АП/БТА

Тръмп предвиждаше, че чуждите държави ще платят цената на неговата протекционистка политика, залагайки, че износителите ще поемат разходите, за да запазят достъп до най-големия потребителски пазар в света. Но академични изследвания, анкети и коментари от бизнеса показват, че през първите месеци на новия търговски режим именно американските компании плащат сметката, като част от нея се прехвърля върху потребителите — с перспектива за още поскъпвания

Американските компании и потребители понасят основната тежест от новите мита върху вноса, показват първоначалните данни — в противоречие с твърденията на президента Доналд Тръмп и в усложнение на усилията на Федералния резерв да овладее инфлацията, пише Politico.

Тръмп предвиждаше, че чуждите държави ще платят цената на неговата протекционистка политика, залагайки, че износителите ще поемат разходите, за да запазят достъп до най-големия потребителски пазар в света. Но академични изследвания, анкети и коментари от бизнеса показват, че през първите месеци на новия търговски режим именно американските компании плащат сметката, като част от нея се прехвърля върху потребителите — с перспектива за още поскъпвания.

„Повечето разходи очевидно се поемат от американски фирми“, коментира професорът от Харвард Алберто Кавало. „Виждаме постепенен пренос върху потребителските цени и ясно изразен натиск нагоре.“

Говорител на Белия дом заяви, че „американците може да преминат през преходен период заради митата“, но цената „в крайна сметка ще бъде поета от чуждите износители“. Според него компаниите диверсифицират веригите си на доставки и връщат част от производството в САЩ.

Кой плаща митата?

Кавало и изследователите Паола Ламас и Франко Васкес проследяват цените на 359 148 продукта — от килими до кафе — в големи американски онлайн и физически магазини. Те откриват, че след въвеждането на митата през март цените на вносните стоки са се повишили средно с 4%, а на вътрешните – с 2%. Най-осезаеми са увеличенията при продукти, които САЩ не произвеждат, като кафе, или които идват от държави с по-високи наказателни мита, например Турция.

Въпреки това поскъпванията са доста по-малки от самите митнически ставки, което показва, че продавачите поемат част от тежестта. Данните за вносните цени, които не включват митата, показват, че чуждите износители повишават цените си в долари, компенсирайки обезценяването на американската валута.

„Това подсказва, че чуждите производители почти не поемат американските мита – в съответствие с предходни икономически изследвания“, коментират анализатори от Института за бюджета към Йейл. Националните индекси на износните цени показват същата тенденция — износът от Китай, Германия, Мексико, Турция и Индия е поскъпнал, с изключение на Япония.

Пълният ефект от митата още не се усеща

Адаптирането към митата на Тръмп — които повишиха средното ниво на вносните данъци от около 2% до приблизително 17% — все още продължава. Очаква се процесът да отнеме още месеци, тъй като износители, вносители и потребители спорят кой ще поеме месечни мита за около 30 милиарда долара.

„Не бива да очакваме еднократен скок — компаниите търсят начини да омекотят удара и да разпределят повишенията във времето“, казва Кавало.

Европейските автомобилни производители досега поемат по-голяма част от ценовия натиск, но потребителски марки като Procter & Gamble (производител на Tide), EssilorLuxottica (създател на Ray-Ban) и швейцарската Swatch вече са повишили цените си.

Според данни на „Ройтерс“ около 72% от компаниите в Европа, Близкия изток и Африка са увеличили цените си след началото на търговските мерки на Тръмп, а едва 18 са предупредили за намаляване на печалбите. Анализ на продуктите на Shein и Amazon също отчита значително поскъпване на китайските стоки — от дрехи до електроника.

Китайската политика за „антипренапрежение“, която насърчава намаляване на конкуренцията и дори капацитета в ключови сектори, може допълнително да засили инфлационния натиск, като ограничи предлагането на стоки като соларно оборудване.

Всичко това допринася за по-висока инфлация в САЩ. Федералният резерв понижи основната лихва миналия месец заради признаци на забавяне на пазара на труда, но сред ръководството му има разногласия дали инфлацията, подхранена от митата, ще бъде временна.

Новият управител на Фед Стивън Миран, временно в отпуск от администрацията на Тръмп, твърди, че митата не са инфлационни, и омаловажи опасенията за „относително малки промени в цените на някои стоки“.

Според изчисления на Бостънския клон на Фед митата могат да повишат базисната инфлация с 0,75 процентни пункта. Председателят на Фед Джером Пауъл заяви, че митата вероятно обясняват 30–40 базисни пункта от последното измерване на базисната инфлация от 2,9%, но ефектът трябва да бъде „относително краткотраен“.

Институтът Петерсън за международна икономика прогнозира, че инфлацията през следващата година ще бъде с около 1 пункт по-висока, отколкото без митата, но след това ще се върне към предишните нива.

Глобалната търговия също страда

Останалият свят обаче няма повод за радост. Докато американските потребители се борят с растящите цени, търсенето на внос намалява. Според проучване на S&P Global новите експортни поръчки в световен мащаб се свиват все по-бързо от юни насам.

Износът на Европейския съюз към САЩ е спаднал с 4,4% през юли на годишна база, а в Германия – с цели 20,1% през август. Световната търговска организация понижи прогнозата си за растежа на световната търговия с физически стоки през следващата година до едва 0,5%, позовавайки се на забавения ефект от американските мита.

Данни на германския институт „Кил“ също показват спад в обемите на американския износ. Холандската банка ING прогнозира 17% спад в износа на стоки от ЕС към САЩ през следващите две години, което ще намали икономическия растеж на блока с около 0,3 процентни пункта.

„Очакваният ефект от митата на САЩ все още не се е проявил напълно,“ казва икономистът Рубен Девите от ING. „Очакваме тези последици да станат по-видими в следващите месеци.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев