Мнение

Гори тъмни, планини високи!

12 февруари 2026, 20:55
Евгени Кръстев

БТА

Как шумът заглуши разследването и оголи слабостите на държавата

Три трупа на Петрохан и още три под Околчица – ьБългария дълго ще си спомня тази първа седмица от февруари, може би най-черната в новата ни история. Моментът трябваше да бъде почетен с национален траур, а се превърна в реалити. Изглежда невероятно, но е факт.

В телевизионните студия се изредиха експерти от всякакъв калибър. Те ни предлагаха хипотези и изразяваха становища. Имаше и такива, които претендираха за безспорен характер на твърденията, които натрапваха на публиката.

Всичко това обаче си беше направо нищо в сравнение със ситуацията в социалните мрежи. Едва ли остана техен потребител с мнение по случилото се, който да не сподели своята версия и своето убеждение във връзка с убийствата, извършителя или извършителите и заниманията, които са имали хората от кървавия казус. Толкова много шум по конкретни събития, случили се у нас, отдавна не е имало.

При това той се възпроизвеждаше както от експертно коментиращите, така и от обикновените граждани, които нямат експертиза в тази сфера, но са изкушени от темата.

В този шум обаче се открои едно твърдение, което е несъмнен факт и не може да бъде оспорено. Такъв казус в България досега не е имало. Той не прилича на нищо, с което страната ни се е сблъсквала след промените от началото на 90-те години, както и преди това.

Обезпокоително обстоятелство се наблюдава още в името на една от неправителствените организации, с която са били свързани част от замесените. То е Национална агенция за контрол на защитените територии. Съвсем очевидно е, че става дума за подвеждащо наименование, което оставя впечатление, че става дума за публична институция, а е просто едно НПО.

Още тук възниква въпросът не е ли било възможно съдът или Агенцията по вписванията (след 2018 г.) да поиска промяна на името преди да направи регистрацията. Все пак подвеждащите имена, както и имената с морално укоримо звучене, са израз на лоши практики и е логично отговорните публични институции да бъдат внимателни и да не допускат тяхната поява.

НПО-то не само претендира да е национална агенция, но внушава, че има и някакви контролни функции върху определени територии. В страна като България контрол върху териториите може да упражнява единствено държавата чрез своите компетентни и специализирани институции.

Контролът може да е свързан с опазване, с достъп, със стимулиране или забрана на определени дейности, но той винаги е свързан с нормативната уредба на страната и с нейните професионални служби и органи.

Хората около Ивайло Калушев обаче имат и други неправителствени организации и дейности – рейнджърски, свързани със спелеология, насочени към обучение в планински условия и пр.

Остава усещането, че една и съща затворена група от хора може да усвоява, на практика необезпокоявано, определени територии като ги контролира, охранява, изучава спецификата на терена и провежда някакви особени форми на обучение.

Те нямат одобрена програма, но се явяват като алтернатива на установените образователни стандарти. Николай Златков се е гмуркал на 30 метра, когато е бил на 15 г. И макар това да е ставало в Мексико, то не може да е причина за неглижиране на обстоятелството, че допустимата дълбочина за тази възраст е до 20 метра.

Излиза някак си, че в горите тъмни и планините високи държавата изцяло липсва. А институционално погледнато въобще не е така. Страната ни разполага със служби и органи, които би следвало да познават тези територии и при необходимост да търсят и бързо да намират съдействие от други публични институции за предотвратяване на потенциални проблеми и за решаване на вече възникнали такива.

Ако няма никакъв контрол върху човешката дейност в по-труднодостъпните места на територията на страната, то там могат да възникнат такива опасности, че сегашната ситуация, колкото и да е потресаваща, би ни се сторила като сън в лятна нощ.

Каквито и общности да се формират, където и да живеят, каквито и дейности да имат, те следва да се съобразяват и стриктно да спазват нормите на българското и европейското законодателство.

Определено може да се каже, че имаше пропуски в комуникацията на МВР с обществото по казуса с жертвите на Петрохан и под Околчица.

Такива събития, които предизвикват огромен обществен интерес, изискват кризисна комуникация, в която трябва да участва целият професионален и политически потенциал на министерството. Комуникацията трябваше да започне преди да се появи и развие общественият интерес.

Така, въпреки трудностите при разследването, МВР щеше да държи казуса в свои ръце и той нямаше да се превърне в реалити.

Сега, след като отвсякъде изтичат какви ли не мнения и хипотези, дали е сигурно, че всичко това не влияе на разследването? В момента едва ли някой може убедително да отговори на този въпрос.

Отсъствието на вътрешния министър Даниел Митов от публичното пространство прави силно впечатление и е факт, който не може да бъде оспорен.

Цялата информация по казуса, която може да се изнесе публично, трябваше да се изнесе лично от министъра. Най-вероятно от значение тук е фактът, че правителството е в оставка и остават броени дни до сдаването на властта, която ще бъде поета от поредния служебен кабинет.

В тази обстановка е логично никоя политическа формация да не желае да изразява конкретно отношение към кървавите събития.

Наскоро Бойко Борисов настоя служебното правителство да бъде назначено час по-скоро, за да не се явяват януарските сметки за ток като негатив за кабинета „Желязков”. А това е един толкова тривиален и може да се каже несъществен въпрос в сравнение със случаите при Петрохан и под Околчица.

Освен всичко останало, тези събития показват и това, че страната ни се нуждае от редовно правителство, което да е устойчиво и да управлява в пълен мандат.

Вместо това през последните 5 години у нас имаше само три редовни правителства. Тяхната продължителност беше съответно 7, 9 и 11 месеца. Това няма как да не се отрази неблагоприятно върху състоянието на публичните институции и механизмите за тяхното функциониране.

Освен огромна трагедия, случилото се при Петрохан и под Околчица е и сигнал за необходимостта от повече внимание към труднодостъпните места в България. От кого се посещават те, какви дейности се развиват там, има ли някакво чуждестранно участие, защото и това съвсем не е изключено.

Преди броени дни се появи информация от сдружение БОЕЦ за къща, намираща се във Витоша над Кладница, на чиято фасада са поставени знамената на Русия и на руската военна групировка „Вагнер”. Това определено са притеснителни обстоятелства, които властите не бива да пренебрегват.

И тук вече отговорността съвсем не е само на МВР. Всички власти и институции имат отношение към опазването на националната сигурност.

Парламент, правителство и прокуратура трябва да работят заедно за гарантирането на сигурността на гражданите и държавата.

Планините и горите у нас са толкова важна територия, колкото и градовете и останалите населени места. Изпускането им от надзора на институциите никак не е добра идея, особено в сложната международна обстановка, в която се намираме.

Много от потенциалните заплахи се намират под радара и е необходимо наблюдение, за да бъдат своевременно разпознати и изолирани.