АП/БТА

От началото на август Украйна е извършила поне 58 атаки срещу ключови руски енергийни обекти, изпращайки дронове на разстояния до около 2 000 км в руската територия, за да бомбират рафинерии, помпени станции, складови бази и износни терминали, показват данни, събрани от базираната във Великобритания неправителствена организация Open Source Centre

„Нямаш карти,“ каза Доналд Тръмп на Володимир Зеленски по време на техния сблъсък в Овалния кабинет през февруари, като омаловажи възможностите на Украйна във войната с Русия, пише Reuters.

Докато двамата лидери се готвят да се срещнат отново във Вашингтон, украинската армия остава за момента в по-неизгодна позиция — но демонстрира, че разполага поне с един мощен ход, с който да удари врага там, където боли: далечноделни удари с дронове по ключовата енергийна индустрия на Русия.

Миналия месец Зеленски описа нападенията срещу петролния сектор, който финансира и гориво-осигурява руевата военна машина, като „най-бързо действащите санкции“. Ройтерс може да разкрие мащаба на кампанията и стратегията зад нея, базирайки се на данни от независими изследователи, кадри от някои атаки и интервюта със седем украински източника, запознати с ударите.

От началото на август Украйна е извършила поне 58 атаки срещу ключови руски енергийни обекти, изпращайки дронове на разстояния до около 2 000 км в руската територия, за да бомбират рафинерии, помпени станции, складови бази и износни терминали, показват данни, събрани от базираната във Великобритания неправителствена организация Open Source Centre (OSC).

За сравнение — през юни имаше само един подобен удар, а през юли — два.

Висш украински правителствен източник, пожелал анонимност по съображения за сигурност, каза пред Ройтерс, че първичната цел на кампанијата е да създаде недостиг на ключови продукти като бензин и дизел в самата Русия, което да затрудни напредъка на Москва на фронтовата линия. Въздействието вече се усеща.

Удари с дронове по различни рафинерии лишиха Русия от около 17% от рафиниращия ѝ капацитет в средата на август — или 1,2 милиона барела на ден, а в края на месеца този дял нарасна до 21% или 1,4 милиона барела на ден, според изчисления на Ройтерс.

Вътрешните цени на горивата в Русия са се вдигнали с около една десета, а на места се появяват и опашки пред бензиностанциите. Удрите по рафинериите също принудиха Русия да насочи повече суров петрол към износ, променяйки енергийната търговия на страната, показват данни на LSEG.

Последните атаки не са първият път, в който Украйна използва далечноделни дронове — безпилотни летателни апарати (БЛА) — срещу руските енергийни съоръжения. Но честотата на ударите е най-висока от началото на мащабното нахлуване на Москва през февруари 2022 г., тъй като обхватът и полезните натоварвания на дроновете нарастват.

За своя част Русия в последните два месеца нанася мощни удари по електро- и газоснабдителни съоръжения в Украйна, причинявайки мащабни прекъсвания на тока и недостиг на вода в различни региони. Кремъл не отвърна на искането за коментар за тази статия. Руски официални лица заявяват, че външна сила няма да ги накара да променят курса на конфликта и че атаките срещу петролната индустрия са опасно ескалационни.

Енергийната индустрия на Русия не е в критична опасност, както самите украинци признават.

Сергей Вакуленко, специалист по нефт и газ в Carnegie Russia Eurasia Center, посочи, че само многократни успешни удари по рафинериите биха могли да им попречат да работят. „Рафинериите в Русия имат много проблеми, но ситуацията е далеч от катастрофална,“ пише той в доклад. „Как ще се развият нещата в следващите месеци зависи от това дали Украйна ще успее да поддържа темпото на… или дори да засили атаките.“

Как Украйна поразява дълбоко в руската територия

Няколко месеца след инвазията западните съюзници забраниха на Киев да използва доставеното от тях оръжие за удари дълбоко в руската територия заради опасения от ескалация, което принуди Украйна да развива собствените си дронови възможности.

И двете страни в конфликта произвеждали между около 1,5 и 2 милиона военни дрона от всички типове през последната година, според официални лица, което подчертава бързото разрастване на въздушните операции. През ноември миналата година Зеленски заяви, че Украйна ще произведе поне 30 000 далекобойни дрона през 2025 г.

