Новини
Търси

Какво се случва в Куба?

Какво се случва в Куба?

Ще излязат ли хората по улиците заради историческата криза и недостига на горива, ток и храна?

„Вземането“ на Куба от страна на САЩ можело да бъде приятелско, можело и да не бъде. С тази водеща новина изязоха кубински медии във вторник след поредно завоевателско изказване на Доналд Тръмп.

 

„Нямат ток, нямат пари...в руини са“, каза държавният глава, а и е прав.

 

Властите на островната държава отричат да са в преговори с Белия дом за „приятелското взимане“ както беше заявил по-рано Тръмп. Редица анализатори обаче очакват, че след като приключи с Иран, републиканецът ще се насочи към Хавана – независимо от начина. През януари президентът обяви санкции за всички държани, които снабдяват Хавана с петрол, което до известна степен даде старт на поредния му поход за разправа с други държави.

 

Фигурата на Марко Рубио

 

Първият дипломат на САЩ Марко Рубио, според Тръмп, е човек на когото кубинците вярват и именно той можел да поеме менажирането на преходния период след падането на комунизма.

 

В интервю за Блумбърг неотдавна Рубио каза, че потенциална стъпка напред би била „да се даде на кубинците свобода, не само политическа, но и икономическа“.

 

Истината е, че недоволството в страната расте. Студенти организираха голям протест, заради тежкия недостиг на основни ресурси. Дипломати, цитирани от Гардиън подозират, че може тактиката на Вашингтон е да умори хората от глад, а те на свой ред да излязат по улиците и да сменят режима. 20% от населението вече е емигрирало. Репортер на Ройтерс обаче пише друго – хората ги е страх да се бунтуват. Ако излезеш на протест, след това не си намираш работа.

 Страх, но докога?

Преди 5 години в малкото градче Сан Антонио де лос Баньос избухва протест който предизвиква поредица от подобни демонстрации в цялата страна и разтърси комунистическото правителство по начин, какъвто не се бе случвал от десетилетия. Разочаровани от хроничния недостиг на храна и лекарства, както и от продължителните прекъсвания на електрозахранването по време на пандемията от коронавирус, протестиращите излязоха по улиците, скандирайки „Patria y Vida“ („Родина и живот“) – заглавието на популярна песен, която обръща комунистическия лозунг „Patria o Muerte“ („Родина или смърт“). Фразата се превърна в боен призив за движение, което бързо беше потушено от силите на държавната сигурност.

 

Днес Куба е под наложена от САЩ петролна блокада и санкции, които хвърлиха страната в още по-дълбока криза. В разговори с 12 души, които се съгласиха да бъдат цитирани с имената си, както и с още няколко, пожелали да останат анонимни, Ройтерс пише, че хората помнят бруталността на последните репресии – свидетелство за трайната сила на кубинския апарат за сигурност. Някои от тях обаче са склонни да обвинят Вашингтон и тежките икономически санкции на САЩ срещу Куба.

 

Докато кубинците изразяват недоволството си от продължителните прекъсвания на електрозахранването, удряйки по кухненски тенджери с призив светлината да бъде възстановена, засега поне повторение на събитията от преди 5 години изглежда малко вероятно. Лидерите сред дисидентите до голяма степен са в затвора или в изгнание оттогава насам, а правителството спира интернета при признаци на протести, страхът играе роля.

 

„Уверявам ви, че хората няма да излязат да протестират по улиците, защото ги е страх“, казва 26-годишният Браян Хименес, хлебар от Сан Антонио де лос Баньос, който твърди, че в онзи ден е бил пребит от полицията и след това задържан за няколко дни.

Първоначално полицията проявила сдържаност, разказва той, но след това пристигнали страховитите „черни барети“ – бригада на Министерството на вътрешните работи – и „се нахвърлили върху хората“, давайки пример, чиито последици се усещат и днес.

 

„Много от приятелите ми все още са в затвора“, каза Хименес.

 За или против и за кого?

Кубинците изразяват различни мнения – от съчувствие към правителството на Куба пред лицето на натиска от страна на САЩ до открита критика към комунистическата власт за неспособността ѝ да осигури просперитет. Други пък призовават за диалог и взаимно разбиране. Всички обаче са единодушни, че в близко бъдеще е малко вероятно да се стигне до ново масово народно въстание. Те посочват жестоките репресии на правителството през 2021 г., довели до дълги присъди за много от протестиращите, както и факта, че демонстрациите не са довели до съществени промени.

 

Правозащитни организации, както и Европейският съюз и Съединените щати, изчисляват, че след масовите протести Куба е хвърлила в затвора между 1000 и 1500 души, като много от тях все още излежават дългите си присъди.

 

Последвайте Таралеж в google news бутон
Редактор

Лора Карамфилова е магистър по "Политически комуникации" от университета в Амстердам, Нидерландия. Има над 10 години опит в медиите у нас като международен редактор на новини. Експерт по комуникации и маркетинг.

Коментари (0)