АП/БТА

Войски на фронта и войски в Украйна са различни понятия, които не бива да бъдат смесвани

Въпросът за въвеждането на чуждестранни военни контингенти в Украйна вече е поставен на масата и бива засяган при обсъждането на всяка тема, касаеща ситуацията в страната, усилията за прекратяване на войната и гарантирането на сигурността – украинска и европейска – в по-близкото и по-далечното бъдеще.

Въпреки това обаче този въпрос съвсем не е част от непосредствените проблеми, които изискват намиране на решение в обозрима перспектива и които биха били обект на конкретно и детайлно разискване в рамките на НАТО или ЕС.

Засега въпросът се поставя само по принцип, тъй като е ясно, че както и да приключи войната и когато и да се случи това, гаранции за украинската сигурност ще трябва да бъдат дадени и това най-ефективно може да стане чрез ангажиране на военни контингенти от страни, партниращи на Украйна.

Темата ще има продължителен период на изясняване, защото тя зависи от военните действия, тяхното развитие и най-вече при постигане на примирие (ако това въобще е възможно) как точно ще бъде определена линията на съприкосновение и какви изисквания ще трябва да спазват армиите от едната и от другата й страна.

Въпросът за разполагането на чуждестранни контингенти в Украйна ще се развие успоредно с търсенето на отговори на всички тези неясноти и точно по тази причина неговото конкретно разглеждане, на този етап, не е реалистично и не е обект на задълбочени дискусии.

В този смисъл българският парламент доста избърза като взе решение български формирования да не бъдат изпращани в Украйна под никаква форма. Разбира се, българска войска на фронта няма да има и това винаги е било заявявано ясно от политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната, както и от водещите формации в Народното събрание.

Всъщност изпращане на войски на фронта не се обсъжда и не се планира от нито една страна членка на НАТО. И тук е мястото ясно да се отбележи, че войски на фронта и войски в Украйна са различни понятия, които не бива да бъдат смесвани.

Чуждестранни формирования могат да изпълняват разнообразни наземни, въздушни и морски мисии и съвсем не е задължително това да се случва на фронта. Военни мисии могат да се изпълняват и в киберпространството във връзка с гарантиране на киберсигурността и киберотбраната.

Българската армия вече има сериозен опит в мироопазването. И в момента има български формирования извън страната, които изпълняват мироопазващи мисии, например в Косово.

Армията ни може да е полезна в мироопазването навсякъде по света, включително и в Украйна, ако там се създаде ситуация, която да го предполага.

Разбира се, решенията на Народното събрание могат да бъдат променяни, но това зависи от мнозинството и нагласите в съответния момент и може да не е много лесно.

Теми като навлизането на 19 руски дрона във въздушното пространство на Полша също ще оказват своето влияние върху проблематиката, свързана с гарантирането на европейската и украинската сигурност. Френският президент Еманюел Макрон вече обяви, че изпраща три самолета Рафал в Полша.

Полският посланик в България Н. Пр. Мачей Шимански пък заяви, че страната му възнамерява да привлече украински специалисти, които да обучат полски военни да боравят с дронове. А британците дори вече го направиха. Техни военнослужещи се обучават при украински инструктори да работят с дронове.

Т.е. ситуацията се оформя така, че европейската подкрепа е ключова за Украйна, но и Украйна има с какво да помогне на европейските страни да подобрят и да повишат гаранциите за своята сигурност. В управлението и проследяването на дронове украинците вече са много добри и техният опит несъмнено ще бъде изучаван и използван от армиите на останалите европейски държави.

Всичко това означава, че съвместните ангажименти в сферата на сигурността и отбраната между Украйна и Европа ще бъдат все повече обект на взаимно и партньорско договаряне. То няма да почива единствено върху ценности, а и върху интереси, защото Украйна вече не само получава, но може и дадава на Европа ноу-хау, с което европейските страни не разполагат.

