Росен Желязков ще ръководи българската делегация на Общото събрание на ООН
Министерският съвет одобри позициите на България и състава на българската делегация
БТА
Антисистемните формации използваха вотовете на недоверие просто като инструмент за възпрепятстване на функционирането на Народното събрание
Още от момента, в който пое управлението на страната, кабинетът на Росен Желязков е изправен пред непрекъсната заплаха от внасянето на вотове на недоверие. Вече бяха преодолени няколко такива, а темите, по които се проведоха те, бяха различни.
Всъщност единствената роля, която изиграха внесените вотове досега, беше свързана с очертаването на ясна граница между системността и антисистемността в българския парламент.
Антисистемните формации използваха вотовете на недоверие просто като инструмент за възпрепятстване на функционирането на Народното събрание.
Всички опити дотук за сваляне на правителството бяха осъществени от „Възраждане”, „Величие” и МЕЧ. Една от тези формации внасяше вота, а останалите го подкрепяха. Само в един случай те получиха подкрепа от АПС (формацията на Доган).
Тези вотове се характеризираха с много слаба подготовка, липса на аргументи и дебати, които се използваха повече за пропаганда, отколкото за реално разискване на темата.
От друга страна основният фактор в управлението – ГЕРБ, и системната опозиция – ПП-ДБ, независимо от силно изострените отношения помежду им, допринесоха значително за завършването на евроинтеграцията на страната, обвързано с влизането ни в еврозоната, което ще се случи на 1 януари 2026 г.
Управляващите поискаха конвергентния доклад, който постанови готовността на България за приемане на еврото, а системната опозиция помогна за осигуряването на необходимата политическа стабилност, като не подкрепи нито един от вотовете, внесени дотук.
С приключването на въпроса за въвеждането на еврото у нас е напълно нормално и очаквано да се случи пренареждане на силите в парламента. Темата за общата европейска валута активно се използваше за популизъм от антисистемните формации.
Със затварянето на този въпрос се ограничава и пропагандният прозорец, който съществуваше в българската политика. В момента няма друга тема, която да може да се използва в такъв мащаб.
Това обстоятелство дава основание да се предположи, че някои от антисистемните формации ще опитат поне частично да се променят и да започнат по-акуратно да използват инструментите на парламентаризма. Това обаче със сигурност няма да се отнася за „Възраждане”.
Тази формация вече обяви парламента за нелегитимен и заяви, че го напуска и отива „при хората“. „Възрожденците” по принцип трудно виреят в институционална среда, а когато липсва голяма тема, подходяща за пропагандна употреба, парламентът става за тях некомфортно място.
От МЕЧ обаче подготвят внасяне на нов вот на недоверие срещу кабинета на Росен Желязков съвместно с ПП-ДБ. За първи път в рамките на 51-то Народно събрание една антисистемна формация влиза в сътрудничество със системната опозиция за прилагането на най-сериозния парламентарен инструмент срещу управляващите – вотът на недоверие.
Именно това е съществената разлика между този вот и предишните. Той също няма да мине, но най-вероятно от него ще започне промяна на парламентарния дебат и всяка формация ще се определи окончателно или като част от опозицията, или като част от управляващите. Това поведение ще бъде следвано до края на настоящия парламентарен мандат.
Например, формацията АПС започна като подкрепяща управлението и постепенно се трансформира в опозиция. По всяка вероятност тя ще подкрепи предстоящия вот и окончателно ще затвърди опозиционния си характер.
След разрешаването на въпроса за еврото общите каузи между ГЕРБ и ПП-ДБ приключват и формациите на Асен Василев, Атанас Атанасов, Ивайло Мирчев и Божидар Божанов стават изцяло опозиция – вече не само като политическо говорене, но и като парламентарни действия.
Антисистемността в парламента постепенно ще намалява, но успоредно с това ще се засилва същинската опозиционна политика. Много е вероятно всеки следващ вот оттук нататък да е по-добре подготвен от предходния. Така парламентарното мнозинство ще се нуждае от все по-стабилни аргументи, за да може да убеждава обществото в управленските си основания.
