ТАРАЛЕЖ

Малка България сред седем хълма

Лисабон е град, който не се побира в едно определение – той е и старинен, и млад, и спокоен, и шумен. Всичко събрано в едно. Град с невероятен колорит. Разположен върху седем хълма той примамва със своите чудни пейзажи, цветни квартали, артистични решениш и невероятна шир  – от всеки ъгъл се открива различна панорама към реката Тежу и безкрайната линия на океана. Разходката по калдъръмените улички е като пътуване във времето изтъкано в детайли и история – от мавританските сенки на Алфама, през бохемския дух на Баиру Алту, до елегантната архитектура на Шиаду. Във всеки квартал се усеща различна енергия: сутринта може да започне с кафе на малко площадче, следобед – с гледка от Мирадору да Сенйора ду Монте, а вечерта – със смях и музика в оживените барове. 

Символът на Лисабон е старият трамвай № 28, който бавно и скърцащо се катери по стръмните улици. Във всеки негов завой се открива нова гледка: катедрали, малки магазини с ръчно изработени сувенири, жени, простиращи пране от прозорците. Трамваят е повече от транспорт – той е преживяване, което обединява туристи и местни. Лисабон е и вкус. На пазара Mercado da Ribeira се събират най-добрите готвачи, а никое пътуване не е завършено без да се опита пастел де ната – малкото кремово тартче, станало символ на Португалия.

Вечер градът заглъхва в меланхолията на фадо – музика, родена в тесните му улички. В таверните на Алфама или Байро Алто се спуска тишина, когато певицата запее, а гласът ѝ събира в себе си всички копнежи, болки и надежди на този град. И точно тогава си струва да се мине и през широката Rua Augusta – пешеходната артерия, изпълнена с кафенета и музиканти, която води право до величествения Arco da Rua Augusta. Изправен пред него, човек усеща как площадът Praça do Comércio се отваря към реката, а арката сякаш е символична врата между историята и настоящето на града.

Сред този ритъм и светлина живее и българската общност. В Лисабон действа неделното училище „Св. св. Кирил и Методий“, където децата учат български език, история и традиции. Там се рецитират стихове на Ботев и Вазов, а празници като 24 май се превръщат в големи културни събития, които събират сънародници и португалски приятели. Училището е подкрепяно от Българо-португалската асоциация, организираща концерти, изложби и фолклорни събори. И макар далеч от родината, българите са успели да съхранят своя дух, който внася частица от България в този атлантически град.

А когато слънцето залезе и падне здрач над Алфама, а тъжният глас на фадо изпълни уличките, те намират особена хармония със българския дух на малката ни, но задружна общност – далеч от родината, но създали своя малка България сред португалските хълмове.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Таралеж ПК