Иначе поне на този етап изглежда, че страните от НАТО може постепенно да изградят ешелонирана отбрана. Това е една възможна интерпретация на инициативата „Източна стража”, която беше обявена след нахлуването на руските дронове над Полша.

Инициативата цели допълнително усилване и гарантиране на сигурността по източния фланг на алианса. И това би бил един от ешелоните. При хипотетично разполагане на съюзни сили на територията на Украйна – това би бил друг ешелон.

А основният и най-важен ешелон е на фронта. Там е украинската армия, която изпълнява функциите си по отбраната на страната и в едно с това не позволява на руския агресор да приближи териториалните граници на НАТО.

Съвсем не случайно самият Володимир Зеленски заяви, че най-големият гарант за суверенитета на неговата страна е силната украинска армия. Колкото по-силна е тя, толкова по-малка е вероятността за пряк военен сблъсък между Русия и НАТО.

Ако се стигне до момент на изграждане на ешелонирана отбрана, то евентуалното разполагане на чуждестранни контингенти на територията на Украйна би било част от една различна концепция, за която на този етап е прекалено рано да се говори и пише.

Прехвърлянето в Източна Европа на производството на отбранителни продукти обаче дава основание за хипотезата, че може и това време да дойде. Инвестициите на Райнметал в България се отнасят именно към това прехвърляне на отбранителното производство към нашата част от континента.

Тази седмица, при провеждането на руско-беларуското военно учение „Запад”, бяха допуснати като наблюдатели офицери от американската армия. Това обстоятелство задължително трябва да се има предвид при разглеждането на вариантите за развитието на военните действия в Украйна и хипотезите за постигане на примирие. Наблюдателите бяха посрещнати и приветствани от беларуски генерали.

Президентът на Беларус Александър Лукашенко вече заяви, че това е неговия последен мандат и повече няма да се кандидатира за най-високия пост в страната си. По принцип е трудно да се вярва на автократи, но ако намеренията му все пак са искрени, това най-вероятно означава, че той разбира, че Беларус повече не може да съществува по този начин и се налагат дълбоки промени.

В случай, че тази е вярната хипотеза, това означава, че страната постепенно трябва да започне да изгражда отношения на доверие със страните от международната общност. Допускането на американски офицери като наблюдатели по принцип би следвало да ни говори, че Беларус просто участва в учението без никакви агресивни намерения и без нагласата за включване в руските завоевателни планове.

Другата възможна интерпретация обаче е, че Беларус продължава да играе ролята на руски параван. Не е невъзможно допускането на американските офицери да е замислено като част от подхода на Путин към Тръмп.

Още от връщането си в Белия дом Тръмп се стреми към подобряване на отношенията с Русия, но това все не се случва. Американският президент разговаря с Путин (по телефона и лично), ентусиазира се, минава време, през което нищо не се променя и той започва да втвърдява позицията си.

Изведнъж обаче от Кремъл подават нова сламка на Тръмп и той отново се завръща към ентусиазма, само за да започне впоследствие пак да се придвижва към втвърдяването. Може да се окаже, че допускането на американски военни наблюдатели на учението „Запад” е поредната сламка за Тръмп.

Ако международната общност успее да отдели Беларус от Русия, това би било огромна крачка към прекратяването на войната в Украйна. То би означавало, че най-близкият кремълски сателит отхвърля методите на Русия за принуждаване на други народи да живеят по нейния модел.

На този етап изглежда невероятно да смятаме, че решението на проблема, който Русия създаде в Украйна, може да минава през Беларус. Тази хипотеза обаче не бива напълно да се отхвърля. Трябва да е ясно, че става дума за процес, а не за бързо решение.

Ако Русия загуби Беларус няма да има смисъл да се стреми към Украйна, защото имперското разбиране за Русия, Белорусия и Малорусия като едно общо пространство ще е окончателно фалирало и веднъж завинаги отпратено в миналото.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Евгени Кръстев