Сделката за Гренландия ускорява военните планове на НАТО
Алиансът цели да блокира достъпа на Русия и Китай до Арктика Вариант 4
АП/БТА
Заплахите за Гренландия ускориха разговорите за европейска отбрана, нови съюзи и бъдеще отвъд САЩ
След поредицата от заплахи на американския президент Доналд Тръмп през последните седмици да установи контрол над Гренландия – като първоначално дори не изключваше използването на военна сила – все повече високопоставени европейски представители стигат до извода, че е време за трезва равносметка. Според тях Америка в епохата на Тръмп вече не може да бъде възприемана нито като надежден търговски партньор, нито като сигурен гарант за европейската отбрана, а Европа трябва спешно да планира бъдещето си самостоятелно.
„Има промяна в политиката на САЩ и в много отношения тя изглежда трайна“, заяви високопоставен представител на Европейски съюз пред изданието Политико. „Да се чака просто това да отмине не е решение. Нужно е подредено, координирано придвижване към една нова реалност“, добави той.
При липса на сериозна корекция във Вашингтон този процес може да доведе до дълбоко прекрояване на самия Запад и до разместване на глобалния баланс на силите. Последиците биха варирали от сериозни икономически щети за трансатлантическите отношения до реални рискове за сигурността, тъй като Европа ще трябва да се защитава без американска подкрепа, преди да е напълно готова за това.
Въпреки това за част от европейските лидери идеята за общо западно бъдеще без САЩ вече не изглежда немислима. Изданието отбелязва, че през по-голямата част от втория мандат на Тръмп редица европейски държави – включително и страни извън ЕС като Великобритания и Норвегия – постепенно са започнали да действат в рамките на все по-ефективен формат, функциониращ без американско участие. Това е т.нар. „Коалиция на желаещите“ в подкрепа на Украйна.
Съветници по националната сигурност от около 35 държави поддържат постоянен контакт, провеждат редовни онлайн и присъствени срещи и вече са свикнали да търсят многостранни решения в свят, в който самият Тръмп често се възприема като част от проблема, а не от решението.
Този процес не се ограничава само до експертно ниво. Националните лидери също започват да работят в нови, тесни формати. Британският премиер Киър Стармър, френският президент Еманюел Макрон, германският канцлер Фридрих Мерц, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, финландският президент Александер Стуб и италианската премиерка Джорджа Мелони поддържат редовна комуникация – често дори в общ групов чат.
През последната година те са изградили работеща рутина за координация всеки път, когато Тръмп предприеме действие, което се възприема като потенциално вредно. „Когато събитията се развиват бързо, координацията е трудна, а този формат е изключително ефективен“, обясни представител на един от европейските лидери пред „Политико“.
Досега стратегията на европейските столици беше да запазват хладнокръвие и да реагират на конкретни политически ходове, вместо да отговарят на провокативната реторика на Тръмп. Но шумната и агресивна линия по темата за Гренландия доведе до видимо втвърдяване на тона. Дори обикновено сдържаният Стармър нарече заплахите с мита „погрешни“, включително в директен разговор с Тръмп в неделя.
Кризата около Гренландия насочи вниманието към ключовия въпрос: как Европа може да продължи напред, ако вече не може да разчита на Америка.
„Коалицията на желаещите“, създадена първоначално за подкрепа на Украйна, все по-често се разглежда като възможна основа за нов европейски съюз за сигурност в епоха, в която САЩ вече не подкрепят безусловно НАТО и европейската отбрана. Такъв формат не би изключил сътрудничество с Америка, но и не би го приемал за даденост.
Особено важно е, че украинският президент Володимир Зеленски също участва в този тесен кръг, а Украйна се превърна в най-милитаризираната държава сред участниците – с огромна армия, развито производство на дронове и реален опит от мащабна война. В комбинация с потенциала на Франция, Германия, Полша и Великобритания подобна коалиция би разполагала със значителна военна мощ, включително както ядрени, така и неядрени държави.
