Новини
Търси

Колкото повече опозицията притиска управляващите, толкова повече те ще се сплотяват

Колкото повече опозицията притиска управляващите, толкова повече те ще се сплотяват
БТА

И ако непрекъснатите избори характеризираха политиката през предишните четири години, то сега най-често повтарящото се явление е вотът на недоверие

Българският политически живот улегна значително през последните месеци. В продължение на цели четири години той се намираше в условията на свръхдинамика. Освен че в тях имаше от всичко, редовните управления, които все пак се формираха, имаха доста кратък живот. Те бяха лишени от хоризонт и се занимаваха предимно с проблемите вътре в себе си.
 
За този период основната характеристика на политическия процес в страната бяха непрекъснатите избори. Те следваха едни след други, не водеха до нищо, а държавата практически беше спряла да функционира.
След конституирането на правителството на Росен Желязков страната ни постепенно започна да се завръща към нормалните си форми на функциониране. Парламентарното мнозинство включва една много пъстра палитра от политически формации, а като се прибави към тях и подкрепящото ДПС на Делян Пеевски, нещата наистина изглеждат като орел, рак и щука.
Независимо от всичко това обаче върховенството на конституцията беше възстановено. Изпълнителната власт пое оперативното управление на държавата, а президентът Румен Радев беше ограничен в своята конституционна рамка, от която значително беше излязъл по време на множеството служебни управления и беше започнал самостоятелно да формира вътрешната и външната политика на страната.
И ако непрекъснатите избори характеризираха политиката през предишните четири години, то сега най-често повтарящото се явление е вотът на недоверие. Вече бяха внесени пет такива срещу Желязков и неговите министри, като нито един нямаше дори и минимален шанс да доведе до сваляне на кабинета.
Разликата е, че сега политическият процес протича на институционално равнище. Може и да няма много качество и ефективност, но конституционният характер на държавата е гарантиран, говоренето за смяна на формата на публичното управление е прекратено и стабилизиращите фактори имат превес над дестабилизиращите.
 
Важен стабилизиращ фактор е разбирането, което надделя в средите на някои политически формации, че отговорното отношение към институциите и конституцията изисква нетрадиционен подход и той трябва да бъде приложен, независимо от възможните електорални загуби, които най-вероятно ще бъдат претърпени.
Ако такова осъзнаване не се беше появило рискът за партийната ни система ставаше тотален. Просто цялата система можеше да премине към антисистемност. Разликите между системни и антисистемни формации щяха да бъдат заличено напълно.
Ето защо настоящият кабинет следва да се възприема повече като израз на възстановяващата се политическа легитимност в страната, на е толкова от гледна точка на неговата законодателна програма и публични политики.
Просто без легитимност нищо добро не може да се случи в политиката. А кризата на легитимността у нас продължи твърде дълго. И дори президентската институция беше част от проблема, а не от решението както предвижда конституцията. Имаше моменти, в които Румен Радев открито се противопоставяше на създаването на редовна изпълнителна власт.
Безспорните достойнства на правителството на Росен Желязков са свързани с влизането на страната в еврозоната и завършването на българската евроинтеграция. В международен план пък кабинетът участва активно по основната тема на международната сигурност – руската война срещу Украйна.
Страната ни е представена на всички форуми, свързани с търсенето на варианти за подкрепа на жертвата и за прекратяване на военните действия. Русия обаче не желае това и то вече би следвало да е ясно за всички международни наблюдатели.
 