Украинските дългобойни дронове Liutyi и FP-1, задвижвани от малки двигатели и способни да изминават над 1 000 км, са едни от основните „работни коне“ в кампанията за удари по енергийните активи. Един източник с познания за операциите каза, че обикновено в една акция участват между 20 и 30 дрона, натоварени с експлозиви и насочени да се гмурнат в целите, като понякога предварително се изпраща по-малък брой отвличащи вниманието апарати, за да изтощят руските ПВО.

Понякога флотилиите от дронове могат да бъдат много по-големи — Зеленски каза на брифинг в началото на октомври, че до 300 дрона са били разположени в една операция.

Основното предизвикателство за Украйна е мащабът. Макар производството да се увеличава постоянно, тя все още няма достатъчно дронове, за да преодолява редовно руската ПВО, а Русия подобрява и процента на прихващане, което означава, че по-малък дял от дроновете достига целите си, посочи източникът.

Снимки от спътник, верифицирани от Ройтерс, показват също така изглеждащи като антидронови мрежи и конструкции над ключови части от рафинерията „Газпром Нефтехим Салават“, разположена на около 1 400 км от украинската граница.

Източникът, запознат с атаките, каза, че за навигация и насочване на дроновете се използват различни методи. Един от основните е визуалната навигация, при която дронът използва вградената камера, за да съпостави теренни белези със заредена карта — метод, който, за разлика от GPS-навигацията, не може лесно да бъде хакнат или заглушен от руските системи за електронна война.

Друг често използван способ е внедряването на напреднали сателитни навигационни антени, проектирани да филтрират необичайни сигнали, които се опитват да заглушат системата, докато апаратът продължава да получава своята реална позиция от спътниковите навигационни системи.

Какво целят украинците Украинските удари, идентифицирани от OSC между август и 13 октомври, са насочени към различни видове обекти в руската петролна система: рафинерии, необходими за производството на вътрешни горива, нефтени депа за съхранение, помпени станции, критични за поддържането на поток по тръбопроводите, и износни терминали в пристанищата.

OSC базира данните си на изявления от едната или двете страни, описващи удари; в много случаи атаките са потвърдени чрез видеоклипове и публикации в социалните мрежи на очевидци. В някои случаи е било възможно да се разгледа спътниково изображение на последствията от ударите. Повече от половината от атаките — 29 — са били насочени към рафинерии в европейската част на Русия, простиращи се от Краснодарския край на Черно море до обекти близо до Москва и Санкт Петербург, както и до рафинерията в Ухта до Арктическия кръг, показват данните. Най-отдалечената рафинерия, ударена — в Тюмен — е на 1 992 км в руската територия.

Три рафинерии — Сизран и Саратов в Поволжието и южният Афипски комплекс — са били нападнати поне по три пъти през последните два месеца според данните.

Украйна е извършила поне 18 удари и срещу помпени съоръжения. Между 13 и 22 август три украински удара удариха станциите Унеча и Никольское в западна Русия, които лежат по трасето на съветския тръбопровод „Дружба“ — износната артерия на Русия към Унгария и Словакия.

Има и шест украински удара по руски износни терминали в Черно и Балтийско море, използвайки въздушни и морски дронове, според OSC. В последните седмици на някои места в Русия са отчетени временни недостиги на гориво, а Москва е въвела частична забрана за износ на дизел до края на годината, като е удължила и съществуващата забрана за износ на бензин.

Един резултат от тези прекъсвания е намаляване на рафинирането и увеличение на количествата неизпълнен суров петрол, които Русия сега трябва да изнася, за да избегне съкращения в добива.

Русия изнася както суров петрол, така и рафинирани продукти. Нейните суровинни продажби основно отиват към Китай, Индия и Турция, докато продуктите могат да бъдат пласирани в още повече дестинации. Покупателите на суров петрол може да се колебаят да увеличат покупките без по-дълбоки отстъпки от вече предлаганите, казаха няколко търговци, участващи в руските петролни сделки.