Макар нуждата Европа да се защитава с по-малко американска помощ да не е нова тема, последните дни донесоха поредица от конкретни инициативи в Брюксел. Официалната цел на ЕС вече е способност за самостоятелна отбрана до 2030 г. Европейският комисар по отбраната Андрюс Кубилюс дори предложи създаването на постоянна европейска армия от 100 000 души.
„Дали САЩ биха били по-силни, ако разполагаха с 50 армии на щатско равнище вместо една федерална? Ако отговорът е „не“, тогава какво чакаме?“, попита Кубилюс на конференция по сигурността в Швеция, цитиран от „Политико“.
По думите му готовността за отбрана зависи от три основни стълба: инвестиции в производствен капацитет, добре организирани институции и политическа воля за възпиране и, ако се наложи, за водене на бойни действия. „Не можем да се сражаваме като сбор от 27 армийки бонсай. Трябва да се научим да се сражаваме като Европа“, заяви той, използвайки израз на бившия върховен представител на ЕС Жозеп Борел.
За решаване на проблема с политическата воля Кубилюс предлага създаването на Европейски съвет за сигурност – идея, отдавна подкрепяна от Макрон и бившия германски канцлер Ангела Меркел, като в него задължително да бъде включено и Обединеното кралство.
Испания също настоя ЕС да се насочи към изграждането на обща армия като инструмент за възпиране. „Съвместните усилия ще бъдат по-ефективни от 27 отделни армии“, заяви испанският външен министър Хосе Мануел Албарес пред Ройтерс, подчертавайки, че целта не е замяна на НАТО, а недопускане Европа да бъде изнудвана – военно или икономически.
Междувременно Германия вече предприе конкретни стъпки. Младите германци започнаха да получават задължителни въпросници за годност за военна служба, а Берлин си постави за цел да изгради „най-силната конвенционална армия в Европа“. Към ноември числеността на Бундесвера достигна 184 000 души, като целта е 260 000 активни военнослужещи до 2035 г., както и значително разширяване на резерва.
Тази трансформация предизвика тревога в Москва, но, както отбелязва „Ал Джазира“, не по-малко значение за решението има и рязко спадналото доверие в САЩ. Проучвания в Германия показват, че все по-голям дял от населението не вярва, че Вашингтон ще продължи да гарантира сигурността на Европа.
Френският Институт за международни отношения (Ifri) в свое изследване заключава, че Европа разполага с реален военен потенциал – особено във въздушната и морската сфера – но ключовото предизвикателство остава координацията и способността за бързо вземане на решения.
„Европа е способна да се защитава – ако има политическа воля и правилна организация“, обобщават авторите. Без това предимството ѝ ще остане само потенциално.
Идеята за наднационална европейска армия не е нова – тя се появява още през 1951 г., но е отхвърлена три години по-късно. „Европейската отбрана е част от самия произход на ЕС. На нашето поколение се пада задачата да довърши това начинание“, заключи испанският външен министър Албарес, подчертавайки, че днешната нестабилност и разклащането на трансатлантическите отношения правят тази задача по-належаща от всякога.
Пекин отхвърли „китайската заплаха“ след изявления на НАТО за Гренландия
Китайското външно министерство обвини Запада, че използва Пекин като оправдание за геополитически амбиции около арктическия остров
Тръмп оттегля митата, тъй като е договорил с НАТО основите на сделка за Гренландия
Президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви тази вечер, че няма да налага наказателни мита от другия месец, тъй като е договорил с генералния секретар на НАТО Марк Рюте контурите на споразумение за бъдещето на Гренландия, предаде Ройтерс и Асошиейтед прес
Редактор
Историк по образование с дългогодишен изследователски опит, свързан с българския национален въпрос и държавите от бившето югославско пространство. Работил е в Института по балканистика, където задълбочава интереса си към историческите и политическите процеси на Балканите. Професионалният му път включва и работа като репортер, редактор, международен редактор и продуцент на телевизионно предаване, където получава ценен опит и знания в анализа, комуникацията и представянето на обществено значимите теми.
Коментари (0)