е коренно различен от сега обсъждания. Това което се даде през 2026 г. няма как да бъде съществено преформатирано или модифицирано за 2027. Именно поради тази причина трудното задържане на дефицита на ръба сега, носи риск за 2027 г. Не е невъзможно след 12 месеца да се изправим единствено пред негативни варианти, т.е. рязко орязване на публични разходи, или сериозно увеличаване на данъчната тежест, или излизане от допустимото 3-процентно ограничение и преминаване към свръхдефицит.

Естествено, активното говорене върху бюджета за 2026 г. се дължи и на обстоятелството, че това е първата ни държавна план-сметка, която се изготвя и ще се реализира в евро. Този въпрос съдържа в себе си доста популистки и пропаганден потенциал и е много възможно най-вече партиите от проруския сектор да прибегнат до неговата употреба.

Засега политическите разисквания около бюджета вървят по оста ГЕРБ – ППДБ. Това е така, защото център на дебата е въпросът дали този бюджет е по-добър от бюджетите на Асен Василев или е обратното. Щом обаче навлезем в 2026 г. и бюджетът започне да се изпълнява няма да е изненада ако темата за еврото бъде изведена на преден план. Особено ако се появят трудности при изпълнението на план-сметката, проруските формации най-вероятно ще опитат да обяснят това с приемането на еврото.

В момента има и други теми, които приковават вниманието на популистите и така те не са фокусирани само върху един конкретен въпрос. Тема, удобна за развихряне на популизъм, например, е „Нефтохим - Бургас” след наложените американски санкции върху собствеността на руските компании „Лукойл” и „Роснефт”. Отлагането на санкциите с 1 г., което Тръмп даде на Орбан също навлиза като тема в българската вътрешна политика и се експлоатира с популистки и пропагандни цели. При това, в случая, експлоатацията става не само от представители на съответните политически формации, а и от някои хора, наричащи себе си журналисти, анализатори, коментатори и т.н.

Иначе видът на валутата няма отношение към структурата на бюджета, нито към данъчната тежест или размера на дефицита. Нещо повече – еврото по принцип е обвързано с изискване за нисък дефицит, така че общата европейска валута единствено би могла да бъде от полза за стабилността на държавния бюджет.

Що се отнася до Ваня Григорова, нека тя бъде спокойна. Бюджетът не е военен. Това, че разходите за отбрана нарастват не означава, че бюджетът е военен. Нарастването е обусловено от съществуващите заплахи и от интереса на големи европейски компании с отбранителна продукция да създават производства в страните от Източна Европа, включително в България.

А заплахите за нашия регион са породени основно от руската война в Украйна. Григорова би следвало да се насочи към същността на проблема, а не само към неговите следствия. Впрочем увеличаването на разходите за отбрана дава и определени икономически възможности, в т.ч. за частния сектор, които могат да осигурят повече работни места и да спомогнат за повишаването на БВП.

И така! В момента напрегнатото говорене за бюджета надвишава действителните опасности за финансовата ни стабилност. Как обаче ще е след 1 година? Това е същностния въпрос. За него трябва много да се внимава и да се мисли още отсега.