Новини
Търси

Да се откажем от руския петрол? За ЕС другите искания на Тръмп са още по-трудни

Да се откажем от руския петрол? За ЕС другите искания на Тръмп са още по-трудни
АП/БТА

От противопоставянето на Унгария и Словакия до справянето с Турция и Китай – изпълнението на исканията на американския президент ще бъде предизвикателство

Ако Доналд Тръмп наложи санкции на Русия заради войната ѝ срещу Украйна, има няколко неща, които иска първо от своите европейски съюзници, пише Politico с своя статия.

В публикация в социалните мрежи този уикенд американският президент заяви, че е готов да „действа“, когато всички държави от НАТО спрат да купуват петрол от Русия. Той добави също, че страните от западния военен алианс трябва да наложат мита върху Китай между 50 и 100 процента до края на войната.

Това искане идва след визита в Брюксел на американския енергиен министър Крис Райт, по време на която пратеникът на Тръмп призова ЕС да се откаже от руските енергоносители, както и след неравноправна сделка през юли, според която ЕС обеща да купи петрол и газ от САЩ на стойност 750 милиарда долара до края на мандата му. Някои от тези изисквания са по-лесни за изпълнение от други. POLITICO представя какво иска Тръмп — и доколко е вероятно да го получи.


ЕС трябва да спре руския петрол

Трудност: средна

За повечето страни в ЕС това не е толкова трудно условие.

Вносът на руски петрол в ЕС рязко спадна, след като блокът забрани морските доставки след пълномащабното нахлуване в Украйна.

Преди войната през 2021 г. ЕС внасяше 45% от природния си газ и 27% от суровия си петрол от Русия. Миналата година тези дялове паднаха съответно до 19% за газа и 3% за петрола. През 2024 г. ЕС е платил 21,9 милиарда евро за руски изкопаеми горива, което представлява около 10% от глобалните приходи на Русия от износ.

Настояването на Унгария и Словакия, че им е нужен руски петрол, прави по-нататъшния напредък труден. Двете страни получиха временно изключение, което им позволява да продължат да внасят горива по нефтопровода „Дружба“ през Украйна. Вместо да използват този период, за да намерят алтернативни доставчици, Будапеща и Братислава увеличиха покупките си от Русия, възползвайки се от намалените цени. Това ги остави силно зависими от Москва.

„Унгария увеличи зависимостта си от руски суров петрол от 61% преди войната до 86% през 2024 г., а Словакия остана почти на 100% зависима от доставките от Москва“, се казва в доклад на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух.

„Откъсването от руските енергийни източници би имало много сериозни последици както за словашката, така и за европейската икономика“, заяви говорител на словашкото външно министерство. „Затова активно се противопоставяме на това предложение.“

За Европейската комисия обаче исканията на Тръмп дават допълнителен лост за натиск върху Унгария и Словакия. Еврокомисарят по енергетиката Дан Йоргенсен започва преговори с двете страни в рамките на плана REPowerEU за прекратяване на покупките на руска енергия. Брюксел вече предложи законопроект, според който страните членки трябва да спрат вноса на руски газ до 2027 г.

Райт е предложил ускоряване на този процес, но според двама европейски дипломати в преговорите няма особено желание това да се случи. „На страните членки им е нужно време да се приспособят и да намерят алтернативни източници“, казва единият от тях.


НАТО също трябва да спре руския петрол

Трудност: висока

Разширявайки искането си към всички съюзници в НАТО, Тръмп се сблъсква с „турския фактор“.

Турция, ключов съюзник в НАТО и контролираща достъпа до Черно море, отказа да се присъедини към западните ограничения върху търговията с Русия. Вместо това страната печели, като препродава милиарди евро руски петрол в Европа и другаде.

„Не е особено реалистично и е малко вероятно Турция да се съгласи на подобно искане в този момент“, казва Синан Юлген, старши сътрудник в „Карнеги Европа“ и бивш турски дипломат.

За да промени курса на президента Реджеп Тайип Ердоган, Тръмп ще трябва да окаже сериозен натиск. Турция е в разгара на криза с разходите за живот, като високите цени на енергията пораждат недоволство и застрашават властта му. Миналата година 41% от газа и 57% от петрола на Турция са дошли от Русия, сочат данни на енергийни анализатори.

Според високопоставен дипломат от НАТО алиансът едва ли ще има роля за прекратяване на вноса: „Политиките за покупка на руски петрол и газ и за въвеждане на мита са в компетенциите на ЕС.“


Европа трябва да купува огромни количества американски газ

Трудност: почти невъзможна

Администрацията на Тръмп представя увеличаването на продажбите на американски втечнен природен газ като възможност „печеля-печелиш“: по-големи печалби за американските компании и по-малко приходи за руската военна машина.

„Искаме да изместим изцяло руския газ“, заяви Райт в Брюксел. „Колкото повече ограничим способността на Русия да финансира тази убийствена война, толкова по-добре за всички.“

През юли президентът на САЩ използва заплахата от мита, за да изиска от Урсула фон дер Лайен обещание ЕС да купи поне за 750 милиарда долара американски петрол и газ до края на мандата му. Анализатори отбелязват, че това обещание е почти невъзможно за изпълнение.

Миналата година ЕС е похарчил 375 милиарда евро за енергийни внос, като само 76 милиарда от тях са от САЩ. За да изпълни поетия ангажимент, блокът ще трябва на практика да утрои американските си покупки за три години — и да се откаже от други доставчици като Норвегия, която предлага по-евтин газ по тръбопровод.

Освен това през 2024 г. САЩ са изнесли енергийни ресурси на стойност едва 166 милиарда долара, което означава, че ще трябва да насочат почти всичките си доставки към ЕС — и дори повече. „Това просто никога няма да се случи“, коментира анализатор.

В първото тримесечие на тази година американският LNG е заемал 50,7% от пазара в ЕС, докато Русия — 17%, основно по дългосрочни договори, подписани преди войната.

Планът REPowerEU включва клаузи за прекратяване на тези договори, за да се освободи място за американски доставки, но компаниите се опасяват от съдебни искове. А както признава самият Йоргенсен: „Аз не седя в офиса си и не търгувам с газ.“


ЕС трябва да наложи мита върху Китай

Трудност: забравете

Това просто няма как да стане.

Политически и икономически подобен ход би бил катастрофален за ЕС.

През последните десетилетия европейската икономика стана силно зависима от Китай. Германските автомобилостроители, френските винопроизводители и италианската модна индустрия — всички разчитат на страната както за производство, така и за продажби.

Китай е третият по големина търговски партньор на ЕС за стоки и услуги и вторият за стоки след САЩ. Той осигурява около 21% от вноса на ЕС. Пекин вече е показвал, че не се колебае да отвърне остро при провокация. „Високи мита срещу Китай биха били изключително вредни — знаем това от опита на САЩ, които се отказаха от подобни действия“, казва анализатор от Европейския център за международна политическа икономия.

Миналата седмица Тръмп призова и за мита срещу Индия — страна, с която ЕС е на финалната права в преговорите за търговско споразумение.

„Тръмп знае или му е казано, че се опитваме да приключим сделка с Индия и че не искаме да започваме търговска война с Китай“, казва европейски дипломат.

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.

Коментари (0)