Митов за „Съвета за мир“: По-добре на масата, отколкото в менюто
Според Митов присъединяването към „Съвета за мир“ е стратегически избор, а ролята на Радев остава „неясна“
БТА
Непредсказуемата политика на американския президент засилва натиска върху Русия и поставя под въпрос глобалната ѝ роля
Дори в Москва все още няма яснота дали управлението на американския президент Доналд Тръмп е повод за оптимизъм или за безпокойство. Преговорите между Русия, САЩ и Украйна, проведени в Обединените арабски емирства, засега не са довели до конкретни резултати, но вече се усеща, че Кремъл се намира под нарастващ натиск от страна на Белия дом, отбелязва The Times.
„Надявахме се да получим ангажименти за териториални отстъпки, но в крайна сметка се наложи да се съгласим с американците“, признава руски външнополитически източник пред изданието.
За Кремъл Тръмп се очертава като фигура с двойствен образ – едновременно потенциален партньор и сериозно предизвикателство. От една страна, той демонстрира готовност да използва влиянието си, за да окаже натиск върху Москва и да я принуди към отстъпки. От друга страна, неговата често непредсказуема и водена от лични интереси политика носи значителни рискове. Руски отстъпки вървят паралелно с твърд натиск върху съюзници на Кремъл – от разширяване на санкциите до активна намеса в региони като Венецуела и Иран.
Сред последните инициативи на Тръмп е създаването на Съвет за мир, в който е поканен и Владимир Путин. В Москва тази идея е била приета по-скоро като потенциален капан, отколкото като възможност. Причината е, че повечето членове и ръководният комитет на новата структура са американци, а Русия рискува да се превърне в един от многото участници, губейки привилегированото си положение, произтичащо от постоянното ѝ членство в Съвета за сигурност на ООН.
Макар Путин да е заявил готовност Русия да плати един милиард долара за постоянно членство в новия формат, в Москва осъзнават, че подобна структура по-скоро подчертава зависимостта на страната от САЩ, отколкото утвърждава нейния специален статут на глобална сила.
Руското ръководство все по-ясно си дава сметка, че световният ред представлява непрекъсната конкуренция между големите държави, в която най-могъщите отстояват интересите си с всички налични средства. Въпреки ядреното си оръжие, армията с реален боен опит и значителните природни ресурси, Русия често се оказва принудена да се съобразява с по-силни играчи на международната сцена.
Китай може да окаже подкрепа, но само при изгодни за Пекин условия. Индия е готова да купува руски ресурси, но не желае да влиза във военни конфликти в защита на Москва. Европа продължава да харчи милиарди за руски газ, но това не се превръща в гаранция за стратегическа подкрепа. В резултат на тези процеси Кремъл все по-често е възприеман като „средна държава“, която трябва да маневрира внимателно, за да не се окаже „в менюто“ на глобалните играчи.
Тома Биков: Поканата за Съвета за мир не беше лична към Радев
ГЕРБ настоява президентът да заяви позиция по външнополитически въпроси
Тагарев: Присъединяването ни към Съвета за мир е взето "на тъмно и на момента"
Успехът на Николай Младенов е личен, не български, каза бившият министър
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)