Не е случайно, че тези промени в парламентарните процеси се случват с активното участие на МЕЧ. Това може би е най-гъвкавата и най-адаптивната формация в настоящия парламент. Дори ако само набързо прегледаме политическата биография на нейния лидер Радостин Василев, веднага ще се убедим в това.
За кратък период от време той смени няколко различни и противоречащи си роли в българската политика – от ключова фигура в ИТН, през министър в кабинета на Кирил Петков, до страстен привърженик на ПП, след това техен опонент и сега отново техен партньор.
МЕЧ е партия, която умее да се възползва от възможностите в политиката. Щом популистките и пропагандните възможности са ограничени, в МЕЧ бързо се преориентират и започват да взаимодействат със системната опозиция.
Техният електорат иска да ги вижда в непрекъсната офанзива и остро отношение към управляващите и те ще продължат да му осигуряват това. То обаче вече ще се случва не въз основата на популизма и пропагандата, а чрез взаимодействие със системната опозиция.
Промяната в отношенията между формациите извън управлението води до промени и в нагласите сред част от управляващите. Така например Бойко Борисов вече заяви, че ако зависи от него, веднага би освободил от ареста кмета на Варна Благомир Коцев.
Другата тема, чрез която Борисов гледа да държи отворена вратата между ГЕРБ и ПП-ДБ, са президентските избори, които ще се проведат през есента на следващата година.
Лидерът на ГЕРБ се опитва да започне разговор за обща кандидатура, но от другата страна изглеждат доста резервирани. А Асен Василев е направо краен, казвайки, че ще търси кандидат, с който да победи ГЕРБ.
На този етап изборът на ПП-ДБ да бъдат стратегически конкурент на ГЕРБ изглежда необратим. И това ще се разположи не само върху отношенията вътре в парламента, но и върху изборите, които предстоят оттук нататък, вероятно не само президентските.
Асен Василев също така заговори за мащабно обединение срещу ГЕРБ. Гъвкава партия като МЕЧ бързо намери своето място в този тип политическо говорене. И не е невъзможно те да се включат в търсенето на хипотетичния кандидат на Асен Василев за президентските избори, защото така или иначе едва ли биха тръгнали да се явяват самостоятелно на тях.
Независимо, че предстоящият вот на недоверие няма потенциала да доведе до сваляне на правителството, той е ясен знак за промяна на контактите и общуването в рамките на парламентарната институция. Засега тази промяна се ограничава единствено при опозицията и не засяга управляващите – трите партии, участващи в правителството – ГЕРБ, БСП и ИТН, плюс подкрепящата ДПС – „Ново начало“.
Ако разместванията започнат да засягат и формациите от управлението, едва тогава бихме могли да говорим за риск от падане на правителството и провеждане на нови предсрочни избори. Пренареждането на силите в парламента обаче, по начина, по който се случва засега, не може да е съществен фактор в тази посока.
По-скоро, ако тази тенденция се свърже с разговорите за издигането и подкрепата за кандидатурите за президентските избори, би могло да се стигне до реално политическо напрежение. Ако част от опозицията и част от управляващите подкрепят един и същ кандидат – ето това може да изправи коалицията пред истински риск.
Тук би било интересно да се проследи дали ПП-ДБ и по-конкретно Асен Василев, като най-активен говорител по темата, би се опитал да привлече някоя от формациите от парламентарното мнозинство към подкрепа за евентуалния кандидат-президент на ПП-ДБ.
След като видим дали такова нещо е възможно да се случи, бихме могли по-конкретно да преценяваме какъв потенциал и колко живот е останал на кабинета на Росен Желязков.
На този етап правителството остава стабилно, независимо от новия момент, който се наблюдава при предстоящия вот на недоверие в сравнение с предишните.
Както вече беше отбелязано, МЕЧ ще върви към повече интеграция в парламентарните процеси и ще намалява своята антисистемност. „Възраждане” остават твърдо антисистемни. „Величие” вероятно също ще се ориентират към повече интеграция, защото липсата на голяма тема, подходяща за популизъм и пропаганда, няма да им остави друг шанс.
Редактор
Евгени Кръстев
Коментари (0)