Михаило Гончар, украински енергиен експерт и президент на киевския Център за глобални изследвания „Стратегия XXI“, каза, че прекъсванията в потоците на нефт и продукти, причинени от повреди в помпените станции, вероятно ще усложнят операциите на държавната тръбопроводна фирма „Транснефт“, но за да станат тези нарушения критични, Украйна ще трябва да продължи да нанася удари по рафинерии и терминали в Черно и Балтийско море.

Кампанията на Украйна също така оказва натиск върху Русия да харчи пари за ремонти: „Това са големи пари“, добави Гончар.

Въздействието върху руската военна икономика Продажбите на нефт и газ са най-големият източник на приходи за руската държава, осигурявайки между една трета и половината от федералните приходи през последното десетилетие. Търговията е понесла удар от западните санкции заради войната, както и от последната вълна от дронови атаки.

Очаква се делът на нефт и газ да спадне до около една четвърт от общите приходи на Москва през 2025 г., според официални прогнози. През август приходите на Русия от продажби на суров петрол и нефтени продукти се сринаха до едно от най-ниските нива от началото на конфликта в Украйна, съобщи Международната енергийна агенция.

Спадът до близки до пет-годишни минимуми намалява данъчните постъпления и задълбочава икономическото забавяне в Русия, посочва агенцията. Последните бюджетни прогнози на Москва предвиждат приходите от нефт и газ да формират все по-малка част от общите приходи през следващите години.

Кремълските служители твърдят, че руската икономика не стагнира и сочат прогнози за растеж, сходни с тези на страните от ЕС. Междувременно ударите на Украйна потискат рафинирането и допринасят за недостиг на отделни видове гориво. Това, заедно с високите лихвени проценти, оставя частните бензиностанции без възможност да форсират складови наличности, според търговци и търговци на дребно.

Цените на бензина са скочили със 9,5% и на дизела с повече от 3% от февруари насам, докато в окупираните от Русия части на Крим има режим на разпределяне. Нарушенията в рафинерийната работа разстройват обичайния баланс в руската петролна търговия.

Обикновено около половината от добития суров петрол се рафинира в Русия и се използва за вътрешно потребление или се изнася като рафинирани продукти. Застоят в рафинериите е принудил Русия да увеличи износа на суров петрол, тъй като износът на рафинирани продукти е спаднал. Около 3 милиона тона рафинирани продукти бяха изпратени от руските пристанища през септември, значително под месечния среден показател от 4,7 милиона тона за 2025 г., докато обемите на суровия петрол са били с около 10% по-високи. Повечето федерални приходи от нефт и газ се плащат от производителите през данъка върху добива на полезни изкопаеми. Така увеличеният износ на суров петрол позволи на производителите да поддържат добива си въпреки възможните тесни места в рафинирането, което за момента помага на Москва да запази приходите си.

Всяка промяна в добива има пряк ефект върху приходите на Москва — точно това се надява Киев да принуди Путин да изложи на преговори, след като години на западни санкции не го постигнаха.

Американското влияние Ударите на Украйна се случват на фона на променяща се политическа картина след идването на Тръмп на власт през януари.

Въпреки че Украйна е получила милиарди долари помощ, предишната администрация на Джо Байдън е молила Киев да не поразява руската енергийна инфраструктура, каза един старши украински правителствен източник.

Под управлението на Тръмп такава молба все още не е постъпвала, каза източникът пред Ройтерс.

Висш американски служител и източник, запознат с въпроса, казаха пред Ройтерс, че САЩ са споделяли разузнавателни данни с украинците, за да им помогнат да поразяват руските енергийни обекти.

Държавният департамент на САЩ отказа коментар за статията, а Белият дом не отговори на запитвания.

Киев обаче беше разклатен от непредсказуемия подход на Тръмп, който се скара със Зеленски през февруари, търсеше среща с Путин на самит в Аляска и в един момент спря доставките на оръжие и споделянето на разузнавателни данни с Киев. Сега американският президент се придвижва към подкрепа за Киев, говори за шансовете му да спечели войната, изразява недоволство от Путин и промотира идеята за доставка на американски ракети „Томахоук“, които значително биха увеличили ударните способности на Украйна.

Русия заяви, че би реагирала сурово на такъв ход.

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев