Мнение

Докато Хизбула отслабва, Ливан се възстановява

4 септември 2025, 06:30
Таралеж МТ

AP/БТА

Финансирана до голяма степен от Иран, шиитската групировка управлява училища, образователни заведения и младежки програми

Голяма драма в Ливан: На 5 август, в отговор на нарастващия натиск от САЩ да се ангажира с график за разоръжаване на Хизбула, ливанското правителство свика заседание на кабинета в президентския дворец в Баабда, точно извън Бейрут.

Срещата започна в 15:00 часа. Тя все още продължаваше, когато в 17:00 часа лидерът на Хизбула Наим Касем се появи по телевизия Ал-Манар, официалния телевизионен канал на Хизбула, за да отхвърли всички призиви към разоръжаването на Хизбула и да отправи сериозни заплахи към Израел.

Ако Израел започне нова, мащабна агресия срещу Ливан, заяви Касем, Хизбула, заедно с ливанската армия и ливанския народ, ще се защити.

„Тази защита ще доведе до падане на ракети в израелската общност“, заплаши той, „и цялата сигурност, която са изграждали в продължение на осем месеца, ще се срине в рамките на час.“

Смели думи, но до голяма степен бецелно юначество и самохвалство. Касем намекваше, че Хизбула все още се радва на най-тесни партньорства с ливанското правителство. Всъщност, предишната желязна хватка на Хизбула над нацията е силно ерозирала и новоизбраното правителство започва да утвърждава властта си в области, където в продължение на десетилетия думата на Хизбула е била закон. „Държавата в държавата“ отслабва и може би отново се появява истински суверенна държава Ливан.

След часове на разгорещен дебат кабинетът стигна до решение с мнозинство. Ливанската армия ще бъде инструктирана да разработи цялостен план до края на август за установяване на държавен монопол върху оръжията, който да влезе в сила до края на 2025 г. Обявената цел е всички оръжия в страната да бъдат поставени под контрола на шест определени държавни сили за сигурност, като по този начин се сложи край на автономията на недържавните участници, най-вече на Хизбула. Шиитските министри, представляващи Хизбула, съобщават, че са напуснали заседанието на кабинета в знак на протест преди гласуването.

Около 19:30 ч. премиерът Наваф Салам проведе пресконференция и обяви решението. Хизбула го отхвърли напълно. На следващата сутрин в писмено изявление заяви: „Ще се отнасяме към това решение, сякаш не съществува.“

В продължение на две години Хизбула и нейните политически съюзници държаха Ливан в политическа патова ситуация, отказвайки да позволят президентски избори. Едва след примирието между Израел и Хизбула през ноември 2024 г. Хизбула позволи Джоузеф Аун да бъде избран за президент и да бъде назначено новото правителство.

Оттогава ръководството на Ливан води преговори със специалния пратеник на САЩ Том Барак по поетапен план за разоръжаване на Хизбула и възстановяване на монопола на ливанската държава върху оръжията. Ливанските въоръжени сили (ЛВС) съобщават, че са демонтирали над 90% от военната инфраструктура на Хизбула в Южен Ливан, въпреки че на север от река Литани Хизбула запазва значителни оръжия и възможности.

Хизбула вече не е това, което беше, нито политически, нито финансово. Вече неспособна да диктува правителствената политика, тя запазва значителен блок в парламента, известен като „Лоялност към съпротивата“. Що се отнася до финансите си, Асоциацията Ал-Кардх Ал-Хасан (AQAH) действа като де факто банка на Хизбула. През юли централната банка на Ливан забрани на лицензирани банки да работят с AQAH.

Популярността на Хизбула сред шиитското население исторически се корени в обширната ѝ мрежа от социални услуги. Тя управлява болници, клиники и аптеки, често предоставяйки медицински грижи по-евтино от частните институции и често безплатно за членовете на партията. Финансирана до голяма степен от Иран, тя управлява и училища, образователни заведения и младежки програми.

Медийните съобщения сочат значително намаляване на иранската финансова подкрепа и към средата на 2025 г. мрежата на Хизбула в областта на здравеопазването, социалните услуги и образованието е значително намалена. Много от болниците и клиниките ѝ са повредени или унищожени. Достъпът до здравни грижи е ограничен. Мобилните клиники и международните групи за помощ запълват някои празнини, но рутинните лечения на хронични заболявания са прекъснати.

Голям брой училища, особено на юг, са повредени или преустроени като аварийни убежища, а много деца не получават образование. Способността на Хизбула да ръководи възстановяването и социалната подкрепа очевидно е отслабена. Докладите сочат последваща загуба на доверие сред традиционната ѝ база за подкрепа, особено сред шиитските цивилни.

Новата ливанска администрация е фокусирана върху укрепването на държавните институции. Последните дипломатически усилия изрично свързват ливанските искания за изтегляне на Израел от Южен Ливан с ангажимент за разширяване на държавната власт и ограничаване на независимите операции и социалната власт на Хизбула.

В исторически план социалните програми на Хизбула са насочени към справяне с пренебрегването от страна на централното правителство на шиитската общност. Чрез осигуряване на работни места, социални помощи и директна помощ, Хизбула създава „гражданство в сянка“, тясно свързано с нейните институции, засилвайки нейната позиция. Според проучване от 2024 г., около 85% от анкетираните ливански шиити са изразили доверие в групировката.

Общата национална подкрепа обаче е много по-ниска. Само около 30% от ливанците заявяват, че се доверяват на Хизбула, докато 55% съобщават, че изобщо нямат доверие. Подкрепата сред сунитите, друзите и християните е минимална (под 16% във всяка група).

Общинските избори през 2025 г. показват, че Хизбула и нейният съюзник Амал все още доминират в Южен Ливан, но реформистките и опозиционните кандидати отбелязват успехи, дори в някои традиционни крепости на Хизбула. Това предполага, че легитимността на Хизбула, дори в рамките на основния ѝ избирателен район, е накърнена от загубата на харизматично лидерство и влошената военна позиция. Тя е допълнително отслабена от неспособността ѝ да защити или възстанови шиитските общности, опустошени от войната, и от предполагаемата ѝ роля в причиняването на икономическата криза в Ливан през последните няколко години.

През 2023 г. инфлацията се е повишила до изумителните 221,3%. През 2024 г. тя беше намалена до 45,2%, но до май 2025 г. действията на правителството я свалиха до 14,4% – все още твърде високо за стабилност, но поне под контрол.

Икономиката на Ливан също показва признаци на крехко възстановяване след прекратяването на огъня. След силно свиване от 7,1% през 2024 г. се очаква икономиката да нарасне с 4,7% през 2025 г., което ще отбележи първия ѝ растеж от 2017 г. насам. Това възстановяване се дължи на подобрена политическа стабилност, възстановяване на туризма, по-силни потребителски разходи и скромен приток на капитали.

Подновен оптимизъм и по-стабилна среда бяха насърчени от избирането на нов президент, ръководещ реформаторско правителство, нов управител на Централната банка, ключови реформи и международна подкрепа.

Но въпреки че растежът се завърна за първи път от години и инфлацията е спаднала значително от пика си, икономиката на Ливан остава крехка. Устойчивото възстановяване ще зависи от политическата стабилност и повече чрез реформи. И това зависи преди всичко от това да се предотврати възвръщането на Хизбула към властта, на която се радваше в Ливан през последния четвърт век.

Ще бъдат ли новоизбраният президент и правителство последователни в решимостта си да изтръгнат суверенитета на нацията от хватката на Хизбула? Ако реформите им зациклят или ако Хизбула организира завръщането, което Касем иска, ливанското правителство може отново да се окаже младши партньор на доминираща сила.

Последвайте Таралеж в google news бутон