АП/БТА

Въпреки усилията на ЕС да диверсифицира доставките си на ключови минерали, внимателно изграденото господство на Пекин му осигурява огромно геополитическо предимство

Докато Пекин все по-умело превръща контрола си върху потока от минерали — от които Западът се нуждае за зелената си, отбранителна и дигитална трансформация — в геополитическо оръжие, Европа е изправена пред неприятната истина: няма да успее скоро да се освободи от зависимостта си от Китай, пише Politico.

Китайското правителство предизвика шок в началото на октомври, когато внезапно наложи строги ограничения върху износа на редкоземни магнити и суровините, необходими за тяхното производство — ход, който ескалира търговския конфликт със Съединените щати. Новото ембарго заплашва да нанесе сериозни щети на Европейския съюз и се превърна в една от основните теми на предстоящата среща на високо равнище в четвъртък.

„Кризата с доставките на критични суровини вече не е далечен риск. Тя е на прага ни“, предупреди председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в реч пред Европейския парламент преди срещата. „Трябва да действаме решително и неотложно. Имаме нужда от по-бързи и по-надеждни доставки както в Европа, така и чрез доверени партньори. Ще предложа допълнителни мерки, за да защитим икономическата сигурност на Европа и да ускорим вече започнатото.“

Новината от Пекин предизвика остра реакция от президента на САЩ Доналд Тръмп, който заплаши да увеличи митата върху китайски стоки до 100 процента. В края на октомври Тръмп и китайският лидер Си Дзинпин ще се срещнат на форума на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество — среща, от която се очаква много.

ЕС, който внася почти всички редкоземни елементи и постоянни магнити от Китай, се оказа в епицентъра на напрежението.

„Не желаем ескалация, но ситуацията хвърля сянка върху отношенията ни“, заяви еврокомисарят по търговията Марош Шефчович. „Бързото решение е от ключово значение.“

Шефчович добави, че ЕС и Китай ще „засилят контактите на всички нива“. Китайският министър на търговията Уан Уентао вече е приел поканата да посети Брюксел за разговори по въпроса, след двучасова видеоконференция между двамата.

Паралелно с това ЕС координира позицията си със страните от Г-7, преди министерската среща в Канада на 30–31 октомври. Но зад дипломатическите формулировки се крие суровата реалност — Китай е изградил доминация в областта на редкоземните елементи, която няма как да бъде разрушена бързо.

„В краткосрочен план няма какво да се направи, освен да се опита да се договори нещо с китайците“, заяви Филип Андрюс-Спийд от Оксфордския институт за енергийни изследвания.

Ударът попада в целта

Пекин контролира цялата верига на доставки на редкоземни елементи — група от 17 метала, използвани в постоянни магнити за всичко — от електрически автомобили и вятърни турбини до изтребители F-35 и военноморски системи. Новите правила изискват специални държавни лицензи не само за самите магнити, но и за рафинираните метали и сплавите, от които са направени.

Още през април Китай използва позицията си на водещ производител на редкоземни елементи — като скандий, итрий и диспрозий — в отговор на първата вълна от санкции и мита на Тръмп. В крайна сметка Белият дом отстъпи.

И сега ограниченията са „ответен удар срещу политиката на САЩ“, казва представител на китайския бизнес сектор.

Но и Европа усеща последствията. „Ефектът е директен и мащабен, особено за отбранителния сектор“, пишат Тобиас Геркe и Янка Оертел от Европейския съвет за външни отношения. „Военната индустрия на ЕС рискува да спре работа, тъй като недостигът на ресурси може да блокира производството и доставките на оръжие за Украйна.“

Според Международната агенция по енергетика Китай осигурява 61% от добива и 92% от преработката на редкоземни елементи. За ЕС този дял е още по-драстичен – 99% от доставките и 98% от постоянните магнити идват от Китай.

Дипломация в защита

Освен монопола си върху минералите, Пекин е изградил и правна рамка, която му позволява да се възползва от него – чрез закон за контрол върху износа, подобен на американския, който ограничава достъпа до високотехнологични продукти.

ЕС обаче няма подобен механизъм. Докато САЩ и Китай използват ограниченията върху износа като инструмент за натиск и преговори, за Брюксел подобни мерки са допустими единствено по съображения за национална сигурност.

„ЕС ще трябва да се научи да живее в тази нова реалност“, казва Антония Хмайди от института Merics. „Може би ще се наложи да се откажем от илюзията за търговия, основана изцяло на правила.“

По думите ѝ, ако ЕС не иска да „играе тази игра“, трябва да намери нова – например като използва достъпа до европейския пазар като инструмент за влияние.

Предстоящата среща на върха ще разгледа и възможността за активиране на европейския Антипринудителен механизъм (ACI) — т.нар. „търговско оръжие“ на ЕС срещу икономически натиск. Но засега дипломатите не очакват този инструмент да бъде задействан.

„Фокусът ни е върху диалога“, заяви говорителят на Европейската комисия Олоф Гил.

Европа се опитва да навакса

В понеделник еврокомисарят по индустрията Стефан Сежурне заяви, че отговорът на ЕС трябва да се базира на две опори – дипломатическо решение и изграждане на по-устойчива верига на доставки. Но резултатите ще отнемат време.

Две години след като ЕК представи своя план за намаляване на зависимостта от Китай, изпълнението му изостава. Въпреки призивите за създаване на резерви от редки метали, увеличаване на добива в Европа и подписване на нови международни споразумения, реалните действия все още са ограничени.

Директорът на лобито Eurometaux Джеймс Уотсън приветства решението на ЕК да даде „стратегически статут“ на около 60 мини и рафинерии в и извън ЕС, но подчерта:
„Все още ни липсва целево финансиране за сектора, а високите енергийни разходи и тежката администрация поставят европейските производители в сериозно неблагоприятно положение спрямо глобалните конкуренти.“

Последвайте Таралеж в

Редактор

Кирил Илиев