АП/БТА

Френският президент се присъедини към Полша, Италия и Унгария в опит да блокира дискусиите преди климатичната конференция COP30 през ноември.

Френският президент Еманюел Макрон изгради репутацията си като лидер в борбата с климатичните промени с призива „да направим планетата си велика отново“. Днес обаче именно той натиска спирачките, пише Politico в свой анализ.

През последните месеци Макрон настояваше колегите си в ЕС да отложат определянето на новите климатични цели на съюза, което миналата седмица доведе до отмяна на ключово гласуване за целите за 2035 и 2040 г.

Макрон твърди, че подкрепя амбициозни климатични политики, но смята, че ЕС има нужда от повече време за вземането на толкова мащабно решение. Критиците му обаче отбелязват, че действията му го поставят в един лагер с държави като Полша и Унгария, които традиционно блокират климатични инициативи, и така отслабват общите европейски амбиции. Това се случва точно десет години след като Франция изигра водеща роля в подписването на Парижкото споразумение.

„Това е опасен залог, който донесе голяма политическа победа на правителствата в ЕС, търсещи да спънат амбициозните климатични мерки“, заяви Лоранс Тюбиана, бивш френски дипломат и един от архитектите на споразумението от 2015 г.

С отслабени позиции на Парижкото споразумение заради американска администрация, враждебна към климатичните политики, и нарастващи геополитически напрежения, действията на Макрон привличат особено внимание.

От лидер към блокиращ

Първите сигнали за промяна дойдоха през юни, когато Макрон предупреди, че обсъжданията на целта за 2040 г. вървят твърде прибързано. Заедно с полския премиер Доналд Туск и италианския министър-председател Джорджа Мелони той поиска отлагане на предложението на Европейската комисия. Въпреки това Комисията обяви план за намаляване на емисиите с до 90% спрямо нивата от 1990 г.

Франция обаче продължи активната си кампания и през септември, привличайки подкрепа и от други държави. В крайна сметка гласуването бе отложено, след като Париж и Берлин се присъединиха към група от 11 страни с искане за пауза.

Макрон вече не е онзи президент, който през първия си мандат говореше за „зелена революция“. След пандемията и особено след възхода на крайната десница в европейските избори през 2024 г., реториката му рязко се промени. Той започна да настоява за „регулаторна пауза“, а тази година – дори за „масов регулаторен отстъп“, включително връщане назад по вече приети закони.

Рисковете за целите за 2035 и 2040 г.

Забавянето на целта за 2040 г. доведе до блокаж и за целите за 2035 г., които ЕС трябваше да представи пред ООН до края на септември. Без тях съюзът губи тежестта си в международните климатични преговори.

Още повече тревога предизвикват сигнали от Париж, че Франция може да се съгласи на по-ниска цел – около 66% намаление на емисиите до 2035 г., вместо посочваните от Комисията 72,5%. Това би подкопало доверието към европейската зелена политика, предупреждава Тюбиана.

Нови съюзници

Действията на Макрон бяха приветствани от Италия и Полша, които отдавна се противопоставят на амбициозните зелени цели. Към тях се присъединиха и Унгария, Чехия и Словакия, настоявайки за отслабване на вече приети регулации.

Така темата за климата попадна в дневния ред на Европейския съвет през октомври, където решенията се взимат с единодушие – което увеличава риска от компромисни решения и размиване на амбициите.

Какво иска Франция

Официално Париж твърди, че подкрепя 90-процентната цел за 2040 г., но настоява за редица условия: „технологична неутралност“, т.е. равнопоставеност на ядрената енергия и възобновяемите източници, защита за европейската индустрия, особено стоманодобива, преразглеждане на зеления тарифен механизъм и по-справедливо разпределение на усилията между държавите членки.

Ключов остава въпросът за финансирането. Според анализатори именно това е причината Макрон да търси подкрепа от лидерите в Европейския съвет, тъй като проблемът надхвърля компетенциите на екоминистрите.

„Франция е в деликатна финансова ситуация и за нея европейските средства са жизнено важни“, коментира Фук-Вин Нгуен от Института „Жак Делор“.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев