Мицкоски продължава блокадата на европейския път: Сбъркани искания на сбъркан адрес
Ключовият въпрос не е България, а рамката за присъединяване към Европейския съюз и задълженията, заложени в нея.
Изявлението на премиера Християн Мицкоски по време на парламентарното заседание за депутатски въпроси на 29 януари 2026 г. за пореден път представя въпроса за конституционните промени основно като спор с България – въпрос на реципрочност, гаранции за идентичността и права на македонската етническа общност в България Макар тази реторика все още да намира отзвук във вътрешнополитическата среда, тя отдавна не отразява реалното политическо поле, на което се решава европейското бъдеще на страната
Първото условие на премиера – македонската общност в България да получи гарантирани права съгласно международното право – по принцип е легитимна грижа Защитата на малцинствените права е фундаментална европейска ценност Въпреки това този въпрос по своята същност е двустранен и не е част от задълженията в процеса на европейска интеграция
Още по-важно е, че това е въпрос, който би бил по-лесно адресиран след членството в ЕС, а не преди него Членството в Европейския съюз предоставя правни, политически и институционални инструменти, които страните кандидатки не притежават в пълна степен Затова блокирането на интеграционния процес по този въпрос отслабва преговорната позиция на Северна Македония Вместо водеща рамка за институциите и политическото ръководство, европейската интеграция се превръща в разменна монета, което представлява пълно изопачаване на нейното предназначение
Ключовият въпрос не е България, а рамката за присъединяване към Европейския съюз и задълженията, заложени в нея, които властта отказва да третира като обвързващи Това е всичко Точка
Включването на българската общност, заедно с още няколко други общности, в Конституцията не е двустранна отстъпка или жест на добра воля към София Това е формално изискване, заложено в преговорната рамка на ЕС След приемането на тази рамка въпросът придобива европейски характер – в правен, политически и процедурен смисъл
Това разграничение е ключово
Представянето на темата като „България срещу Македония“ насочва дебата към вече отминал етап от спора, а не към неговата европеизирана форма Европейският съюз не оценява напредъка чрез емоционални наративи, а чрез съответствие с договорени рамки, критерии и институционални задължения
Искане на нещо, което ЕС не дава и не може да даде
Второто условие на Мицкоски – ЕС да осигури обвързващи гаранции за македонската идентичност и език – разкрива дълбоко неразбиране на начина, по който функционира Европейският съюз, както институционално, така и ценностно
Европейският съюз не гарантира национални идентичности Никога не го е правил и не може да го прави Идентичността, езикът, културата и историческите наративи са извън правния мандат на ЕС
В същото време вече съществува високо ниво на политическо признаване През 2023 г. германският Бундестаг прие резолюция, с която изрично се потвърждават македонският език и македонската идентичност Самата преговорна рамка на ЕС използва термина „македонски език“, което представлява най-високото възможно ниво на политическо признаване, което Съюзът може да предостави
Настоящото искане излиза извън тази рамка От ЕС се иска да сертифицира идентичност, нещо което не прави нито за държави членки, нито за страни кандидатки Това противоречи и на основния принцип на ЕС – „Единни в многообразието“
Популистка реторика и бягство от отговорност
С настояване за неизпълними условия премиерът не заема преговорна позиция, а изгражда механизъм за блокада Така защитата на идентичността се превръща в инструмент за стратегическа парализа
Това е добре познат модел на популистко управление, при който правилата се представят като несправедливи, а задълженията – като външна намеса Демократичното отстъпление не започва с открит отказ от Европа, а с делегитимиране на нейната правна рамка
В крайна сметка европейският път не се разрушава, защото идентичността е застрашена, а защото политическото ръководство отказва да действа в рамките на европейските правила и ангажименти Резултатът е изолация, икономическа стагнация и ерозия на демокрацията
Централният въпрос не е България, нито идентичността, нито достойнството, а дали премиерът ще продължи политика на конфронтация с реалността, която води страната все по-далеч от Европа
Аврор: Джабир Дерала
Коментари (0)