Досега от гледна точка на системност и антисистемност имаше една ясна разделителна линия в българския парламент. ПП-ДБ подкрепяха европейските и международните усилия на правителството, а от другата страна бяха антисистемните формации, които единствено по време на четвъртия вот на недоверие получиха подкрепа от АПС.
Петият вот обаче беляза по-съществена промяна в парламентарните процеси у нас. Този вот беше подкрепен от всички формации извън парламентарното мнозинство, в т.ч. и ПП-ДБ. В този смисъл правителството вече е подложено на много по-силен натиск от страна на опозицията, а колкото повече се засилва той, толкова повече управляващите и парламентарното мнозинство като цяло ще се сплотяват.
След проведения конгрес в края на миналата седмица и избирането на ново ръководство, линията на Асен Василев окончателно взе връх в „Продължаваме промяната”. Това е линия, която предполага много по-крайно отношение към кабинета „Желязков” от това, на което бяхме свидетели досега.
Василев ще се ръководи не толкова от системността и антисистемността в политика, а от неговата пълна неприязън към правителството и стремежа към свалянето му, независимо от последствията, които могат да поизтекат от това. Колкото повече Асен Василев е склонен да участва в инициативите на антисистемните формации, въпреки различията си с тях, толкова повече Делян Пеевски ще подкрепя управлението, макар че и той има своите разминавания с Бойко Борисов.
Ако преди петия вот на недоверие основното разделение в Народното събрание беше по оста системност – антисистемност, то сега вече разделението е много повече персонализирано и върви между Бойко Борисов и Делян Пеевски от една страна и Асен Василев – от друга.
Най-вероятно ПП-ДБ ще продължат да подкрепят и да влизат във взаимодействие с антисистемните формации при вотове на недоверие, както беше при петия опит за сваляне на правителството. Още повече, че част от антисистемните, например МЕЧ, очевидно са доста отворени за взаимодействие с ПП-ДБ.
Василев отдавна се опитва да наложи схващането, че България има и ще има проблеми с публичните си финанси. Но това се дължи на лошото, според него, управление на ГЕРБ и техните партньори в правителството. Той ще продължи да следва това поведение и така ще се държи на разстояние от антисистемните партии, които ще продължават да твърдя, че проблемите в публичните финанси идват от еврото, колкото и несъстоятелно да е това.
Стане ли обаче дума за вот на недоверие цялата опозиция ще е накрак. В този смисъл всеки следващ вот ще е римейк на петия, последен до момента. Независимо дали става дума за безводието, за вътрешната сигурност, за екологията или въобще за каквото и да било.
 
Ако и ДБ продължат да следват стила на вече напълно доминираната от Асен Василев ПП, то може да се каже, че коалицията ПП-ДБ ще се движи между системността и популизма. Това определено е отстъпление от значително по-стабилните позиции на формацията до четвъртия вот на недоверие включително.
По принцип пред ПП-ДБ има и друг път. Те могат да заложат на експертността в политиката. И така да затвърждават своя системен характер, вместо да допускат отстъпление от него, включвайки популизма като част от своя партиен арсенал.
Когато руски дронове нарушиха полското въздушно пространство, от ПП-ДБ можеха да отправят задълбочени и професионално формулирани парламентарни питания към премиера и министъра на отбраната, относно това какво предприема България като реакция ако се окаже в ситуацията на Полша.
Можеше също така да се изясни въпросът за взаимодействието във въздуха между F-16 и МиГ-29. Какви са особеностите в това взаимодействие и доколко то е възможно. Над Полша F-16 и F-35 от Нидерландия взаимодействаха срещу руските дронове. Добре известно е обаче, че взаимодействието между МиГ и самолетите от фамилията F няма как да е такова, каквото е то в рамките на самата фамилия.
Така ПП-ДБ пропуснаха една добра възможност да се проявят като експерти в политиката. Подобни възможности ще има и занапред, в една или друга сфера, градските десни обаче непрекъснато ще ги пропускат ако продължават да се движат в посока на популизма и използват популистки инструменти в своето поведение.
Така ПП-ДБ по-скоро стимулират сплотяването сред управляващите и увеличават ролята на Делян Пеевски в българската политика, макар въобще да не го желаят. Вотовете на недоверие ще продължат да се появяват един след друг, но ще се разбиват в добре организираното и последователно парламентарно мнозинство. И така поне до президентските избори през есента на 2026 г.
Последвайте Таралеж в google news бутон

Коментари (0)