Христова: Над 20 години се дават коледните добавки, а те никога не са били в бюджета

19 ноември 2025, 08:58
Таралеж КА
София

БТА

"Много от европейските страни раздават коледни бонуси и има нормативни правила за даване на такива за хората с най-нисък социален статус“, заяви бившият социален министър

„Въпросът с коледните добавки толкова много години не е разрешен. Самият факт, че се наричат добавки си мислят хората, че са свързани с техните пенсии, а това е един жест от страна на държавата към пенсионерите. Доста представители на властта казаха, че не са планирани в бюджета. Повече от 20 години се дават коледните добавки, а те никога не са били в бюджета".

Това заяви бившият социален министър Христина Христова пред Дарик. Според нея трябва да се намери начин да се "подпомогнат хората".

„Има много хора, които са стари, а не са пенсионери. Има такива хора, които са живели в периода след 1990г., когато имаше сива икономика и много хора без договори. Трябва да се намери начин да се подпомогнат хората. Знаете от няколко години се определя линия на бедност. Трябва да има добавки за хората под линията на бедност. Имаше няколко години, в които нямаше коледни добавки. Последно си спомням за 2023 година, когато се говореше за увеличение на пенсиите и тогава нямаше добавки. Имаше още един или два случая в по-далечно време“.

Христова е категорична, че трябва да покажем, че сме едно "модерно и солидарно общество“.

„Коледните добавки не са изолирано действие, което прави българската държава. Опитах се да видя как стои въпроса в другите страни от ЕС. Не успях за всички да направя справка, но много от европейските страни раздават коледни бонуси и има нормативни правила за даване на такива за хората с най-нисък социален статус“.

Христина Христова коментира и решението на депутатите от "ДПС-Ново начало" да дарят декемврийските си заплати за пенсионерите.

„Това, че депутати от ДПС ще дарят последните си заплати за годината навярно ще се казва, че е някакъв популизъм. Аз мисля, че на нас ни липсват такива жестове в обществото. Това е израз на социална чувствителност и едно благородство. Бих се радвала да чуем и други такива неща. Първото ми впечатление за инициативата е, че е добре, че се случва. Познавам администрацията и управлението на държавата. Понякога това, което се говори, е трудно да се случи. Много ми се иска в речника на нашите политици за всяко нещо, което правят, да ни се съобщава с какво това ще допринесе за подобряване на живота на хората“.

Бившият социален министър е категорична, че няма значение бюджетът дали е социален или не е, а по-важното е да има обединение на обществото с "цел заедно да преминем през този тежък период".

"Очевидно, че няма намерение да се променят текстовете в законите за автоматичните промени на работните заплати в редица ведомства от сферата на сигурността. Можеше да се направи анализ на тези текстове и отново да се погледне тяхната ефективност. Ние категорично трябва да отвържем критерия за минималната заплата с 50% от средната заплата. Има и други публични сфери, свързани със средната работна заплата. За мен не е ясно какъв е този критерий. Според мен това не може да послужи за критерий. Ние трябва да си изясним механизма, който трябва да се наложи за заплати в публичната сфера“.

Христова е очаквала, че преди бюджета е трябвало да се реши и темата с минималната работна заплата.

„Тя си остана като висяща и тежка тема. В България много хора получават минималната работна заплата. Основното, което да сложим на масата за преговори за минималната работна заплата, е, че това е заплащане за определено количество и качество труд. Това би трябвало да бъде заплащане за хора без квалификация за образование. Трябва да се изясни този механизъм и да се поправи грешното вписване на европейската директива в кодекса на труда“.